НЯМА ДА ЧЕТА ПОВЕЧЕ ТАЗИ НОЩ! 
Виж целия пост
Преживявали ли сте СБС?
- Публикувана: 13 март 2008, 15:34 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2008, 15:09 ч.
# 46
14 март 2008, 00:18 ч.
Виж това определено е много странно!
Изместихме сериозно темата. Искате ли да си пуснем нова специално за сънищата?
Извинявам се на авторката. Просто тази тема ми е страшно интересна и се радвам да намеря други на тази вълна
Но и оригиналната тема е страшно интересна!
Виж целия пост
виждах всичко в стаята абсолютно ясно при пълна тъмнина, посред нощ, между 2,30 и 3,00 часА
Виж това определено е много странно!
Изместихме сериозно темата. Искате ли да си пуснем нова специално за сънищата?
Извинявам се на авторката. Просто тази тема ми е страшно интересна и се радвам да намеря други на тази вълна
Но и оригиналната тема е страшно интересна!
# 48
14 март 2008, 00:19 ч.
Бау!
А летяли ли сте на сън! Ама ей така, много пъти и все по един и същи начин. Над градове и гори, и виждате всичко като от самолет?
Взехте ли ме вече за перко?
Да!
Виж целия пост
НЯМА ДА ЧЕТА ПОВЕЧЕ ТАЗИ НОЩ!
А летяли ли сте на сън! Ама ей така, много пъти и все по един и същи начин. Над градове и гори, и виждате всичко като от самолет?
Взехте ли ме вече за перко? Изместихме сериозно темата. Искате ли да си пуснем нова специално за сънищата?
Вярваш ли си?
# 50
14 март 2008, 00:21 ч.
Балу, мъжа ми редовно лети! И при него преди беше МНОГО по-често спрямо сега. Пак мисля, че стреса и ангажирания ни мозък е виновен.
Той управлява този тип сънища
Балу, а чувала ли си "бял шум", все едно свири радио не на станция, когато си в парализираното състояние? Казват, че е типично. Мъжа ми го е преживял и сподели веднъж без да знае, че това е факт по принцип
Виж целия пост
Той управлява този тип сънища
Балу, а чувала ли си "бял шум", все едно свири радио не на станция, когато си в парализираното състояние? Казват, че е типично. Мъжа ми го е преживял и сподели веднъж без да знае, че това е факт по принцип
# 51
14 март 2008, 00:24 ч.
Ей сега вече ми настръхна козината по гърба! Веднъж само чух нещо като музика, която не може да бъде описана с никоя подобна. Дай да направим темата, че не е честно и ме е срам, че пълним тази с толкова налудничави, за повечето хора, неща 
Виж целия пост
Балу, а чувала ли си "бял шум", все едно свири радио не на станция, когато си в парализираното състояние? Казват, че е типично.
# 52
14 март 2008, 00:26 ч.
Ето темата, заповядайте.
Още веднъж извинения към авторката, но и благодарност, че ни събра, както и за собствената й тема. Ще следя и двете, въпреки, че по оригиналната нямам много какво да кажа, само ще чета.
Виж целия пост
Още веднъж извинения към авторката, но и благодарност, че ни събра, както и за собствената й тема. Ще следя и двете, въпреки, че по оригиналната нямам много какво да кажа, само ще чета.
# 53
14 март 2008, 00:35 ч.
И на мен се е случвало...Най-страннното е, че до сега не се бях замисляла.Преди няколко години ми се наложи операция за едно, което се оказа друго и се наложило да продължат упойката.Най-вероятно от дозата си спомням точно едно реене и силна бяла светлина и как тръгнах към нея...Измъкна ме гласът на една рускиня - педиатърка, която ми викаше "Мальиш, събуди се" - говореше ми на бг-руски...Сега настръхвам като си спомних......
И съм летяла на сън - мноооого често.Усещането е невероятно
И рядко, но ми се е случвало след събуждане, да продължа да сънувам същия сън, като продължение
Много интересна тема!Обещавам по-честичко да влизам в клюто след 00:00
Виж целия пост
И съм летяла на сън - мноооого често.Усещането е невероятно
И рядко, но ми се е случвало след събуждане, да продължа да сънувам същия сън, като продължение
Много интересна тема!Обещавам по-честичко да влизам в клюто след 00:00
# 54
14 март 2008, 00:59 ч.
Казват, че когато човек излиза от упойка, е максимално искрен.
Това е часът на медсестрите.
Да,така е.Сами си казват вси4ко,без да ги разпитваш.Страхове,болки,на4ин на живот...Някои дори пеят и декламират.
Имала съм две операции и след двете съм се намирала завързана здраво.Казаха ми,4е съм ходела много и съм притеснявала персонала.
По темата_като малка съм преболедувала доста тежко.Имала съм спиране на дишането и късмета същият ден да са най_добрите лекари на смяна.Била съм 3 годишна,не знам защо имам спомени от този момент,запе4атал се е.Знам какво са си говорили лекарите,знам майка ми какво правеше в този момент,с какво беше обле4ена,спомням си изражението и на лицето й.Когато й разказах това,тя настръхна.Призна,4е вси4ко това е така,но беше доста смутена.
Виж целия пост
Казват, че когато човек излиза от упойка, е максимално искрен.
Това е часът на медсестрите.
Имала съм две операции и след двете съм се намирала завързана здраво.Казаха ми,4е съм ходела много
и съм притеснявала персонала. По темата_като малка съм преболедувала доста тежко.Имала съм спиране на дишането и късмета същият ден да са най_добрите лекари на смяна.Била съм 3 годишна,не знам защо имам спомени от този момент,запе4атал се е.Знам какво са си говорили лекарите,знам майка ми какво правеше в този момент,с какво беше обле4ена,спомням си изражението и на лицето й.Когато й разказах това,тя настръхна.Призна,4е вси4ко това е така,но беше доста смутена.
# 55
14 март 2008, 01:42 ч.
Преди 12 години след несполучлива операция, с перитонит и кошмарни болки. Молиш лекарите да ти помогнат, молиш майка си (какво ли е преживяла жената). Помня очите и, като влизаше в стаята, сълзите в ъглите им. Милата, не беше успяла да ги изтрие. Помня сълзите на санитарката, като ме бута към операционната. Помня ужасната болка и после безкрайното спокойствие. За пръв път в живота си се молех, не знам на кого на господ ли, но се молех, и ми олекна. Някой спря болката. До там съм била стигнала, че съм молела да ме оставят, само да спре болката. А бях само на 25. И после една стая, не смеех да се погледна, от къде ли не излизаха тръби. Беше кошмарно.
Не го пожелавам на никого.
И после 6 месеца, постоянен посетител на болницата, шсчка сутрин кюртав, минах през ада.
Виж целия пост
Не го пожелавам на никого.
И после 6 месеца, постоянен посетител на болницата, шсчка сутрин кюртав, минах през ада.
# 56
14 март 2008, 08:23 ч.
Въпрос към преживелите СБС. Когато се "върнахте" какво почувствахте? Страх? Умора? Безразличие? Гняв? Благодарност? Любов?
Съжаление,че трябва да напусна прекрасното място където бях и спокойствието което ме беше обзело.....(Между другото ТАМ имаше един аромат,който не мога да опиша.Прекрасен аромат...и до ден днешен не съм попадала на такъв ТУК.....)
Виж целия пост
Въпрос към преживелите СБС. Когато се "върнахте" какво почувствахте? Страх? Умора? Безразличие? Гняв? Благодарност? Любов?
# 58
14 март 2008, 09:32 ч.
Може да ми се смеете,ама на мен доста често ми се случват такива неща.Дали нещо не съм сбъркана?
Виж целия пост
# 59
14 март 2008, 09:41 ч.
Не съм преживявала , но вярвам в тези неща.
лека му пръст на дядо ми , миналата година преди да почине , 2 пъти го връщаха от ТАМ , а докато отиваше си говореше с хора,които вече бяха починали , и казваше че го викали ,идвали да го вземат....брррррррр
Виж целия пост
лека му пръст на дядо ми , миналата година преди да почине , 2 пъти го връщаха от ТАМ , а докато отиваше си говореше с хора,които вече бяха починали , и казваше че го викали ,идвали да го вземат....брррррррр
Препоръчани теми