Помощ , ТИ ЗОДИЯ риби ЛИ СИ?
Виж целия пост
Трябва да говоря за това.
- Публикувана: 8 март 2008, 16:15 ч.
- Последно мнение: 26 март 2008, 10:20 ч.
# 46
9 март 2008, 23:23 ч.
Ох,момичета направо ме накарахте да се замисля 
Никога не съм искала да отслабвам,нито пък съм се тъпчела с храна,проблема при мен е че при силен стрес,проблеми и т.н изпитвам нужда да повърна.Напоследък започнах да го правя,не много често,но се случва 
Понякога се опитвам да се сдържа,но е доста трудно,мисля си как ако повърна ще ми мине всичко 
Сигурно ме мислите за смахната,но доста ме стреснахте,мислите ли че и аз мога да стана "зависима" и да се разболея 
Виж целия пост
Никога не съм искала да отслабвам,нито пък съм се тъпчела с храна,проблема при мен е че при силен стрес,проблеми и т.н изпитвам нужда да повърна.Напоследък започнах да го правя,не много често,но се случва Понякога се опитвам да се сдържа,но е доста трудно,мисля си как ако повърна ще ми мине всичко Сигурно ме мислите за смахната,но доста ме стреснахте,мислите ли че и аз мога да стана "зависима" и да се разболея
# 47
9 март 2008, 23:30 ч.
Проблемите на това мило момиче са започнали в детството с отношението на майката, но са се задълбочили в настоящето.
Майка и е свършила половината от "работата", другата половина я е свършил съпруга и.
Дори и да е носила травма от детството си, ако в брака си се чувстваше щастлива и равноправна, защитена и обичана, нямаше да се стигне до тук.
За мен проблема трябва да се търси в настоящето
С най- топли чувства към авторката
Виж целия пост
Майка и е свършила половината от "работата", другата половина я е свършил съпруга и.
Дори и да е носила травма от детството си, ако в брака си се чувстваше щастлива и равноправна, защитена и обичана, нямаше да се стигне до тук.
За мен проблема трябва да се търси в настоящето
С най- топли чувства към авторката
# 48
9 март 2008, 23:59 ч.
galaxy , аз точно за това говорех. В повечето случаи започва точно като "разтоварване от стреса". Аз никога не съм имала нужда да отслабвам - винаги съм била с нормално телосложение, дори в един период преди да забременея бях много слаба. Едва след раждането се "закръглих", но пък вече нямам нужда да се боря по този начин със стреса, защото открих начин стресът да ме зарежда с допълнително енергия.
Варианта, на който в началото стои диета, е доста по-рядък. В повечето случаи някоя диета само задълбочава вече съществуващ проблем. Клюючът е в стреса или някакво напрежение. Така или иначе, човешкият организъм често реагира на стрес точно с повръщане - дори без да е механично предизвикано.
Ако повръщаш, защото това е физиологична реакция, няма проблем - тогава има определени техники за справяне. Но ако сама предизвикваш повръщане при стрес и това те успокоява, направи всичко по силите си да вземеш мерки. Примерно, при стрес - прави нещо /обади се на приятелка, излез навън, крещи и т.н./...
И изобщо не те мисля за смахната. Това е самият проблем и трябва да намериш начин да не сеподдаваш. Успех!
Виж целия пост
Варианта, на който в началото стои диета, е доста по-рядък. В повечето случаи някоя диета само задълбочава вече съществуващ проблем. Клюючът е в стреса или някакво напрежение. Така или иначе, човешкият организъм често реагира на стрес точно с повръщане - дори без да е механично предизвикано.
Ако повръщаш, защото това е физиологична реакция, няма проблем - тогава има определени техники за справяне. Но ако сама предизвикваш повръщане при стрес и това те успокоява, направи всичко по силите си да вземеш мерки. Примерно, при стрес - прави нещо /обади се на приятелка, излез навън, крещи и т.н./...
И изобщо не те мисля за смахната. Това е самият проблем и трябва да намериш начин да не сеподдаваш. Успех!
# 49
10 март 2008, 00:03 ч.
Здравейте. Ето ме вече с регистрация.
Започвам от там до където спрях днес след обяд.
Благодаря ти! Както и на всички останали. Не съм невероятен човек, а просто един уплашен човек, защото знам, че това което правя не е редно и не води до нищо добро.
Извинен си 
и въпроса не е тъп. Виждам, че azaf е обяснила що е то булимия по нататък. Няма да се повтарям. Аз не съм психолог, но според мен натрупването на всичко вкупом, - всичко това преживяно в детството и продължаващо до скоро с моята майка; това, което се случи със съпруга ми и другата; ужаса, който преживях с детето си в училище при все, че ме предупредиха, че в това училище вероятно ще се получи така... Може би това са част от причините. Когато ми се случи нещо, което изважда от релси живота на всеки човек, нещо стресиращо или засягащо здравето на скъпи за мен хора, аз обикновено не сядам да хленча или да страдам, а се стягам и правя най-адекватните неща необходими за даден момент. Не изпадам в паника и вцепенение, а действам, като робот понякога. В такъв момент трябва някой да е с акъла си и да поеме нещата и да ги насочи към подобрение. Но аз съм човек и не мога да се справя с всичко, нямам свръх способности. И тогава си спомням, че сигурно не мога да се справя, защото майка ми ми казваше, че съм лоша. Спомням си, че когато си позволя да плача за човешки неща, тогава когато напрежението натрупано с трудностите избие и така получавам своето облекчение от всичко натрупано мъжът ми не иска да ме вижда като слаба, плачеща жена. Тогава от него получавам упрек, а не утеха. Обясних вече защо. Той просто не разбира тази чисто човешка реакция, защото от всички живи същества само хората могат да плачат. И когато не можеш да се справиш с всичко, въпреки че знаеш, че е по силите ти, но не зависи от теб и мъничката суета, която притежава всеки от нас започва да се изпарява. На фона на всичко това започвам да не се харесвам и физически. Всички наоколо ми казват - Само ти си способна на това или онова, никой друг от хората, които познаваме не би имал смелостта да го направи. Ти правиш красиви неща с ръцете си; пишеш стихове; можеш да поправиш всичко, ако ти се наложи; можеш да се справиш с повечето задачи, които ти се поставят, НО... защо след като си толкова способна не изучи нещо? Щеше да направиш чудеса. Е, не направих! Само имам уютен дом, прекрасно семейство, чудесни деца и кофти тайна, която вече излиза наяве. Никога обаче, за всичките си качества, не получих одобрение от родителите си и не знам дали са качества всъщност или просто съм такава, че случайно ги умея тези неща. Съпруга ми приема тези неща за даденост. Не, че не ги оценява, но е свикнал с това да мога почти всичко и затова каквото и да направя то е в реда на нещата, а не е нещо невероятно. Ето такива неща. Да не говорим, че преди няколко години и шефа ми се опита да ме разпъне на кръст. Тогава се събра всичко, което бях трупала години и изригна! Беше потресаващо за повечето ми колеги... Но, нещата се промениха в моя полза от тогава насам 
Не се обичам като душевност. Аз смятам че всичко това, което умея съм постигнала, за да докажа, че и аз има за какво да съм на този свят, че и аз мога някои неща. Смятам, че едно от най-глупавите неща е да искаш всички да те харесват! И в никой случай не съм имала такава цел в живота си. Бях лоша като дете за майка си, но след като се омъжих стана просто непоносимо. Някой от вас да е виждал полицаи в кухнята си, докато готви? И тези полицаи да го питат - Каква сте вие на тази жена? т.е. майка ми. Да ви гонят с малко дете на ръце? посред лято да изхвърлят храната на детето от хладилника защото просто няма пък да го ползвате вече! Но това са битовизми и не искам да говоря за тях.
не мога да обясня защо избрах точно да повръщам. Не знам даже дали това е съзнателен избор... Не вярвам, че съм такава, каквато ми казват, защото не харесвам себе си! Не знам как да се харесам. Объркана съм доста и вероятно разказа ми за моите душевни борби излезе вече, защото в душата ми повече няма място.
не съм. Везни съм, но не виждам какво значение има това в конкретния случай.
Преди време написах това за себе си:
Понякога студена и самотна съм
като Луната в нощното небе,
а друг път като вулкан гореща съм,
събудил се след векове.
И разпиляна като вятъра съм
и бурна съм като море,
и толкова различна съм
единствено, защото съм жена!
Но това не важи за всички жени, имам предвид само собствената си душевност и себеусещане. Като прочета, това което съм написала виждам, че в съзнанието ми е пълна каша...
Виж целия пост
Започвам от там до където спрях днес след обяд.
Искам да ти дам моята виртуална подкрепа! 
Ти си невероятен човек!
Ти си невероятен човек! Извинявай, за тъпият въпрос, но тази реакция на организма, която наричаш булимия, свързана ли е с проблемите и стреса в твоят случай, или само аз така си го разтълкувах. ........ Просто искам да ти помогна, ако мога за това и се меся където не ми е работата.
..........
Мисля си, че и да не се харесваш, какво от това? ........
..........
Мисля си, че и да не се харесваш, какво от това? ........
и въпроса не е тъп. Виждам, че azaf е обяснила що е то булимия по нататък. Няма да се повтарям. Аз не съм психолог, но според мен натрупването на всичко вкупом, - всичко това преживяно в детството и продължаващо до скоро с моята майка; това, което се случи със съпруга ми и другата; ужаса, който преживях с детето си в училище при все, че ме предупредиха, че в това училище вероятно ще се получи така... Може би това са част от причините. Когато ми се случи нещо, което изважда от релси живота на всеки човек, нещо стресиращо или засягащо здравето на скъпи за мен хора, аз обикновено не сядам да хленча или да страдам, а се стягам и правя най-адекватните неща необходими за даден момент. Не изпадам в паника и вцепенение, а действам, като робот понякога. В такъв момент трябва някой да е с акъла си и да поеме нещата и да ги насочи към подобрение. Но аз съм човек и не мога да се справя с всичко, нямам свръх способности. И тогава си спомням, че сигурно не мога да се справя, защото майка ми ми казваше, че съм лоша. Спомням си, че когато си позволя да плача за човешки неща, тогава когато напрежението натрупано с трудностите избие и така получавам своето облекчение от всичко натрупано мъжът ми не иска да ме вижда като слаба, плачеща жена. Тогава от него получавам упрек, а не утеха. Обясних вече защо. Той просто не разбира тази чисто човешка реакция, защото от всички живи същества само хората могат да плачат. И когато не можеш да се справиш с всичко, въпреки че знаеш, че е по силите ти, но не зависи от теб и мъничката суета, която притежава всеки от нас започва да се изпарява. На фона на всичко това започвам да не се харесвам и физически. Всички наоколо ми казват - Само ти си способна на това или онова, никой друг от хората, които познаваме не би имал смелостта да го направи. Ти правиш красиви неща с ръцете си; пишеш стихове; можеш да поправиш всичко, ако ти се наложи; можеш да се справиш с повечето задачи, които ти се поставят, НО... защо след като си толкова способна не изучи нещо? Щеше да направиш чудеса. Е, не направих! Само имам уютен дом, прекрасно семейство, чудесни деца и кофти тайна, която вече излиза наяве. Никога обаче, за всичките си качества, не получих одобрение от родителите си и не знам дали са качества всъщност или просто съм такава, че случайно ги умея тези неща. Съпруга ми приема тези неща за даденост. Не, че не ги оценява, но е свикнал с това да мога почти всичко и затова каквото и да направя то е в реда на нещата, а не е нещо невероятно. Ето такива неща. Да не говорим, че преди няколко години и шефа ми се опита да ме разпъне на кръст. Тогава се събра всичко, което бях трупала години и изригна! Беше потресаващо за повечето ми колеги... Но, нещата се промениха в моя полза от тогава насам Аз съм очарована от зеФс, мъжкото му присъствие и подкрепата.
За да заобичаш себе си като външност според мен първо трябва да се заобичаш като душевност.Те нещата си вървят ръка за ръка,но ако вярваш,че наистина си добра,умна,чаровна,искрена,доброамерена и т.н. неусетно след това ще успееш да се харесаш и "в огледалото".
Ужасно те е страх,но от какво?Не може целия свят да има положително мнение за нас,важното е хората,които обичаме да ни приемат такива каквито сме.Килограмите ти служат като стена чрез която мислиш,че ще се защиш от обкръжаващия свят/майка ти/.Имаш крещата нужда от "защита"-тук трябва да ти помогне мъжа ти
Спри да отхвърляш себе си/повръщането/,защото ти си такава каквото решиш,че си!Реши,че искаш да бъдеш друга,в хармония със себе си,обичаща тялото си чрез което можеш да се усмихваш и прегръщаш мъжа и детето си.
Дълго стана,искам да ти пожелая успех и много кураж.Научи се да обичаш себе си!
За да заобичаш себе си като външност според мен първо трябва да се заобичаш като душевност.Те нещата си вървят ръка за ръка,но ако вярваш,че наистина си добра,умна,чаровна,искрена,доброамерена и т.н. неусетно след това ще успееш да се харесаш и "в огледалото".
Ужасно те е страх,но от какво?Не може целия свят да има положително мнение за нас,важното е хората,които обичаме да ни приемат такива каквито сме.Килограмите ти служат като стена чрез която мислиш,че ще се защиш от обкръжаващия свят/майка ти/.Имаш крещата нужда от "защита"-тук трябва да ти помогне мъжа ти
Спри да отхвърляш себе си/повръщането/,защото ти си такава каквото решиш,че си!Реши,че искаш да бъдеш друга,в хармония със себе си,обичаща тялото си чрез което можеш да се усмихваш и прегръщаш мъжа и детето си.
Дълго стана,искам да ти пожелая успех и много кураж.Научи се да обичаш себе си!
не мога да обясня защо избрах точно да повръщам. Не знам даже дали това е съзнателен избор... Не вярвам, че съм такава, каквато ми казват, защото не харесвам себе си! Не знам как да се харесам. Объркана съм доста и вероятно разказа ми за моите душевни борби излезе вече, защото в душата ми повече няма място.
Помощ , ТИ ЗОДИЯ риби ЛИ СИ?
Преди време написах това за себе си:
Понякога студена и самотна съм
като Луната в нощното небе,
а друг път като вулкан гореща съм,
събудил се след векове.
И разпиляна като вятъра съм
и бурна съм като море,
и толкова различна съм
единствено, защото съм жена!
Но това не важи за всички жени, имам предвид само собствената си душевност и себеусещане. Като прочета, това което съм написала виждам, че в съзнанието ми е пълна каша...
# 50
10 март 2008, 00:27 ч.
Добре,ти нямаш за цел да се харесаш на всички,но подсъзнателно образа на майка ти те преследва.Всичко,което е правиш е само и единствено с цел да и покажеш,че не си такава каквато тя мисли,че си.
И другото е защото цял живот си живяла с мисълта,че си неспособна/насаждано от майка ти/ затова си много "по-можеща" от другите жени,което може само да е в твой плюс разбира се.
Най-доброто,което можеш да направиш е да се "освободиш" от майка си.Да и простиш и да "я пуснеш да си ходи" от живота ти.Мисля,че така трябва да започнеш,защото е ясно,че проблема се корени там тъй като е тръгнал оттам.
И да заобичаш себе си.Душевно.
Не е лесно,аз все още се уча след толкова години.Но не е и невъзможно.
Повръщането не е съзнателен твой избор,то е реакция на това,че се мъчиш да избягаш от себе си,не се възприемаш.И тази ненавист към теб самата е най-пагубното нещо.Не бягай от себе си,няма как да се скриеш
Застани лице в лице с твоета Аз и се помирете.
Малко по малко и ще стане.В началото е ужасно трудно,но после се свиква.
Виж целия пост
И другото е защото цял живот си живяла с мисълта,че си неспособна/насаждано от майка ти/ затова си много "по-можеща" от другите жени,което може само да е в твой плюс разбира се.
Най-доброто,което можеш да направиш е да се "освободиш" от майка си.Да и простиш и да "я пуснеш да си ходи" от живота ти.Мисля,че така трябва да започнеш,защото е ясно,че проблема се корени там тъй като е тръгнал оттам.
И да заобичаш себе си.
Душевно.Не е лесно,аз все още се уча след толкова години.Но не е и невъзможно.
Повръщането не е съзнателен твой избор,то е реакция на това,че се мъчиш да избягаш от себе си,не се възприемаш.И тази ненавист към теб самата е най-пагубното нещо.Не бягай от себе си,няма как да се скриеш
Застани лице в лице с твоета Аз и се помирете.Малко по малко и ще стане.В началото е ужасно трудно,но после се свиква.
# 52
10 март 2008, 00:39 ч.
Ето че вече не искам да бягам от себе си. Изправих се пред себе си и искам да кажа на някого за това. Избрах и вас. Знам, че тук много хора са намирали отговор на много сложни въпроси и те са променяли живота им. На мен ли казваш колко е трудно? Но ето още нещо, което имам да кажа. Не вчера а онзи ден, в петък вечерта разговора за това, което правя със себе си се случи в нашите приятели и мъжът ми също беше там. Вчера - цветя, сладък подарък и всичко прекрасно. Днес е прошка и бяхме на гости в кумовете ни. Пътуването до тях е доста и сме само двамата. Нито дума! Все едно никога нищо не се е говорило за моя проблем, не съм изплакала очите си, не съм седяла до обяд на 8-ми март с торбички лайка на очите, за да не са като възглавници надути... Нищо! Защо!? Защото съм усмихната, приготвена за гости, без следи от плач по лицето, с грим, ухая хубаво и съм в стихията си да избера цветя за кумата и разни неща, които да купим и да занесем на гостито. Защото той е свикнал да ме вижда такава и не ме приема друга. Защото, когато повръщам в тоалетната съм сама. Измивам си лицето и зъбите след това и видими следи няма. Като казвам, че ме обича, не преувеличавам. Наистина е така, но той самият ми казва - Обичам те, ужасно много, но по свой си начин. Не мога без теб и всичко, което правя е за теб, за нас и за децата, за да живеем добре и да сме щастливи заедно. Това, което пиша тук не би издържал да чуе. Някой по напред ме посъветва да покажа темата на мъжа ми и да я прочете. Няма да го направи! Познавам го по-добре от самия него. Познавам реакциите му...
Виж целия пост
.....Не бягай от себе си,няма как да се скриеш Застани лице в лице с твоета Аз и се помирете.
Малко по малко и ще стане.В началото е ужасно трудно,но после се свиква.
Застани лице в лице с твоета Аз и се помирете.Малко по малко и ще стане.В началото е ужасно трудно,но после се свиква.
Но ето още нещо, което имам да кажа. Не вчера а онзи ден, в петък вечерта разговора за това, което правя със себе си се случи в нашите приятели и мъжът ми също беше там. Вчера - цветя, сладък подарък и всичко прекрасно. Днес е прошка и бяхме на гости в кумовете ни. Пътуването до тях е доста и сме само двамата. Нито дума! Все едно никога нищо не се е говорило за моя проблем, не съм изплакала очите си, не съм седяла до обяд на 8-ми март с торбички лайка на очите, за да не са като възглавници надути... Нищо! Защо!? Защото съм усмихната, приготвена за гости, без следи от плач по лицето, с грим, ухая хубаво и съм в стихията си да избера цветя за кумата и разни неща, които да купим и да занесем на гостито. Защото той е свикнал да ме вижда такава и не ме приема друга. Защото, когато повръщам в тоалетната съм сама. Измивам си лицето и зъбите след това и видими следи няма. Като казвам, че ме обича, не преувеличавам. Наистина е така, но той самият ми казва - Обичам те, ужасно много, но по свой си начин. Не мога без теб и всичко, което правя е за теб, за нас и за децата, за да живеем добре и да сме щастливи заедно. Това, което пиша тук не би издържал да чуе. Някой по напред ме посъветва да покажа темата на мъжа ми и да я прочете. Няма да го направи! Познавам го по-добре от самия него. Познавам реакциите му...
# 53
10 март 2008, 00:41 ч.
Как е истинското ми име или как е другият ми ник?
Виж целия пост
Силвър, тайна ли е как се казваш?
# 55
10 март 2008, 00:44 ч.
Приятно ми е Явор! Не искай от мен това. Не съм готова да кажа коя съм, казах го няколко пъти 
Виж целия пост
Не искай от мен това. Не съм готова да кажа коя съм, казах го няколко пъти
# 56
10 март 2008, 00:53 ч.
Силвър, не искай от мъжа ти твоето заболяване да се превърне в център на живота ви. Казваш, че той се държи нормално, защото ти не хленчиш - ами, просто той те обича и приема такава, каквато си. И недей да бъдеш фалшива в отношенията ви, защото той е свикнал да те вижда силна. Позволявай си понякога слабост - ядосвай се, викай, остави го той да взема някои решения, да пазарува ако щеш...
За да се справиш с този проблем, ти трябва да повдигнеш темата /ако искаш изобщо да говориш с него/. Първо ти сама трябва да се приемеш и да повярваш, че можеш да се справиш и това няма да стане ако просто му прехвърлиш страховете и болките си.
Въпреки, че видях отговора ти, бих те попитала същото, защото докато криеш този проблем, трудно ще го разрешиш...
Но ти си знаеш...
Виж целия пост
За да се справиш с този проблем, ти трябва да повдигнеш темата /ако искаш изобщо да говориш с него/. Първо ти сама трябва да се приемеш и да повярваш, че можеш да се справиш и това няма да стане ако просто му прехвърлиш страховете и болките си.
Силвър, тайна ли е как се казваш?
Въпреки, че видях отговора ти, бих те попитала същото, защото докато криеш този проблем, трудно ще го разрешиш...
Но ти си знаеш...
# 57
10 март 2008, 00:57 ч.
Добре azaf. Благодаря за съветите, ще се придържам към тях! Съвсем права си, но сама разбираш, че в този малко объркващ ме момент, когато повече от един човек от близките ми разбра, не съм съвсем обективна в преценките си как да постъпвам и точно тази помощ ми е от голяма полза. Друго е когато се гледа отстрани, тогава виждаш нещата по-правилно.
Мисля, че някои от вас ще се сетят коя съм съвсем скоро, но нека повече да не говорим за това за сега.
Виж целия пост
....................
Въпреки, че видях отговора ти, бих те попитала същото, защото докато криеш този проблем, трудно ще го разрешиш...
Но ти си знаеш...
Въпреки, че видях отговора ти, бих те попитала същото, защото докато криеш този проблем, трудно ще го разрешиш...
Но ти си знаеш...
Мисля, че някои от вас ще се сетят коя съм съвсем скоро, но нека повече да не говорим за това за сега.
# 58
10 март 2008, 01:13 ч.
Аз уж четох всичко, ама че не искаш да ти се знае името не разбрах. Иначе нямаше и да те питам. Не го искаш публично, за да не те познаят ли, или заради това което си мисля?
Виж целия пост
# 59
10 март 2008, 01:26 ч.
Силвър, пак ти казвам, че винаги можеш да ми пишеш на лични. Надявам се да мога да ти помогна с нещо.
Лека нощ засега.
Виж целия пост
Лека нощ засега.
Препоръчани теми