Хиперактивност с дефицит на концентрация - 2

  • 42 688
  • 317
# 30
Извинявам се, че разводнявам темата. Днес ми се случи това, което описва Мари - анка в последния си пост във старата тема. Много е  тъжно да чуеш от децата в групата как "той не разбира". Въпреки, че малкия се държа превъзходно - никакви забележки, но две деца постоянно не му даваха да стане и да прави това, което правеха всички. Миличкия беше принуден да стои седнал на столчето през цялото време.Пък уж беше празник за осми март.  Cry Много ми е болно. Как да обясниш, че всичко разбира, но не може да го изрази адекватно . Сори за отклонението от насоката на разговора Embarassed нямам с кого да споделя  огорчението си.
Виж целия пост
# 31
 mama mariana аз бих отишла до него, но пък явно на тези деца им е било това като задача.
Тук е хубаво, че може да получим мнение от препатили.
Виж целия пост
# 32
Невъзможно беше да си проправя път сред зрителите, но самият факт, че детето имаше желание да се включи - това което аз постоянно целя, това, което се опитвам с толкова усилия да постигна....е той да се забавлява в дейностите, които прави. А явно вече има някакъв епизодичен интерес към заниманията в детската, защото докато се върнем в къщи си пееше песничка от тържеството, е - както той си знае де,но беше песничка.
Виж целия пост
# 33
Моят като беше 2 група, на тържеството с изненада забелязях, че не са го включили в нищо, е той на всички в къщи разказваше за рАпата и там..., изиграваше всички сценки с движение не с думи.
Виж целия пост
# 34
Mama Mariana,с последния си пост вече виждам ,че си се убедила в старото правило-"Ако не можем нещо да променим,може да изменим нашата реакция към него"Ето-детенце вече се развива-то не иска просто пасивно да присъства на тези тържества.То ги усеща,преживява и  търси изява,нали. GrinningИ с Дороти съм съгласна,че може би пък работата на другите 2 деца е била да се "грижат"-ето така става ИНТЕГРАЦИЯТА-не очакваш да е лесен и безоблачен процеса,нали? newsm78
А за следващото тържество поговори с учителките да направите "ваш" номер-за по-сигурно може и ти да присъстваш в него:)Няма да се унива,я:)  bouquet Laughing
Виж целия пост
# 35
Просто изказвам мнение, че тези две деца, са имали задача, но и те са деца и те имат нужда от интеграция в този живот. Те не знаят какво да правят и да усещат нещата.
Виж целия пост
# 36
И аз очаквам тържеството за 8ми март с малко смесени чувства...На миналото тържество не го бяха ангажирали със нищо малкия. Не знам как ще е тази година. Той проявява срамежливост пред хора, а и по принцип предпочита самостоятелните занимания. Иначе учи много бързо стихотворения, но трябва да е в настроение, да му се задържи вниманието по някакъв начин. Не са ни дали никаква задача за в къщи...И него децата не го разбират. Той говори доста вече, но неправилно.Ние си го разбираме / е поне в повечето случаи/, но децата като не го разберат от първия път и се обръщат и го подминават...Скоро говорих с едната госпожа.Тя каза, че децата го приемат такъв какъвто е, не му се подиграват или нещо такова, което мен ме притесняваше...Надявам се наистина да е така. Но той ходи с желание и усмивка на градина. Предполагам, че ако го засягаха по някакъв начин щеше да се усети. Доста е чувствителен.
Виж целия пост
# 37
mama mariana и ние минахме и минаваме през какви ли не случки. Често ми се случва да плача. Миналото лято например ми беше крайно неприятно, че едно от децата беше "назначено" от учителката да гони моята Мария по двора (защото тя тогава все още непрестанно тичаше и обикаляше целият двор на ДГ) и да я връща на мястото, където е събрана групата. Майката на детето беше научила от него самото и протестираше защо точно нейното дете трябва да се грижи за Мими. Confused
Донякъде съм щастлива, че в нашата ДГ за 3 години не са направили нито едно тържество. Но за Коледа имаха вътрешно такова, без присъствието на родителите. По настояване на майките, единствено мъжа ми беше допуснат, за да снима с камерата. Тяхната групичка изпълняваха танц и аз бях много щастлива, че Мими беше включена в него и макар че движенията и са още недодялани, тя танцуваше с такова желание.. Grinning
Виж целия пост
# 38
В немските детски градини не правят тържества подобни на българските.
Празнуват в групата, правят занимания, игри по темата на празника, украсяват групите, но да правят специална програма заради родителите - няма. Попитах още първата година и ми беше отговорено, че не искат да поставят децата в екстремни условия и да ги стресират отсега. Имали време, щели да пораснат.
В началото ми беше странно, но сега го намирам вече за нормално и повече ми харесва така.
Виж целия пост
# 39
Мари-Анка-а, ти, пробвала ли си да се срещнеш ( като на кафенце или женско лафче) с майките на останалите дечица-хем да се сприятелите,хем да разбереш КАКВО ТОЧНО ГИ БЕЗПОКОИ в твоята пакостинка. newsm78Пък и да им поразкажеш-кротко, ясно и достойнство(както във форума ни) за цялата "въртележка " с ХА ДВ .Тъжно ми е като си помисля ,че има още съвременни майки,които не искат да се образоват на тема"Деца с различия". LaughingВинаги съм считала, че в нашата същност е заложено ДОБРОТО начало,само трябва да го подбутваме ,нали?Аз много се радвам за успехите на детенце в танците и за твоето трезвомислие.  bouquet Hug
Виж целия пост
# 40
 И аз смятам като Веселчето! На мнение съм, че всички майки които са родили здрави дечица могат да се отблагодарят на съдбата като приемат и разбират различните деца и техните семейства. Това е най- малкото което могат да направят!
 Моят син за първи път участва в такова тържество преди година! А ходи от малък на ясла. И това се преживява, но е доста трудно!
Виж целия пост
# 41
Веселчето - хубава е идеята за кафето, но....в очите на околните постоянното тичане, необмислените постъпки , търкалянето по земята, "инатостта", е само признак, че зле се справяме с овладяването на децата си. Постоянно слушам - ами той е такъв, защото майка му му угажда на прищевките. Не говори, защото майка му му разбира от половин дума - така му е по- лесно. Различните са винаги в по-неизгодна позиция - ами не може още да говори, не му се разбира, не се подчиняа - ами няма тогава да го включваме в заниманията - защото на учителите, които се занимават с 25-30 деца в една група им е по-лесно да не се занимават с единственото, които изисква повече усилия, желание, подход към него. Нали уж педагогиката е точно за това - да ги научи малките да успяват.
Ние също ходим с желание на градина, с усмивка, той е любимец на лелки, на учителки, целуват го на изпращане, дават си" лапа", но го отглеждат като бебечето на групата, а това за мен е спирачка пред него, и към необходимостта да положи и той усилие от своя страна.
Виж целия пост
# 42
       Да така е Mama mariana, и аз много често виждам недоумяващите и учудените погледи на някой майки от нашата ДГ, когато чуят как говори и как се държи моята сладурана. Понякога даже в мое присъствие разпитват госпожата за своето детенце:" Правилно ли говори и съставя изречения", като че ли не познават детето си и не го чуват всеки ден как говори.  Ама като не ти е до главата, както се казва трудно ще те разберат. А как ми се иска да споделя с тях колко усилия полагаме, за да напредваме и да настигнем връстниците й.
Виж целия пост
# 43
Веселче, при мен не е нужно да ходя с майките на кафе. Познаваме се чудесно. Живеем в много малък град. Заедно изгледахме дечицата си от бебета и сега всички те са в една група в ДГ. В момента дори с голяма част от тях продължаваме да се виждаме често на детската площадка (пак сме с бебета Wink). Знаят за проблема и въпреки това на онази майка не и беше приятно, че точно нейното детенце са избрали учителките да наглежда Мими. Наистина когато един проблем не е твой, ти сякаш по-малко го разбираш или даже не искаш да го разбираш. Защото на теб това не може никога да ти се случи, да се оправя там този, който си го има на главата. ooooh! За съжаление до такъв извод достигнах за 3 години. Това са хората. Tired
Виж целия пост
# 44
Мари Анка ,Сладко Пате,Мама Мариана-радвам се ,че въпреки хорското неразбиране и недоумение сте се убедили, че конфронтацията с"нормалните" майки до никъде не води.Или поне не води до позитивни емоции. ConfusedАз съм се възхищавала на еврейските майки(това тук е като нарицателно, а те са доста засегнати от ДВ и ХА) От тях съм видяла едно интересно поведение, което ВИНАГИ е работело-конкретен пример с майката на другарчето на Мари Анка.Да благодариш на майката за грижата на нейното дете към твоето,тъй като по същия начин то ще се грижи  с ентусиазъм и добронамереност към нея и останалите хора,а това е една дългосрочна инвестиция,нали? Grinning
От вчера си мислех за дечицата,които пишат хен трудно, хем с лява ръка и се сетих за този продукт:http://www.askergoworks.com/category/11/Ergo+Works+for+Kids.aspx?Brand=960
Дано да го има и в БГ на пазара-тези силиконови накладки върху молива или химикала запазват (веднъж създадена )правилната позиция на пръстчетата .Забелязах, че работи добре и поставянето на писалката между показалец и среден пръст-така естествено се извива китката на ръчичката и се открива по-широко пространство за писане и виждане на написаното. Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия