Да се оплача от мъжа ми... оплачете се и вие

И аз да си кажа-ние с битовизмите нямаме проблем-"кой-когато "/най-често аз/, и "колкото-толкова".А това , с което не мога да свикна-прекалено е откровен, на моменти нагло откровен...Дааа, бих искала понякога да ми спестява неприятните истини-виждам ги, знам за тях, но когато ги чуя от него, направо ме заболява сърцето.

Изчетох цялата тема. ОТ - ДО. Момичета, тези мъже сами сте си ги избирали. Сами сте си ги възпитавали. Кой ви е виновен, че сте си затваряли очите за това и онова? Обвинявайте само себе си. Мъжете са си такива. Трудно се поддават на дресировка. Или ги приемате и обичате такива каквито са или страдате цял живот и се оплаквате и мрънкате.

Ето тук грешиш.Да аз съм си го избрала,но не аз съм го възпитала.Извинявай,но свекито е "свършила"тая работа.И аз не се оплаквам,споделям.Щом съм още с него значи има за какво.Има си един лаф"Хубавите и свестните мъже или са женени или са пе.....и."
Е,когато си търсих мъж свестните бяха вече заети...

Чакай де, ти като го избираше не видя ли какво взимаш? Моя си има косури, че кой няма, ама аз му ги знам. Преценила съм ще ги понеса ли, кое ще ми пречи , кое не. И му казах- това промени, дразни ме до болка, това ще преглътна. И сега не се оплаквам. Знам, че е разсеян, че не знае къде стои прахосмукачката вкъщи, че пералнята е онзи уред, върху който се трупат мръсните дрехи. Но съм наясно с това и не ми пречи. Като не знае как да ми помага ще плаща на жена , която да върши тази работа. Винаги има начин, стига да има желание. Сега хем агнето цяло хем вълка сит.

Обърквация Само ще ти отговоря и няма да спамя повече темата.
Значи моя мъж преди мнооого години беше страхотен,за това го взех.Говорихме си с часове,гледаше ме в очите все едно съм единствена на света.Но гледам че сте женени от 1 година.Мъжете се променят,когато вече им е "сигурно"и искрено се надявам твоя мъж да не стане като нашите.Но не ми се вярва,след години любовта и обожанието си отиват.Има ги само в сапунените сериали и любовните романи.
И въпреки всичко съм щастлива.Бъди и ти.

mama`na`kir4o, също не искам да спамим, просто си мисля, че това дали пере или готви един мъж не е причина да се оплакваме от него. Цветята се подаряват когато мъжът има нужда от това да направи жест към съпругата си. И ако тя е заслужила..получава цветя. Майка ми и баща ми празнуват 31 години брак и.... все още мами получава цветя без повод, правят си изненади един на друг... поддържат връзката си! Просто знаят къде е разковничето.
И ако трябва да съм пределно честна- ако видя мъж с прахосмукачка в ръка ми става ...гнусно. Това не ми се нарежда сред "мъжките работи" Аз съм на принципа разделяй и владей

ти сериозно ли го мисли6?
А кои са мъжките работи? Да смени гумата на колата ти един път в годината? През останалото време кибик...
И като раздели6, какво 6те завладее6? Кухнята или пералнята?

Първо: не съм сигурна, че искам да виждам мъжа ми да сменя гумата на колата, но съм 100% сигурна , че ще го направи, оправен е. Второ: Ще завладея кухнята, обичам да готвя. Пералнята я оставям на жената, която ми помага в домакинството. А имам подобна помощ, защото мъжът ми е достатъчно интелигентен, класифициран и работлив, за да осигури тази екстра вкъщи. На това му викам мъжка работа. Да разкара битовизмите от ежедневието ни и да останат наистина сериозните неща. А кажи ни не е ли трудна неговата задача?!? И как да му се сърдя, че е уморен след работа, като той може да живее с 500 лв на месец, ама вкарва в семейния бюджет в пъти повече, за да може на мен и дъщеря ни нищо да не ни липсва? Как да му се сърдя , че иска да излезе с приятели след работа в петък вечер, като през останалите дни се е прибирал веднага след работа и е гледал да ме отмени с малката?

Лелеееее, каква темичка само! Бравоооооо! Я и аз де се включа сега!
Тъй като моят мъж не е българин и говори, многооо малко български, всичко, ама всичко е на моята глава. Той не работи и в България и на всеки 6 месеца си идва за два, три месеца и сега почвам да казвам, какво става тогава
1. ЗА всяко ходене да му се подава долумент за нещо, аз съм винаги с него и аз обяснявам за какво.
2. Когато отива на фризьор аз съм пак там.
3. Не знае къде се плащат сметките и какви сметки имаме. /май доста от вас са така с мъжете/
3. Когато излизаме с приятели в повечето случай аз съм и преводач и не мога да се отпусна и насладя на ракията си
4. Ако не купя хляб и най-елементарните продукти, той не се сеща/ама тогава ходим да вечеряме в ресторант /
5. Ако не започна да водя раговор, той мълчи и аз побеснявам. И като говорим, рядко е словохотлив, за сметка на мен.
6. Като буча и бръмча, реакция няма... само се казва "АХА" и се смее и ме нерви още повече
Но аз свикнах с това, и си казвам, че все пак е бачкал здраво и сега е дошъл да си почине и като мине малко време от отпуската му го мятам или да боядисва, да мие прозорци, да чисти плочките в банята и се справя чудесно! По-добре и от мен Работлив е много, отговорен, с мен е грижовен и не ми повишава тон. Абе, едно нормално семейство сме, само да понаучи български, това искам. И сега като се върне, съм решила да го оставя да е по-самостоятелен, да видим. Най-вероятно ще ни спрат тока Карай, ще е романтика и кой знае какво ще стане    Казва ми, че иска само с мен да има деца и ме обичал още по-силно от началото!!!Какъвто и да ми е, не си го сменям!  То и мен, кой ли ще ме търпи де?! Да са ни живи и здрави мъжете!

и аз искам да ти кажа нещо - не разбирам тона ти .
Темата имаше точно шеговит привкус лично за ме и не смятам че с нещо някъде съм се изложила или съм постъпила зле или каквото и да е .
Защо всичко това , което просто си говорим изведнъж взе да става толкова сериозно.
Аман от хора дето правят всичко възможно , за да развалят някоя тема 
А думите    направо не ми се коментират 

Да, Вили! Съгласна съм с теб, че някоя от нас да го приема на много серизоно и все пак е за забавление! Аз всичко, което съм написала съм го казала и на мъжът ми и той си го знае Това не е мрънкане и всяка една предполагам си го е приела такъв или се старае. Пък и да не са животни, че да подлежат или не на дресировка! То по-голямо животно от мен нема, ама си ме търпят Усминхат ден на всички! 

Още не сме ходили с децата на море.Аман от работата му!

Не знам кои са мъжките и кои са женските работи  има неща за вършене - вършат се, мъж, жена, няма значение и ако аз трябва да съм честна, гнусно ми става, ако след работа видя пред телевизора мъж с краци на табуретката, докато жена му вършее около него, нагърбена с всичко. Ако си имат нает човек за всичко и почиват двамата, тогава екстра, ако не - на равно

Ти прочете ли каква е темата?Ето ,за да ти припомня: Да се оплача от мъжа ми... оплачете се и вие


Вече някой предложи, щом толкова искате да споделите какви фурии са мъжете ви, да си пуснете тема, в която да ги хвалите.
И между другото да се смени гума на кола не се иска оправност

Хубава тема, но май се приема прекалено на сериозно. За мен най-важното е да може да се разчита на мъжа до тебе. Ако не може, каквото и друго да прави няма значение.