Най-вероятно изобщо не е била за упойка в ГРЪБНАКА. Аз съм оперирана в майчин дом Варна и мога да кажа, че всичко е на ниво. Относно упойката, аз им казах за всичките ми алергии, анафилактични шокове преди това, за предните ми операции, за хронични заболявания и т.н. Съответно отговорът беше, че спинална и епидурална упойка са абсолютно противопоказни за мен и да забравя за такъв вид упойка, оттам се почнаха тествания за чувствителност към всички видове пълни упойки, към някои от които се появи алергична реакция по време на тестването. Последваха куп други обсъждания и така ме оперираха на другия ден, събудих се след два часа от операцията, без главоболие, без гадене, след час вече ставах да ме раздвижват, а понеже катетъра много ме дразнеше и получих възпаление на пикочния канал, веднага когато поисках да ми се махне, те го махнаха и бях на памперси. Общо взето внимание, добри специалисти, обстановка, всичко както трябва да е. Може би има и недоволни, не може винаги всичко да е на 6. Но това за предозираната упойка ми се струва абсолютно безсмислено и раздуто. Продължавам да си мисля, че момичето е имало друг проблем, за който самата тя не е знаела все още и за който тази спинална упойка е била фатална. Поне при мен заради други проблеми, категорично ми отказаха спинална упойка точно в майчин дом, след като им казах и видяха епикризи от предишни заболявания!
Както и да е, и на мен ми се сви сърцето като разбрах за нейния случай, такава жестокост на съдбата
но това не значи, че вината е в майчин дом Варна все пак....
. Имам чувството, че ще полудея. Страх ме е да отида на лекар, още по-малко на гинеколог, пък където ще да е. Чувствам се безсилна, безпомощна, застрашена. Ще откача , ако продължавам така. Нямам вяра нито на Мазнейкова, нито на Майчин дом, нито на Щерев, нито на който и да е. Наплашена съм много все още, операцията ми беше едва преди 2 месеца.