АВГУСТ все е тъй далече, но пък бебчо мърда вече

Еййй, едва ви изчетох - по диагонала 
Аз съм повече или по-малко успешно преместена, разопакована, изпрана и подредена, като от гореописаното само в носенето на чанти и кашони не съм участвала 
Днес пуснахме нет и кабелна и вече се живее 

От понеделник ходя на работа - гледам, че на вас ви писва вече, а аз направо се родих. Само дето от много ентусиазъм в понеделник сутрин паднах пред болницата и сега съм с разбито ляво коляно, но поне не си ударих корема, така че всъщност всичко е наред. Много ми е кеф, в клиниката е лудница, обаче най-после отново се чувствам смислена и доволна от живота. И изморена от нещо реално, а не от висене по дивана и пред компютъра по цял ден. Единственият (поносим) недостатък - ставане в 6:00, излизане в 6:30, обаче като си лягаш с кокошките (снощи бях заспала преди 21 ч.  ) не е проблем

Надникнах инцидентно в два магазина за бременни и на мен пък дрехите много ми харесаха, разни шикозни туники и дънки с платка. Дадох 54 лв. в магазина на Гарибалди под колоните за бял панталон с платка, който да нося на работа. Малко ми е широк още, ама предпочитам така, отколкото да се притеснявам, че ще напълнея и нещо няма да ми става.

Няма да пиша по медицинските въпроси, че цял ден съм обяснявала разни работи на разни родители, обаче ако някой се терзае и има нужда от информация, да ме пита на лични.

Иначе бебе още не усещам, на 24.03. ще съм 18с2д и ще помоля доцент Томова за аудиенция за ФМ. Плацентата ми е ниско и предна, имах някакви болки и контракции миналата седмица, обаче странното е, че откакто съм физически и всякак по-активна, всичките ми оплаквания се изпариха 

Надявам се всички да се чувствате прекрасно   
Това време няма да се повтори, не и по същия начин, така че му се наслаждавайте колкото можете повече!

За срещата - аз ще присъствам, но няма да мога да участвам в организацията, така че нямам претенции къде и как. Където и както кажете 

Добре си ни дошла,Котка Марта!Липвсаше ни ентусиазмът и съветите ти...
Честито ново жилище!
Желая ти бързо да ти мине коляното и да се пазиш!
И аз чакам с нетърпение да усетя бебчо,макар че от вчера усещам нещо странно в корема си и мисля,че е то,но още не съм съвсем сигурна

Добре дошла отново на линия, радвам се че си добре, ама по полека с тези падания моля ти се. А за ходенето на работа и аз съм така, просто не мога да си представя ако трябва да си остана в къщи - ми аз сигурно ще се побъркам. Друго си е човек като е в движение и времето минава по-бързо.

Привет на котката Марта. Пази се, не падай повече, ок? да не се караме . Аз Ви оставям. Чао и до утре "вечер в другият спектакъл". Цял ден на работа не ми се отразява добре- Психически

Котката Марта, не знам дали обърна внимание на този линк за естественото раждане в домашни условия, но ми е много интересно, какво е твоето мнение като ти все пак си човек с медицинско образование и си видяла доста от "кухнята" на нещата.

Аз в момента изчитам цялата тема, която е отегчително еднаква с много други подобни преди нея...
Аз съм "за" домашното раждане и съм "за" правото на избор на всяка жена, в рамките на разумното. Не ми харесва, че в България нямаме право на избор и че лекарят или акушерката, които биха се съгласили да присъстват на или да водят подобно раждане всъщност са подсъдни, защото това просто е нелегално.
Смятам, че при една нормално протекла и редовно наблюдавана бременност, с правилно предлежание на бебето, от нищо не се налага раждането да се случи в болнична обстановка. Смятам, че на него обаче е желателно да присъства медицинско лице (а акушерката е такова), както и да има готовност за бърз транспорт в близка болница.
Смятам, че бременността, раждането и умирането (както и живеенето помежду им) са много повече Божия работа, отколкото ние допускаме. Но това си е мой личен възглед и върху него се градят повечето ми схващания...
Та така, ако се появи петиция за узаконяването на раждането в домашни условия в България, аз бих я подписала (и не само това, бих заела активна гражданска и медицинска позиция по въпроса).

Ако трябва да говоря като лекар (но все пак имайте предвид, че аз съм един доста нестандартен лекар), бих казала, че така описаното домашно раждане има доста предимства пред "нормалните" раждания в болнични условия, на които аз съм била свидетел (във високоспециализирани лечебни заведения като Майчин дом). И понеже доста съм чела по въпроса и мога да се аргументирам, факт е, че в повечето случаи се стига до секцио "по спешност" именно поради неадекватна и противоестествена намеса на високоспециализиран медицински персонал в естествения процес. А после майките си мислят, че лекарят едва ли не ги е "спасил", но не знаят, че въобще не е било необходимо да се стига дотам.

Също така в българските болници гъмжи от вътреболнични инфекции (особено в родилните отделения) и ако трябваше да избирам дали да родя например в МД или у дома без друга алтернатива, не бих се и замислила. Да, у дома не е стерилно, но у дома със сигурност няма мултирезистентни бактерии, които не се поддават на лечение с никакъв антибиотик, защото са мутирали в продължение на 30 години. А в българските болници е всичко друго, но не и чисто...

Твърдо "за" раждането в болнично заведение, когато:
- бременността е рискова - установено е заболяване на майката или бебето
- бебето е в седалищно или някакво друго неоптимално предлежание
- бебето е заченато след лечение на стерилитет (тези бременностти по правило са по-рискови)
- има калциране на плацентата или друго съмнение, че бебето не се снабдява оптимално с кръв и кислород

Твърдо "против" (искрено и лично ):
- индукция на раждане (или системи с окситоцин за ускоряване на родовия процес) без медицински показания
- вагинални прегледи през пет или петнайсет минути за проверка на разкритието
- секцио без медицински показания
- "напъвай", преди да му е дошло времето
- епизиотомията като стандартизирана интервенция
- раждане по гръб с вирнати крака (тотално неефективно)
- забрана за приемане на храни и течности по време на раждането
- отделяне на бебето от майката непосредствено след раждането за 6-12-24 или повече часове и дни
- хранене с АМ в неонатологичното отделение, "за да не реве" (бебето си има майка, която да го кърми)
- схващането, че "жената ражда в мъки, откакто свят светува"  и че не съществува раждане без болка. Напротив, такова раждане е напълно възможно - стига да знаеш как и да имаш умствената нагласа, че не е задължително да се гърчиш от болка, а след това цял живот да го натякваш на детето си в стил "Ти знаеш ли аз какво съм изтърпяла, за да те има?"
- схващането, че повечето апаратура и външна намеса непременно е нещо добро и гарантира по-сигурно раждане
- схващането, че медицинските лица са богове в бяло и разбират повече от мен (теб, всяка нормална жена) от естествените жизнени процеси, поради което можем да им делегираме цялата отговорност...

... сигурно ще се сетя и още
Отворена съм за дискусии по темата, на който му е интересно.

 

Ох, днес цял ден не пиша, щото за всичко рева. А се започна точно от този линк на apple за домашното раждане. Четох го доста време по простата причина, че не спирах да ридая - толкова е мило и сякаш времето спира и си го представям. Много й се кефя на тази мацка, на увереността, на  силата й, на подкрепата на съпруга й, на това как информираността й е помогнала а не навредила. Не знам кое точно от разказа й предизвиква този рев, но аз пак ми се плаче. Ох, хормони, още ли?!? Лека нощ!

Добър вечер и от мен!

Напълно подкрепям Котката Марта. Аз вчера изчетох почти всички теми във форума за раждането в домашни условия и това което ми направи впечатление е патосът, дълбочината на чувствата и изживяванията на тези жени, особено на момичето от Димитровград Пепита (ако не бъркам). За да бъда честна дори се разплаках. Неприятно впечатление ми направиха безбройните нападки и обиди отправени по неин и на съпруга и адрес, жалко, много жалко ако наистина болшинството жени в България (както ми се стори от постовете) е на мнение, че непременно трябва да се гърчим от болка и да раждаме както се изрази една от жените там в кръв, с многобройни разкъсвания и т.н. Смятам, че да се мъчим като животни не ни прави повече жени и майки. Аз също имах трудно и болезнено раждане първия път и колкото повече чета, толкова повече се убеждавам че нещата са можели да протекат по друг по-безболезнен и по-малко травмиращ начин, както за мен така и за бебето ми ( да ми е жива и здрава). Постъпих с изтекли води и 2 см разкритие, и поради тази причина бях "вързана" за леглото по гръб в продължение на около 13 часа. Сега четейки маймунската тема, разбирам че ако се бях движила и си бях избирала удобни за мен пози, нямаше да вляза в родилна зала на 7 см. разкритие.
Както и да е, мисълта ми е че с гобализацията бихме могли да почерпим от опита на останалите държави и да раждаме спокойно и безболезнено.Явно има и такова раждане, и аз искам да го изживея. Искам да прегърна детето си веднага. Искам да го закърмя веднага.
Дано не съм била досадна, просто темата ме вълнува.

Лека и спокойна вечер на всички!  

sindarellaмного са ти хубави бременните дрешки и си много сладка с тях но Жорето ще има да взима водиш го по тумбак убедително в нашето семеиство и аз съм първенец  Завиждам ти благородно за моренцето.Да ви се похваля вече доста често усещам бебето и вече съмнение нямам че е то много ми е страно чувствато ту ме гъделичка ту направо си ме тупва че ме стряска.Днес следобед си полегнах но не би бебо се беше разиграл и не можах да заспя много странно но и готино е чувството.....четох някъде че на която дата го прочуеш тогава се ражда в определения месец значи ще раждам на 10 през ноща ще видим дали е вярно....Чета ви старателно и се чудя как може да се затормозявате с тия БХС изледвания дрън дрън и по точно диди 2.Момиче бебето е живо и здраво престани да го тормозиш че кото се роди ще ти го върне да знаеш това изследване ми се струва много тъпо теория на вероятностите глупости колкото искаш ама престани че ще си навредиш сама.Ако се притесняваш така за щяло и нещяло му вредиш много.Аз така в началото бях, момичетата знаят дали ще тупне сърчицето, дали ще ритне, расте си и си рита и няма нужда от притеснения  ни ми пука и си викам че е здравичко, и нищо не може да ме убеди в обратното.Оффффффффффф ,искам още неща да напиша но ще заема много място и без друго някои ни го позае доста на няколко пъти

Прочетох само първия пост от темата за домашното раждане. От емоции не е лишено нито едно раждане и има хиляди разплакващи разкази на болнично раждане. Нормално е, този момент за всяка жена е неповторимо чудо. Въпреки колко емоционален е разказа, аз смятам, че неасистирано раждане у дома е лудост и голям риск.   Дори и преди сто години нашите баби са раждали в къщи в присъствието на "баба". Жена, която има много опит и е присъствала на много раждания.  Между другото казва ли се в темата колко е било голямо бебето?
В страни, в които се практикува масово домашно раждане (примерно Холандия) има и висок процент на усложнения и увреждания на бебето точно от този момент. Съжалявам, че не мога да представя статистика. Само че в тези страни, хората като по правило имат повече деца и имат условия да гледат едно различно дете. В тези страни или по- скоро области жените раждат така просто по традиция, а не за да избегнат болничния стрес. Защото там е възможно да родиш така 1:1 както в разказа  и в родилната зала.
Мисля, че много по- оптимален вариант е т.нар. амбулаторно раждане, което се практикува примерно тук в Германия. Раждането става в нормална стая без болничен инвентар. Семейството е оставяно да се оправя почти само, но медицинският персонал е на една ръка разстояние. Бебето и майката си отиват в къщи часове след раждането, но след преглед и на двамата. Но не си мислете, че всяка втора жена ражда така. Най- често, ако ти е 4-5-6 дете се решаваш на тази стъпка. Да, тогава може да родиш и докато спиш.   
Мисля, че и в болница може да се роди безболезнено, безкръвно и т.н. Дано скоро се променят нещата в България в тази насока!

здравейте от мен. аз съм утре на консултация и яко ме тресат нервите.
за раждането в домашни условия- намирам го за много безрасъдно решение имайки предвид ситуацията в България, а именно- ако на запад можеш да раждаш вкъщи и ако нещо се обърка линейката да дойде за броени минути ( за Холандия знам, че е до 5 минути) , в България не се знае дали изобщо ще дойде и след колко часа. леля ми работи в спешна помощ и имам поглед върху нещата. отделно, че не виждам защо някой би решил да ражда на масата в хола ( примерно)   
оф, отивам да спя, че се притеснявам много за утре.

Съгласна съм, че в момента в нашата мила родина подобно раждане е рисковано. От друга страна подкрепям правото на избор,  точно в това е идеята на подобна петиция, да се даде право на избор на родилката да избере къде и по какъв начин да родида се уважат желанията и по време на всеки един от етапите на раждането и след това(естествено при наличие на всички фактори за минимизиране на риска за майката и бебето). Честно казано на този етап аз не бих имала смелоста да родя вкъщи, но живот и здраве в не много далечно бъдеще, вярвам дъщеря ми ще има правото на този избор.

Прочетох и аз разказа на Пепита за домашното раждане и мисля, че ключовият израз тук е: “Наясно бях, че няма как това да стане в болница, не и в България.” Всичко е въпрос на избор – лошото е обаче, когато такъв няма. Крайно време е нещата в България да почнат да се променят.... и наличието на лекари като котката Марта и жени като Пепита възраждат оптимизма ми по въпроса.

Много ми хареса това: A Short History of Medicine
"Oh Doctor, I have this terrible pain!"
    BC 2000    "Here, eat this root."
    AD 1000    "That root is heathen. Say this prayer."
    AD 1850    "That prayer is superstition. Drink this potion."
    AD 1940    "That potion is snake oil. Swallow this pill."
    AD 1985    "That pill is ineffective. Take this antibiotic."
    AD 2000    "That antibiotic is artificial. Here, eat this root".
    (Origin unknown)

Е, ние в БГ сме още в 1985.... Всичко ще стане бавно и трудно... но рано или късно (дай боже!) ще стане.

Иначе аз съм ЗА активното раждане, природата, спокойствието, баланса, кърменето и като цяло мога да се подпиша под всичко, което Марта е написала (конвъртнах след ‘маймунската тема’ ) – благодаря пак!), но тъй като не живея в България и имам възможност да го осъществя в болница, не бих го направила в домашни условия. Странно ми се струва в онази тема, че не са потърсили лекар, на който да платят да бъде при тях... 100% биха се намерили такива лекари в БГ - при голямо желание и подходящо заплащане всичко се намира.

Мика, трудно ми е малко с моя мъж... Радва се на бебето, целува ми корема и т.н. обаче не иска да се 'образова', да знае твърде много подробности, да идва на уроци, групи и т.н. Купих му книги специално за бащи – аз си ги чета... Опитах какво ли не.... Заплахи, молби, женски изнудвания Единствения начин да го накарам да прочете нещо по въпроса беше да изкарам всички списания от тоалетната и да сложа само списания и книги за бебета . Работи! Вчера ме помоли да съм ги сменяла вече, защото прочел дори за най-добрите положения на гърдата при кърменето... Ще му ги сменям редовно... 

Диди, не се шашкай. Мойта приятелка тук имаше 1:125 риск и скоро роди едно абсолютно здраво бебе! Сигурна съм, че и твоето ще е такова!

Аз се чувствам ужасно днес... ходих по магазините (вече нищо не ми става) и се видях в огледалата им на ярка светлина... станала съм двойна! Не знам колко съм качила - страх ме е да видя, но е просто ужасявящо... Изкупих целия H&M за да 'компенсирам' и като резултат се чувствам още по-гадно...

Добро утро, поспаланки! Какво ли да ви пиша днес - по-добре съм от вчера и най-вече не толкова ревлива. Снощи си го изкарах всичко на милия и сега ми е по-леко, макар и малко гузно  .
Вчера не бях много в състояние да обсъждам домашното раждане, но толкова ме развълнува, че... Мен ме е яд и плаках именно от чувство на безпомощност, че не мога да решавам аз и да контролирам аз нещата, от факта че не мога аз да избирам. Защо трябва да избирам между докторското наблюдение в болницата или сама вкъщи, когато искам просто да родя без стрес и излишни нерви, но и спокойна, че съм под докторско наблюдение. Каквото и да кажа, ще повторя някой от предишните постове, а те достатъчно добре са го казали, че да ги перифразирам.

Дано скоро се изпонавърнат избягалите в чужбина и да донесат различен манталитет и начин на мислене! Едно време мой приятел ми каза, че за да се оправят нещата в БГ ще трябва да минат достатъчно години, за да умрат цели 2-3 поколения, които просто са възпитани и заклеймени така. Докато има още хора, израстнали и възпитавани през "комунизма", да сравняват колко добре ни беше тогава да не си работим, а да си получаваме всичко наготово. И да се оплакваме колко тежък ни е живота, а я виж тоя глупчо тук дето има толкова много и пр. и пр. Тогава ми прозвуча доста гадно и може би затова съм го запомнила с времето. А сега се убеждавам в правилното и смислено изказване.

Каприз, спокойно, все пак да си видиш бебчо е хубаво, а не изнервящо! Помисли си само след обяд как ще летиш из небесата и току виж започнеш още от сега летежа.

Владиславка, да не вземеш да се притесниш и да не пишеш вече. Просто тук сме се събрали доста с разбушувани хормони  и понякога много ни личи  . Но, надяваме се на разбиране, още повече нали и ти си колежка  !
  Приятен ден и повече усмивки и  !