Така може да се случи само с изключително благородни и мъдри хора.Аз лично не съм дорасла в това отношение,но съм заобиколена от мого примери за това,че подобни отношения не са невъзможни.
Виж целия пост
Искам с теб да останем добри познати
- Публикувана: 7 март 2008, 07:53 ч.
- Последно мнение: 10 март 2008, 13:53 ч.
# 31
7 март 2008, 10:52 ч.
Аз се опитах да запазя приятелски взаимоотношения с бивш. Разбира се, първо не го виждах достатъчно дълго, за да го преболедувам. След година ми направи жестока мръсотия. Не знам какво да мисля вече.
Виж целия пост
# 32
7 март 2008, 10:59 ч.
Да, разбира се, че е възможно, като се излекува наранената гордост и като съзнаеш, че си просто човек. Аз съм в такива отношения с бивш. Парите нямат значение, всеки има свой живот, на подкрепа един от друг можем да разчитаме. Той не е българин.
Виж целия пост
# 33
7 март 2008, 10:59 ч.
Че достатъчно дълго ще бъдеш любезна с него, преди да разбереш, че всъщност никога не си била любезна.
Виж целия пост
Аз се опитах да запазя приятелски взаимоотношения с бивш. Разбира се, първо не го виждах достатъчно дълго, за да го преболедувам. След година ми направи жестока мръсотия. Не знам какво да мисля вече.
# 34
7 март 2008, 11:03 ч.
Че достатъчно дълго ще бъдеш любезна с него, преди да разбереш, че всъщност никога не си била любезна.
Нещо не разбрах
Виж целия пост
Че достатъчно дълго ще бъдеш любезна с него, преди да разбереш, че всъщност никога не си била любезна.
Нещо не разбрах
# 35
7 март 2008, 11:04 ч.
А стига бе...!?!!? Е Сегалчето не му ли вкара поне два тупаника на новия? Ей така просто профилактично? Сериозно питам...
Виж целия пост
Снощи гледахме филм със Сегал.Той разведен,бившата му жена омъжена отново.Между двамата мъже прекрасни отношения......
А стига бе...!?!!? Е Сегалчето не му ли вкара поне два тупаника на новия? Ей така просто профилактично? Сериозно питам...
# 36
7 март 2008, 11:05 ч.
Мисля,че трябва да мине време,за да се изградят нов тип отношения между бивши съпрузи.Да се преболедува един вид.Когато има деца от брака,просто нямаш избор-той си остава техен баща.Може би това е причината,която би ме накарала да се държа цивилизовано с него.Друга не виждам.
Виж целия пост
# 37
7 март 2008, 11:06 ч.
А стига бе...!?!!? Е Сегалчето не му ли вкара поне два тупаника на новия? Ей така просто профилактично? Сериозно питам...
Не му вкара нито един тупаник.Обаче накрая леко го гръмна.
Виж целия пост
Снощи гледахме филм със Сегал.Той разведен,бившата му жена омъжена отново.Между двамата мъже прекрасни отношения......
А стига бе...!?!!? Е Сегалчето не му ли вкара поне два тупаника на новия? Ей така просто профилактично? Сериозно питам...
# 38
7 март 2008, 11:15 ч.
Ей, аз също имам такива познати - маме и тате 
Така че - от личен опит - такива отношения стават възможни, след като мине достатъчно време и премине болката, обидите на по-засегнатия, периода, в който не ти се срещат хора, поради мисълта "какво ще кажат хората" - да обясняваш на съседи и общи познати и ей такива.
При нас възможната цивилизована комуникация стана поне 4 години след развода, когато баща ми, от две години живеещ в Испания, заживя с много готина жена, българка, от Плевен даже. И сега като си идват идват на гости, говорят си с мама, излизаме, готино е. Но така от разстояние е доста по-лесно да се преживеят тия драми. Гадното е като има роднини и тъжни тъщи и свекърви и изобщо хора, които да ти мелят на главата - на наще и на моята.
Но като цяло на повемето хора им е трудно в това отношение, а и доста често е излишно. От гледна точка на детето мога да кажа, че подобна културна комуникация много облекчава.
Виж целия пост
Така че - от личен опит - такива отношения стават възможни, след като мине достатъчно време и премине болката, обидите на по-засегнатия, периода, в който не ти се срещат хора, поради мисълта "какво ще кажат хората" - да обясняваш на съседи и общи познати и ей такива.
При нас възможната цивилизована комуникация стана поне 4 години след развода, когато баща ми, от две години живеещ в Испания, заживя с много готина жена, българка, от Плевен даже. И сега като си идват идват на гости, говорят си с мама, излизаме, готино е. Но така от разстояние е доста по-лесно да се преживеят тия драми. Гадното е като има роднини и тъжни тъщи и свекърви и изобщо хора, които да ти мелят на главата - на наще и на моята.
Но като цяло на повемето хора им е трудно в това отношение, а и доста често е излишно. От гледна точка на детето мога да кажа, че подобна културна комуникация много облекчава.
# 39
7 март 2008, 11:26 ч.
Изобщо не мога.
Знам, че е голямо геройство, изисква толерантност и себеотрицание, на което аз, като един себичен индивид, едва ли бих била способна, съвсем откровено казано.
Имам отношения с бившия ми мъж, но никога, по никакъв начин не би ми хрумнало да го запознавам с настоящия и да бъдем едно голямо и задружно семейство.
Разбира се, същото важи и за мен, когато отивам да вечерям с бившия си мъж, не очаквам да го заваря в компанията на настоящата му половинка, хванати за ръце и тримата да водим лека дружеска беседа.
Обаче има едно "НО". Ако има намесено дете, все някак двамата родители могат да организират присъствието си, без да натоварват обстановката и не смятам, че това е въпрос на кой знае какво усилие, но моите лични наблюдения показват, че хората притежава изумителната способност да усложняват и най-простите неща, така, че отговорът на подобен въпрос остава отворен и непредвидим.
Виж целия пост
Знам, че е голямо геройство, изисква толерантност и себеотрицание, на което аз, като един себичен индивид, едва ли бих била способна, съвсем откровено казано.
Имам отношения с бившия ми мъж, но никога, по никакъв начин не би ми хрумнало да го запознавам с настоящия и да бъдем едно голямо и задружно семейство.
Разбира се, същото важи и за мен, когато отивам да вечерям с бившия си мъж, не очаквам да го заваря в компанията на настоящата му половинка, хванати за ръце и тримата да водим лека дружеска беседа.
Обаче има едно "НО". Ако има намесено дете, все някак двамата родители могат да организират присъствието си, без да натоварват обстановката и не смятам, че това е въпрос на кой знае какво усилие, но моите лични наблюдения показват, че хората притежава изумителната способност да усложняват и най-простите неща, така, че отговорът на подобен въпрос остава отворен и непредвидим.
# 40
7 март 2008, 11:29 ч.
Нещо не разбрах
Ам. Хванах се за думата преболедувам. Ако боледувам, болна съм и прочие от някой, не мога да бъда любезна и да съм искрена едновременно.
Та, репликата горната важи за мен, за теб не знам.
Можех да бъда по-напоителна, но не е за темата.
Виж целия пост
Че достатъчно дълго ще бъдеш любезна с него, преди да разбереш, че всъщност никога не си била любезна.
Та, репликата горната важи за мен, за теб не знам.
Можех да бъда по-напоителна, но не е за темата.
# 41
7 март 2008, 11:31 ч.
Такова нещо да се получи искрено по нашите географски ширини просто няма как. Първо, емоциите ни са много по - силни от тези на хората зад океана. И аз вярвам, че и любовта, и омразата ни са по - силни. В България хората още се женят с преумпцията, че ще останат с половинката си завинаги, че той/тя вечно ще бъдат негови. И когато това добре сковано бъдеще рухне, последствията за необратими - скандали и омраза. Докато в Щатите няма по нормално от това младежите да се вземат след последния клас в гимназията. След което на 25 вече са щастливо женени втори път, с още едно дете от новия си брак и 1-2 доведени от новата половинка. Тоест, те не влагат същия смисъл в жененето, не го възприемат като святост. И когато в една държава разводите станат нещо напълно нормално, да не кажа задължително, тогава обществото променя отношението си към тези процеси. Тоест - щом е окей е да се разведеш, значи е окей е и да си в добри отноешния с бившата си половинка.
Виж целия пост
# 42
7 март 2008, 12:35 ч.
Напълно е възможно и по нашите ширини - имам лични познати в точно такива взаимоотношения, но все пак не искам да разказвам тяхната история без съгласието им.Но е напълно възможно, виждам го с очите си, дано и аз ако изпадна в такава ситуация /не че си го пожелавам/, да мога да реагирам по техния начин.
Виж целия пост
# 43
7 март 2008, 12:46 ч.
Получава се, но е трудно. Любезността е изкуство в подобни ситуации и аз все още се мъча да го усвоя.
Но никога не е като на филм.
Виж целия пост
Но никога не е като на филм.
# 44
7 март 2008, 13:13 ч.
Би било възможно, ако любовта тотално е прегоряла, ако от много време връзката между двамата е крепена от интелектуални или финансови /или и двете/ обстоятелства, ако просто партньорите решат, че "повече няма смисъл да си губим времето и младостта".
Но представете си, че вие обичате мъжа си, разчитате на него /зарязали сте кариера и образование, за да може той да се усъвършенства и да поеме юздите на семейния бюджет, докато вие гледате децата и къщата/, изпитвате силно сексуално привличане и изведнъж Той реши, че нещо не му е угодно, че колежката, завършила осем висши е по-интересна от вас, а май и по-красива, защото, бидейки мома без ангажименти има време за фитнес, за разкрасителни процедури, за по-честа смяна на гардероба.... Е, ако аз съм в положението на такава съпруга, зарязана по този начин, едва ли ще намеря сили за любезности и, въпреки че съм прекалено цивилизована, не бих излизала на пикник с новата приятелка на мъжа си.
Повечето разводи в света не са спонтанно решение от страна на двамата съпрузи, а едноличен акт на единия, при който, непременно, другият е наранен, измамен, предаден, подведен, унижен, унищожен.
Аз лично не бих преглътнала този горчив хап.
Виж целия пост
Но представете си, че вие обичате мъжа си, разчитате на него /зарязали сте кариера и образование, за да може той да се усъвършенства и да поеме юздите на семейния бюджет, докато вие гледате децата и къщата/, изпитвате силно сексуално привличане и изведнъж Той реши, че нещо не му е угодно, че колежката, завършила осем висши е по-интересна от вас, а май и по-красива, защото, бидейки мома без ангажименти има време за фитнес, за разкрасителни процедури, за по-честа смяна на гардероба.... Е, ако аз съм в положението на такава съпруга, зарязана по този начин, едва ли ще намеря сили за любезности и, въпреки че съм прекалено цивилизована, не бих излизала на пикник с новата приятелка на мъжа си.
Повечето разводи в света не са спонтанно решение от страна на двамата съпрузи, а едноличен акт на единия, при който, непременно, другият е наранен, измамен, предаден, подведен, унижен, унищожен.
Аз лично не бих преглътнала този горчив хап.
Препоръчани теми