Предстои ми раздяла, искам да се подготвя

100% подкрпям мнението ти!   Доколкото може да се прецени от написаното от авторката, отношенията им със съпруга й отдавна са одарили дъното и не виждам разумна причина да продължават да заорават там. И също съм напълно съгласна, че детето не би спечелило, а напротив - само би се травматизирало с времето, ако расте в такава псевдосемейна/много точна дума, Сабина, браво!/ среда. Защото децата имат много добре развити "вътрешни датчици" с които долавят проблемите. И колкото са по-малки на възраст и следователно по-безпомощни сами да се защитят, толкова по-отчетливо работят тези датчици. Така че ние само си въобразяваме, че те защото са малки не разбират.  Пример: С моя бившичкия никога не сме се си устройвали скандали пред детето /изобщо скандали между нас не е имало/, дори размяна на фрази с по-остър тон не е имало, но атмосферата тежеше като олово от напрежението по между ни, от неговата студенина, от болката която аз изпитвах заради това че уж го има, а съм безкрайно сама... Стараех се да се владея - не плачех пред Лора, дори когато вътре в мене сълзите напираха и в гърлото ми пареше и стягаше... Не исках тя да вижда че нещо ме мъчи... И въпреки всичко точно в тези периоди, тя е долавяля и попивала това напрежение. И защото не можеше да го изкаже /заради спецификата на състоянието й, не че беше толкова малка/, това избиваше в поведението й, при това доста осезаемо - нервност без външен стимул, граничеща до превъзбудни състояния от типа на агресия и автоагресия Просто не искам да си спомням за тези периоди... В момента, в който в съзнанието ми озря решението за раздяла и се успокоих /и приключих с баща й/, Лора също се успокои. И сега от доста време... абе не смея да се хваля, да не дръпна дявола за опашката!

Разказах всичко това само за да подкрепя категоричното си мнение, че когато един брак е изчерпал всичките си ресурси, запазването му само в името на детето не само че не е полезно за самото него, ами напротив - може да е много по-вредоносно от раздялата.

Аз също съм на мнение, че когато няма любов е много по добре да няма брак. Но мисълта ми беше, че тези неща се мислят овреме. Преди да се създадат децата. Ама така мисля аз.
Първият ми пост беше основно за детето. Та това ми е мнението за сегашното положение.

Сабина, Блонди, аз визирах само запознаването на детето с новия мъж, иначе съм на вашето мнение - най-противната картина ми е "семейство сме заради детто".

Добре  бе хора, те  откъде да знаят че ще се скапят нещата.... та да мислят преварително....и ако все пак децата са вече създадени, но те са се разлюбили какво да правят- да стоят во веки заедно, щото така е редно??!!!!  На 100% съм съгласна със Сабина.

Ясно като бял ден жената е описала, че мъжът НЕ Я ОБИчА ВЕчЕ....Ако не беше споменала тази дребна подробност, че има друг мъж в  живота й други щяха да са коментарите... лично мнение....

Чета по -нагоре, omorfis  казва че мъжа остава без нищо... ама извинявай и на мен са ми казвали в прав текст, че не ме обичат и те уверявам че е доста противно и защо моля ви се да ми е мъчно тогава, че си подреждам живота и за този конретен мъж вече няма място в него, не  разбирам честно???

Jaly-абе никой не оспорва решението й да се разведът.Ясно е че щом нещата са се сдухали толкова най-добре ще е всеки да си хване пътя.
Приказката беше за това,че не вдяваме какво очаква ние друго да я посъветваме и каква още подготовка й трябва.
Ние да не би да сме се подготвяли за това което ни сервира живота,нещата се случват и никой не дава време за генерални репетиции.
Пуска си молба за развод,събира се с другия и почва отново.
В случая по-неподготвения е мъжа й и май на него ще му трябва повече време за да свикне с положението.Е това исках да кажа,и дано тоя път ме разберете.

Семейния живот, а и живота въобще е низ от удоволствия и отговорности. За крайностите е ясно, оттам нататък всеки сам си определя, коя зона да е преобладаваща, и къде е разумния компромис.


Естествено, че щяха да са други коментарите. Щеше да има поне 5 страници коментари, какви гадове са мъжете.


Едва ли ситуацията е била същата, да са ти казали, че не те обичат, след като си обявила, че вече си имаш друг?
А може и да има някакви останки от съвест, че нещо не е наред.
Както и да е , като се преобърне колата - пътища много.
Не обичам прогнозите, но винаги се намира някой, който има нещо повече, от човека с който си в момента. А това което другия го няма, не се вижда веднага. Въпроса е, дали само ще се обърнеш, или ще тръгнеш след него.

1. хубаво не се обичате...що не се разделихте преди да си търсиш друга утеха????
значи плюем гадовете мъже дето си намират любовница и забягват а тук да потупаме по рамото и да кажем "евала" щото  женската си е намерила нещо?!?

2. проблемите ти ще произтичат от "крито-покрито" - от скритото от роднините семейно положение, от скритата връзка, от прикриваните неща

3. нормално е детето да се държи така както описваш - в крайна сметка ако първо се бе разделила с мъжа си, а после намерила нова любов - нямаше да е цветя и рози, но поне детето нямаше да счита че си намерила заместител на тати и да те обвинява теб
- тук трябва добре да се подковеш защото детския мозък не разбира как татко не те обича, защо не сте се разделили след като не те е обичал преди да намериш нова любов...за него ти ще бъдеш предателя

4. новата любов...там вече ти си знаеш какво да очакваш....
реално всяко нещо може да се "изтърка" и "износи4 преждевременно ако не се ползва правилно или подходящо....
дано там имаш късмет

5. за близките ти - ако са с морални принципи като мен - няма да им е лесно дори като те обичат да приемат че така си действала
за мен си има морално кредо - като не обичаш някого, като намериш друг - "консумирал" или не новата любов - казваш на другия....и се разделяш, или поне и др да знаят....не се криеш по ъглите да се натискаш като пубер....
това си е мое морално кредо и за сега го спазвам
като наранена от подобно безотговорно за мен поведение ще кажа, че мога да приема липса на обич, всичко, но не и съзнателно лъжене дори когато е изяснено положението с любовта.....тегли ли те към друг и имаш ли намерения спрямо друг - имай сили да си събереш багажа /образно/ и да нтапуснеш нелюбимия ти човек, преди да си лягаш с друг

толкова от мен - не съм полезна с много съвети, но ми е трудно да ги дам, защото ти си ГОТОВА за нещата...виж ще е турдон на всички дето им идва изневиделица твоето решение и ще си носиш последиците от факта, че не си се изяснила с хората преди да действаш
дано са леки последиците - мъжете се справят и с лекота...мисля че и ти ще успееш - ще ти е трудно с детето, но с повече такт може да мине леко...

Аз пак като моралист да се изкажа, но здравослована ли е среда, в която мама и татко живеят заедно и си играят на семейство, но се повявява и още един човек /или двама/ с неясен статут, с който мама /или татко/ запознават детенце????И какво според вас става в мозъчето на това дете? Не объркваме ли по този начин представите му кои неща в живота са редни и кои не?
Абсолютно съм съгласна, че всеки човек има право на лично щастие и избор, но нека поне се опитаме да правим нещата в порядък, а не така както импулсивно ни хрумва. Считам абсолютно за неправилно от възпитателна гледна точка да се намесва трети човек в едни отношения, преди "официалните" отношения между мама и татко да са прекратени.

САбина, проблема на майката ен е да живее в лъжа заради детето, а в това, че не може да очакваш селд като ИЗНЕВИДЕЛИЦА се появяваш с нов мъж преди да си се разделила с бащата на детето - да искаш този новия да има стаус...ми къв статус да има? той си е любовникът- нищо повече. и в повечето случаи това не е най-завидния и обичан статус особено за децата в чиито представи любовникът/цата са разрушителите на семейството им!!!!
както казах за мен проблемите на авторката ще произтичат не от друго а от нейното несвоевременно изясняване на нещата.....както с възрастни така и с детето й

Дани, аз затова предложих детето да си остане при бащата.Майката тепърва нова връзка ще развива, ще и се иска вечер да излизат и прочее .Детето така или инае ще бъде "поделяно", нека остане при баща си....пък по-натам, като влезнат в релси личните взаимоотношения на майката с бащата и другия-тогава пак да се мисли.

 

Сабина, аз съм почти 100% убедена, че мъжа е казал, че не обича жена си като защитна реакция при появата на другия.А иначе отвътре е разкъсан на парчета, толкова кървави и малки, че близките години едва ли ще успее да ги събере в едно цяло отново.

Има и един друг момент.Малък им е стажа-брака не е толкоз изхабен, по някакви причини се е скапал след идването на детето почти веднага.Не е хубаво веднага заместител да се дири, защото майката иска да е обичана по различен начин.Извинете, ама първо, когато има проблем се полагат усилия вътре, в семейството, ако не сработята-раздяла и чак тогава-заместител.Моите родители също бяха разделени дълго време, но никой от двамата не ме постави в ситуация да ме запознава със заместители.Имам обаче примера с човек, поставян в такава ситуация-повярвайте-отразява се.Именно начина, а не, че си е намерил спътник.Нормално е при раздяла да си потърсиш сродна душа отново, но оправи бакиите преди това някак...

пенелопа , съгласна с теб на 100%