Преживявали ли сте СБС?

  • 15 561
  • 176
# 15
Аз също не съм виждала никакви светлини, нито тунели...Усещах само едно невероятно спокойствие , една хармония, без грам притеснение, че нещо "лошо" ще ми се случи.В същото време около мен се суетяха лекари,сестри, слагаха ми системи, а на мен си ми беше леко и спокойно на душата . След това разбрах от разказа на близките ми, че съм била наистина на косъм от смъртта .
 Много странно, виждам, че и други са го описали:)
Виж целия пост
# 16
   2 - 3 пъти преди години. Бях ги забравил тези гадорийки. На сън... събуждам се, усещам някой до прозореца, чувам си сърцето.. тялото ми е като мъртво, нищо не мога да помръдна. Нищичко. Няма реакция. Като затворен съм в него. Изпадам в паника. Не мога да викам защото нищо не мога да помръдна. Продължава неприятно дълго. Некакъв учен тип ми го обясни научно с някакво "черно тяло" в мозъка, което изключва тялото докато спиш, за да не подрипваш много. Можело да се събудиш без то да сработи.  Обясни ми за кучетата, при които не действа толкова добре и като спят подтичват.
Виж целия пост
# 17
Не!
Виж целия пост
# 18
Много интересна тема, на мен не ми се е случвало, но на близък - да.
Ще разкажа по - късно.
Виж целия пост
# 19
За добро или за зло, аз не съм преживявала лично СБС, но днес, след свиждането се чувствах много странно. Усещали ли сте удоволствието да крачите? А това да можете да видите със собствените си очи слънцето? Сладостта на глътката въздух? Приятният гъдел, че след малко ще можеш да прегърнеш детето си? Всички проблеми от началото на деня бяха се отаили някъде там в нищото.
Виж целия пост
# 20
Да случвало ми се е.Бях на 6 години и преживяхме много тежка катастрофа(един ЗИЛ не спря на знак СТОП връхлетя върху нашата кола).Шиха ме без упойка изпаднал съм в кома.Видях се зад тила на лекаря и гледах какво ми правят.После видях и други неща........Но ми казаха ,че трябва да се върна,защото майка ми много ще плаче.И аз се върнах.....Помня абсолютно всичко все едно е било вчера.....
    Тази катастрофа промени живота ми и мирогледа ми.
Виж целия пост
# 21
Давила съм се. Беше през лятото преди да стана първи клас. Случката се разви на варненския плаж, на ролбата. С майка ми се пуснахме по нея. Тя беше преди мен, уж да ме хване, защото басейнчето беше дълбочко за мен. Само че се подхлъзнала. Помня, че не я видях, някой зад мен напираше да скачам във водата и аз се хвърлих. Усетих, че главата ми е под водата и опитах по някакъв начин да стигна до повърхността, но не можех и се отказах. Помислих, че родителите ми ще плачат много за мен и ми стана жал за тях. Оттам нататък помня само едно спокойствие. Усещах как се завъртам лекичко във водата. Беше като реене. Следващото, което помня е, че чух как пищи майка ми. Тогава се съвзех, вече ме бяха извадили.

Иначе и аз съм сънувала, че виждам тялото си отгоре. Даже се наведох и духнах в ухото си.  Wink
Виж целия пост
# 22
Аз не съм,но майка ми да !!Видяла е прадядо ми (починал е  одавна)да влиза през прозореца в болницата ,и да и подава ръка,тя посегнала да я хване но той е казал"не заради децата" и се е дръпнал
Виж целия пост
# 23
........ На сън... събуждам се, усещам някой до прозореца, чувам си сърцето.. тялото ми е като мъртво, нищо не мога да помръдна. Нищичко. Няма реакция. Като затворен съм в него. Изпадам в паника. Не мога да викам защото нищо не мога да помръдна. Продължава неприятно дълго. ................
Това не е като СБС точно. И аз съм се събуждала като от чуждо присъствие до себе си и допир до челото си усетих, и си като вцепенен. Не можеш да направиш нищичко, но не е като онова. Казват, че при СБС си спокоен, а това носи тревога.
Виж целия пост
# 24
Два пъти.
Първият път,преди доста години, беше доста страшно . Ще спестя подробностите но никога няма да забравя думите на доктора който крещеше 'изпускаме я".И до там.По време на комата нямах никакви видения,разходки или разни такива.
Миналата година също.Просто всичко умря в един момент.Пак никакви тунели и др. След това не ме беше страх и не чуствах че живея втори или трети живот. Оправих се и животта си продължи нормално.
Но не беше така когато виждах че мъжо си отива и аз не можех да му помогна ......бррррр. Довечерта половината ми коса побеля.
Е това не искам да преживявам повече.
Късметлии се оказахме.
Виж целия пост
# 25
Не трябваше да ви чета. Няма да мога да заспя сега.  ooooh!
Въпрос към преживелите СБС. Когато се "върнахте" какво почувствахте? Страх? Умора? Безразличие? Гняв? Благодарност? Любов?
....когато виждах че мъжо си отива и аз не можех да му помогна

Освен спокойствието, братовчедка ми сподели, че непрекъснато се е опитвала да успокои лекарите, че е добре, но те не са я чували.
Виж целия пост
# 26
..Предпочитам да го изтрия.
Виж целия пост
# 27
Аз не съм,но майка ми да !!Видяла е прадядо ми (починал е  одавна)да влиза през прозореца в болницата ,и да и подава ръка,тя посегнала да я хване но той е казал"не заради децата" и се е дръпнал
За съжаление на моя дядо му се случи същото, но той си отиде  Cry
Каза, че вижда майка си и баща си (починали отдавна) дошли да го вземат и беше казал
довечера ще дойдат пак.Така и стана дойдоха вечерта и ни го отнеха  newsm45
Виж целия пост
# 28
НЕ съм преживяла, но вярвам,че е истина !
Виж целия пост
# 29
Некакъв учен тип ми го обясни научно с някакво "черно тяло" в мозъка, което изключва тялото докато спиш, за да не подрипваш много.

Да, това е факт. Казва се парализиране по време на сън, има си термин, но аз съм го чела само на английски. било, за да те предпази, да не ходиш на сън, да не се нараниш. Но понякога се обърква. Доста ги свързват с едно друго състояние, в което спиш и знаеш, че сънуваш, можеш да управляваш съня си. И там има аномалии. Но са реални ситуации и са обяснени. Малко хора, познавам, които са изпитвали първото като теб. На мен ми се е случвало второто.

Интересна тема.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия