честно да ти кажа, олекна ми от твоя разказ, макар дълбоко да съчуствам на майка ти! аз като разказвам моите софийски хорор истории на бг приятелките ми тук, които са всичките не-софиянки, те ме освиркват дружно и в комплект ме изкарват пинокио ... те, провинциалистките, разказват едни идилични преживявания и срадат епидемийно от носталгии, част от тях дори си сбират багажа да се връщат за постоянно в бг и в частност във варна, докато аз страдам, че ако не са родителите ни там, не бих стъпила посмъртно, докато накрая ми писна и преди седмица-две му казах на моя супруг "виж какво, мъжо, щом толкова ти е мъчно за мама, добре! предавам се, отиваме това лято в бг, обаче отсядаме за постоянно във варна и който иска да ни види, да заповяда! може дори да му купим билет, обаче отказвам да се подлагам на поредното овикване и унижаване от куцо и сакато, на което съм попаднала в работното време по време на собствената си законна годишна отпуска докато има и друг вариант!". съпружието като че ли се съгласи .
айде, айде - преместете лятната сбирка във Варна, тук е тооооооолкова по-добре от в София