Аз също сънуам често и то повечето лоши сънища, но на два пъти ми се случи нещо много странно и неприятно, което немога да си обясня. Дори незнам дали да го нарека сън. Виждам се как спя, виждам си стаята как е тъмно, виждам се от страни, тялото ми, мебелите, щорите, как от вън свети уличното осветление и всичко в реално време. Все едно духът ми е излезнал от тялото ми и беше много мъчително, исках да си влезна обратно в тялото исках просто да се събудя но ми беше трудно. Все пак след малко успях и се събудих. Чувствах се много странно и бях уплашена. Много е откачено и страшно. Немога да си го обясня. Дано не ме помислите за луда.
И на мен ми се е случвало, по едно време доста често - знам, че спя и се мъча да се събудя, а не става. И колкото повече се мъча, толкова по-силен шум ми се появява в главата, и то придружен от вибрации, все едно ми я пробиват с бормашина - много странно и ме плашеше отначало. И най-шантавото беше, че накрая успявах да се събудя, но в момента в който затворя очи, шумът и вибрациите се връщаха
Трябваше да минат 2-3 минути че да дойда на себе си. Скоро не се е случвало това, и по-добре. 
!" . 
. Резултата беше, че помня само, че сънувах как трябва да си запомня съня, но нищо не запомних, а знам че сънувах 
мога да ти кажа, че преди години състудентите ми ме накараха да си записвам сънищата, за да можем после да ги анализираме и бля- бля... обаче нъцки.. в момента, в който зпочнах да записвам и просто спрях да ги помня. Събуждах се без никаъв спомен за ноща, а за мен тва си е равно на трагедия, щоот все едно не съм спала. И след като спрях да правя опити да ги записвам пак започнах да ги помня. Като имаш предивд, че помня сънища от детските си години, изобщо колчиеството спомени е равно, ако не и по-голямо на количеството спомени от реалността.....Имам цели серии типове сънища- космическите бяха най-красиви, но никога не се повториха, екшъни и гонитби са си горе долу ежедневие, помня по 3-4 съня на нощ, също така спрях да се опитвам да ги анализирам, понеже е доста стряскащо и травмиращо и така или иначе сякаш сама довеждам събитието, като почвам да се тревожа за него на сунтринта...