Германската Нова Медицина на д-р Хамер 2

имам едно питане. синът ми има бактерия мораксел катаралис (не съм сигурна, че точно така се пише) и в носа, и в окото. дясното му око е със секрет още от раждането. хремата се появи преди няколко седмици. според мен в резултат от хремата започна и да кашля - вече 3-та седмица (предимно докато спи). доколкото съм чела и схванала ГНМ бактерията е активна, за да реши проблема и трябва да изчакам да мине от само себе си. притеснява ме това, че вече 9-ти месец това око не се оправя.

Не мога да кажа точно кога Ще мине окото на детето.
Ако конфликта е zапочнал оЩе от zачеването,би трябвало след 9 месеца да е свьрШил...т.е. сега скоро,освен ако не се правят на детето постоянни рецидиви.
"Лекувано" ли е окото с неЩо?

лекувано е с хомеопатия и съм капала кърма. имаше временни подобрения, т.е. изчезваше напълно секрета и после пак се появяваше.
а какъв всъщност е конфликта - това, че ми го взеха веднага като се роди, т.е. "далеч от очите ми"или? и може би е важно да кажа, че при раждането имаше оток на дясната част от главата (той вече мина, казаха, че е от лошото положение при лаждането) и е засегнато дясното око...

БЪБРЕЦИТЕ

Бъбреците се състоят от три различни типа тъкани, които са се развили по различно време през еволюцията и съответно се контролират от различни области в мозъка.


БЪБРЕЧНИ СЪБИРАТЕЛНИ КАНАЛЧЕТА   /Kidney  Collecting Tubules/  -  БСК

Бъбречните събирателни каналчета (БСК) - най-старата тъкан на бъбреците, се управляват от най-старата част на мозъка – мозъчния ствол. Тъй като бъбречните каналчета са се развили от чревна тъкан, те имат – както и червата – сензорни, секреторни, резорбтивни и моторни функции.

Най-важната функция на бъбречните събирателни каналчета е да събират урината, образувана в паренхима на бъбрека. От каналчетата урината изтича       през легенчето, по уретера, към пикочния мехур, откъдето се изхвърля през пикочния канал.

Биологичният конфликт, свързан с бъбречните каналчета е:

•   Екзистенциален конфликт („изгубих всичко”, „провалих се”, „животът ми/прехраната ми са заложени на карта”).
•   Бежански конфликт (да се чувстваме като „в пустиня” или като „риба на сухо”; казано с други думи - чувствам се изпратен в пустинята, на чуждо място; шефът ме праща да работя далеч от семейството).
•   Конфликт на изоставяне (да се чувстваш изолиран, отхвърлен или крайно самотен).
•   Конфликт на хоспитализация (страх от хоспитализация; да се чувстваш изолиран от семейството).

Произходът на „екзистенциалния конфликт” идва от времето, когато нашите еволюционни предшественици все още са живеели в океана и случки като тази да бъдеш случайно „изхвърлен на брега”, са представлявали сериозна животозастрашаваща ситуация. За да се предпазят организмите от изсъхване, клетките на бъбречните каналчета бързо се размножават с определена биологична цел – да се спре отделянето, така че водата да може да се задържи и да даде възможност на организма да оцелее. Незабавната активация на тази водно задържаща програма е от съществено значение, защото без вода всички метаболитни процеси спират!

Ние, хората, също както и животните по земята, сме родени с тази древна биологична програма за оцеляване.
Един човек например, може да преживее „екзистенциален конфликт” ако е неочаквано преместен от службата си на много далечно място. Неподготвеността за „движение” може да се възприеме като „бежански конфликт” или като конфликт да се чувстваш „хвърлен в пустиня”. Същото може да бъде преживяно от жена му или от децата му, които се чувстват сами и изолирани от приятелите, които е трябвало да оставят.   Като резултат от задържането на вода, цялото семейство ще напълнее.

Конфликтът на изоставяне обикновено се преживява от по-възрастни хора,  които са натикани в старчески домове или от малки деца, оставени в детски дом. Пациентите, които се борят с рака, например чрез химиотерапия или операция, често са стресирани, поради „екзистенциален конфликт” („животът ми е заложен на карта”) или други конфликти от подобен характер.
По време на активната фаза се формира компактен бъбречен тумор между събирателните каналчета и чашките, предизвиквайки задържане на вода. В зависимост от силата и продължителността на конфликта, човешкото тяло може да задържи 5-10 кг (= 10 литра) вода; ако са засегнати и двата бъбрека – до 20  кг = 20 литра.

Урината съдържа 95% вода и 5% пикочни субстанции. Затова, когато организмът (психика, мозък, орган)  конфликтно активен с един екзистенциален/изоставяне конфликт,  задържа не само вода, но и пикочни субстанции, като например креатинин. Колкото е биологично значимо задържането на вода, толкова е и задържането на креатинин. За нашите еволюционни предшественици биологичният конфликт да си „изхвърлен на сушата” (изхвърлен от познатата водна околна среда) означава също – в допълнение към опасността от изсъхване – че е имало и опасност от гладуване, в частност – да умреш от протеинов дефицит.

За тази спешна ситуация Природата е създала още една биологично подкрепяща програма. Нормално креатининът – органично нитро-карбонно съединение и отпадъчен продукт от метаболизма на протеините – се изхвърля чрез урината. Обаче, в спешните случаи на екзистенциален конфликт, организмът е в състояние да преработи задържаните пикочни субстанции в протеин, за да предотврати умирането от глад!  Казано по друг начин: във време на нужда нашият организъм е способен да се самоснабдява с вода толкова добре, колкото и с протеини, за да преодолее биологичната криза.

Традиционната медицина („Старата Медицина”) приема, че уремия (повишено количество на азотните продукти в организма) се причинява от „бъбречна недостатъчност” – неспособност на бъбрека да елиминира отпадъчните продукти от метаболизма на протеините. Освен това се вярва, че „недостатъчността” и на двата бъбрека може да причини бъбречен недостиг, който - без диализа – може да доведе до смърт.  Основавайки се на биологичните закони на „Новата Медицина”, става ясно, че уремия не е всъщност „болест”, а по-скоро древна СБС (Смислена Биологична Специална Програма), която има за цел да складира вода и пикочни субстанции, в случай, че те няма да са налични за дълъг период от време.

Трябва да се отбележи, че бъбреците винаги отделят минимум 150-250 мл урина – дори и при „анурия” (липса на урина; състояние при което количеството на отделената урина е под 150 мл за 24 часа. Свързва се с остро нарушение на бъбречната функция или шок.), т.е. бъбрекът не може всъщност да се „повреди”.

Ако един бъбречен тумор е премахнат хирургически, е налице следващ екзистенциален конфликт (или нов такъв), който пак  повлиява съответните БСК-мозъчни програми. Въздействието незабавно инициира формирането на нов бъбречен тумор в другия бъбрек, тъй като оцеляващата програма за задържане на вода, има абсолютно предимство. Традиционната медицина интерпретира растежа на тумор в другия бъбрек като „метастази”, представяйки си, че туморните клетки са „преплували” от единия бъбрек в другия – съвсем случайно, разбира се!
Олигурия – намалено производство на урина – също считано от традиционната медицина за „бъбречна недостатъчност”, е резултат от поне две активни СБС програми на събирателните каналчета, включвайки и двата бъбрека и следователно и двата контролни центъра на събирателните каналчета в мозъчния ствол (за десния и за левия бъбрек). В Германската Нова Медицина наричаме това „Шизофренична Констелация” (констелация – положение на нещата).

Обикновено, пациенти с Констелация на бъбречните събирателни каналчета са дезориентирани и буквално и/или преносно „изгубени”. Това обаче, също има своя биологичен смисъл, защото дезориентацията позволява на човек да се чувства „като риба на сухо” и да бъде вдигнат от следващата вълна и занесен обратно в познатата (водна) околна среда.

По време на лечебната фаза бъбречният тумор се разрушава с помощта на туберкулозна бактерия, при положение, че тя е в наличност в момента на екзистенциалния конфликт. Това означава, че туберкулозата на бъбрека е естествен процес на разграждане на тумор в бъбречните събирателни каналчета. Традиционната медицина не знае, че този вид рак всъщност се образува в БСК.

До  сега смятахме, че всички тумори трябва да се премахват хирургически или да се отровят с Химиотерапия. Но чрез туберкулозата Майката Природа е създала един хирургичен modus operandi  (оперативен метод), който е много по-ефективен от всяка процедура, която бихме могли да направим.

Трябва да имаме предвид тук, че всяко повтаряне на екзистенциален/изоставяне конфликт прекъсва лечебния процес, причинявайки хронично състояние. В резултат на това бъбречните  каналчета стават все по-малки и по-малки и след време е налице загуба на тъкан – клинична картина, позната като „Нефротичен Синдром”.

Типични симптоми на туберкулозната лечебна фаза са нощните изпотявания, както и албуминурия (състояние, при което се установяват по-високи стойности от нормалните на албумин. Свързва се с нарушения на пропускливостта на бъбречния гломерул, при което в урината се появяват съставки на кръвната плазма и се губят в организма). Ако по някаква причина пациентът не е в състояние да възстанови загубата на протеини чрез протеинова диета или добавки, протеиновият дефицит (хипопротеинемия) трябва да се коригира чрез вливания на албумин, докато лечебната фаза завърши. Това правило е в сила за всички тумори, управлявани от стария мозък (мозъчния ствол и малкия мозък), като рак на белия дроб, рак на черния дроб, рак на дебелото черво, рак на млечната жлеза и др.

Един информиран пациент понася и приема нощните изпотявания много по-добре от неинформирания. Последният често се паникьосва, особено когато изпотяването стане прекомерно. Нощните изпотявания са винаги позитивен знак, за това че туберкулозната бактерия е в процес на премахване на тумора, който вече не е нужен. В края на лечебната фаза нощните изпотявания и албуминурията спират. Ако бактерията не е налична, туморът се капсулова и остава на място!

Важно е да се спомене, че стойностите на пикочните субстанции се нормализират с разрешаването на екзистенциален/изоставяне конфликт. Всъщност, водата, която е била задържана по време на активната фаза започва да се освобождава, колкото по-скоро се разреши конфликта. В зависимост от степента на задържане на водата, (която е пропорционална на интензитета на конфликтната активност), тази „уринарна фаза” може да бъде и прекомерна.


„СИНДРОМ”  на  БЪБРЕЧНИТЕ СЪБИРАТЕЛНИ КАНАЛЧЕТА

Това, което в Германската Нова Медицина наричаме „Синдром”, е комбинация от ДВЕ Смислени Биологични Спрециални Програми (СБС). „Синдромът” включва:
1.   Бъбречна СБС, например екзистенциален конфликт със задържане на вода в активна фаза.
2.   Някаква друга СБС, която е в лечебна фаза.

Когато организмът задържа вода, поради активен екзистенциален конфликт, водата се събира в отоци около органите и тъканите, които се лекуват по същото това време. Водното задържане увеличава подутините, колкото  размера на такива тумори като интра-дукталния рак на гърдата, рака на маточната шийка, рака на яйчника, на тестисите, на бронхите, лимфома и т.н. поради задържането на водата, бъбречните кисти, кистите на яйчника, на тестисите или на далака могат да нараснат значително и дори да се спукат.

От това следва, че не само продължителността и интензитета на предишния конфликт са, които определят степента на подуване на лекувания орган, но и „Синдромът” със задържане на вода по време на активната фаза.

„Синдромът е във висша степен клинично значим, защото при него:
•   няма плеврална ефузия без Синдром
•   няма хепатомегалия без Синдром
•   няма асцит без Синдром
•   няма подагра без Синдром
•   няма голям мозъчен оток без Синдром

Обикновено, секрецията на физиологични течности от плеврата (по време на лечебната фаза на буквална или фигуративна „атака срещу гърдите”) естествено се абсорбират от плевралната мембрана. Обаче, едновременно със задържането на вода („Синдром”), плевралната ефузия (излизане на течност от серозната ципа, обвиваща белия дроб; плеврален излив) може да причини сериозни усложнения със затруднения при дишане и необходимост от дренаж на течностите (но, една пункция на плеврата би могла да отключи нов „конфликт на атака”!). Същият принцип е в сила и при асцит – наличие на свободна течност в коремната кухина, т.нар. „воднянка”,  в лечебната фаза на „атака срещу корема”.

Със „Синдрома” (задържане на вода по време на активната фаза), един малък „териториален гневен конфликт” с хепатит в лечебната фаза, може съвсем внезапно да се обърне в остра хепатомегалия (уголемен черен дроб), която пациентът може и да не е в състояние да преживее, особено ако има продължителни повторения на конфликта.

Подагра е заболяване, което се проявява с остри ставни кризи и е резултат от отлагане на кристали от мононатриев урат в околоставните меки тъкани и др. Предшества се от повишение на пикочната киселина в кръвта. Това повишение е причината да се вярва, че вегетарианската диета би могла да облекчи болката. Според Германската Нова Медицина, подагра е лечебната фаза на костна Смислена Биологична Специална Програма (конфликт на самообезценяване), включващ и „Синдром”.

Мозъчният оток, който винаги се появява по време на pcl-A фазата (виж схемата) успоредно с лечението на съответния орган, също събира повече вода, когато тя се задържа. Това може да е сериозно и дори фатално, с медицински усложнения, най-вече по време на епилептоидната криза (сърдечна атака, удар, ...).                                                 
 


Един пример:

Преди седем години ние дадохме две мъжки кученца, които нашият боксер роди. Едно от тях, наречено Райнер, бе дадено на тогава деветгодишно момче в Испания, наш съсед. От самото начало, Пабло и Райнер бяха най-добрите приятели и естествено на Райнер му бе позволено да спи до леглото на Пабло.

В следващите две години Пабло пребиваваше в Англия за по три седмици всяка година. Райнер трябваше да остане вкъщи и страдаше както само един боксер може. Първият път той разви алопеция (опадане на космите) на лявата страна на челото (той е ляво ориентиран), точно на мястото, където го галеше Пабло, когато се сбогуваше. Вторият път преживя моторна парализа на левия заден крак, защото не можеше да отиде с Пабло.

Тази година, когато Пабло замина за Англия за шест седмици, случаят беше още по-сериозен, защото Райнер си нарани и двете очи много лошо, като се заби в един трънлив плет.

Седмица след като Пабло се прибра, родителите му поискаха да се вземат седмична почивка. Райнер, който бе даден на нас, за да го лекуваме, бе силно разпознаваем. Беше дезориентиран (индикация за констелация БСК - мозъчен ствол), уринираше трудно (олигурия), беше замаян и ходеше трудно. Лявото око бе сляпо и силно подуто; дясното беше „само” силно подуто. На всичкото отгоре, той бе задържал и 5кг вода, като резултат от чувството да си ужасно самотен. Това беше предсмъртен знак.

Нашите приятели бяха напълно отчаяни. Успокоих ги и им казах, че трябва да погледнем състоянието на Райнер от биологична гледна точка и нещо повече – аз имах „тайно лекарство”, наречено  мама Мишка („Мишка”, защото като малко кутре тя изглеждаше точно като дебела бяла мишка). Щом Райнер бе събран с мама Мишка, с баща си Ролф и брат си Роки, състоянието му незабавно започна да се нормализира. Той освободи голямо количество урина.

Любящо, мама Мишка се грижеше за него.

Седмица по-късно приятелите ни дойдоха да си приберат кучето. Но на следващата сутрин ни се обадиха, отново с отчаяние: Райнер не може да пишка въобще, отказва да яде, не диша добре, напълно дазориентиран е и си блъска главата във всичко. И двете очи бяха подути. С традиционната медицина диагнозата би била: остра бъбречна недостатъчност или уремия. Куче в такова състояние обикновено се приспива. Пациентът би могъл да се върже с диализна машина, което без съмнение ще затвърди екзистенциалния конфликт.

Посъветвах приятелите ни да върнат веднага Райнер при майка му. И, чудо – само след час прекаран с майка си, той вече бе в състояние да освободи половин литър урина. По-късно освободи още седем литра и беше, като изключим очите или въпреки очите си, съвсем нормален.

Райнер остана с майка си, докато Пабло се завърна и после, само за всеки случай, мама Мишка остана с него и в къщата на Пабло, за да го улесни.

За традиционната медицина е немислимо една майка – само с присъствието си – да излекува „бъбречна недостатъчност”. Напротив, вземането в болница с всичките онези „ужасни машини” и често бездушната атмосфера, само увеличават екзистенциалния конфликт на изоставяне. В Германската Нова Медицина едно от най-важните правила е да се запази пациентът свободен от страх и паника и да му се даде усещане за сигурност и закрила, защото без екзистенциалния конфликт, усложненията от лечебната фаза могат да се избегнат.

Дали сме намерили – от гледна точка на модерната ни цивилизация – тези биологични закони за полезни или не, какво значение имат Природните Специални Биологични Програми, включително и „Синдромът на бъбречните събирателни каналчета”,те са преминали теста на милионите години. Схващането, че тези биологични програми трябва да се „променят” се проваля с разбирането на естеството на творението, на света. Напротив, за да се предотвратят т.нар. „болести, породени от начина на живот” по-скоро трябва да се пре-научим да живеем според вътрешната ни биология.


ПАРЕНХИМ НА БЪБРЕЦИТЕ

Паренхимът на бъбреците се е развил във време, когато нашите еволюционни предшественици са се придвижили вече към сушата, а водата сама по себе си е станала потенциална заплаха, например чрез наводнения. Докато бъбречните събирателни каналчета (ендодермална тъкан, управлявана от мозъчния ствол) са свързани с биологичния конфликт загуба на вода, то конфликтът, свързан с паренхима (мезодермална тъкан, управлявана от средния мозък) е неочаквано бедствие, касаещо вода или течност – в Германската Медицина известно като воден конфликт или конфликт с течност.

Както е с всички органи, управлявани от главния мозък (церебрума), загубата на тъкан се появява по време на активната фаза. Некрозите на бъбрека винаги причиняват високо кръвно налягане.

И това е защото: след като сме се „преместили на сушата”, така да се каже, отделянето на урина вече не се е регулирало от червата, а се е свързало с кръвната циркулация и със способността на бъбреците да филтрират кръвта и да образуват урина.   В случай на загуба на бъбречна тъкан, поради воден конфликт, кръвното налягане автоматично се повишава, за да се увери, че бъбрекът може да продължи функциите си, въпреки некрозата. Следователно, биологичната цел на хипертензията е да компенсира загубата на тъкан (кухини, дупки) в бъбрека, за да се увери, че достатъчно урина и пикочни субстанции са се отделили. Естествено, кръвното налягане остава високо, докато водният конфликт е активен. Интензивен воден конфликт води до високо кръвно налягане!

Основавайки се на проучванията ми, множество случаи на хипертензия (повишено кръвно налягане) са свързани с бъбречния паренхим и воден или свързан с течност конфликт. Воден конфликт може да бъде получен от преживяване на полуудавяне, но също и чрез неочаквано „наводнение” вкъщи, причинено от спукана тръба или течащ покрив, или други подобни ситуации. Обикновено, за кратко време „проблемът” отминава и конфликтът се решава от само себе си.

Състоянията, определени като „променлива хипертензия” или „хронична хипертензия” не са всъщност от различно естество, а по-скоро показват, че водният конфликт е или постоянно активан („хроничен”), или е разрешаван отново и отново („променлив”).

Един цирозен бъбрек е резултат от активен конфликт, който продължава доста дълго време.

Лечебна фаза: с разрешаването на водния конфликт, се образува киста, пълна с течност, на мястото на некрозата. Във вътрешността на кистата клетките бързо се размножават, за да запълнят липсващата тъкан от загубата по време на активната фаза. През периода, когато се развива кистата, тя се свързва временно (!) със съседна тъкан, за да се кръвоснабдява. Ако бъде открита на този етап от лекарите, грешно се интерпретира  като злокачествен „инвазивен бъбречен тумор”, който започва да се третира с обичайните псевдо-терапии, вместо да се изчака спокойно, докато кистата се втвърди. Защото в рамките на девет месеца, при положение, че няма връщане на конфликта, течността, изпълваща кистата става твърда и участва във всички бъбречни функции, включително и в образуването на урина.

Това е и точната биологична цел на тази Специална Биологична Програма. Допълнителнителната бъбречна тъкан, осигурена от кистата (която вече има и собствено кръвоснабдяване), поставя индивида в една по-добра позиция в случай на друг воден конфликт. В традиционната медицина една такава киста се определя като злокачествен „нефробластом” (рак на бъбрека) или „тумор на Вилмс” (виж СБС на яйчника).

В края на лечебната фаза кръвното налягане се нормализира!

Обикновено, една киста може да се спука, ако едематозното налягане е много силно. Това може да се получи от например, наличието едновременно на активен екзистенциален конфликт със задържане на вода („Синдром”), често ускорен от бъбречен тумор, диагностицирал се сам!

В основни линии, размерът на кистата е пропорционален на силата и продължителността на водния конфликт. Ако кистата стане твърде голяма и пречи механично, би могла да се премахне хирургично – но само след като е напълно втвърдена и без да се премахва целия бъбрек!
Друг симптом, показващ излекуване и който би могъл да се появи по време на възстановителната фаза на бъбречния паренхим е „гломерулонефрит” – възпаление на гломерулите, най-малките кръвни телца в бъбрека.


КОРАТА  НА  НАДБЪБРЕЧНАТА ЖЛЕЗА (Adrenal Cortex)

Доколкото е засегната кората на надбъбречната жлеза (управлявана от церебралната медула), това е конфликт на „поел съм в грешната посока” или „ извън курса съм”, което причинява некроза по време на активната фаза. Поради загубата на тъкан се образува и по-малко кортизол, който изпълнява биологичната цел да спира индивида от грешния път. Наблюдава се т.нар. „Болест на Адисон” – първична надбъбречнокорова недостатъчност.

По време на лечебната фаза, пълната с течност киста се оформя на мястото на некрозата. Във вътрешността на кистата клетките бързо се размножават, за да запълнят тъканната загуба, появила се в активната фаза. В основни линии, протича същият процес, както и при кистата на паренхима. На този етап традиционната медицина определя кистата като злокачествен „рак на надбъбречната жлеза”. Факт е, че в края на лечебния процес, „туморът” става една твърда киста, съставна част от кората на надбъбречната жлеза. А една голяма киста дава свръх производство на кортизол – състояние, определяно като „Синдром на Къшинг”.


БЪБРЕЧНО ЛЕГЕНЧЕ (Renal Pelvis)

На по-късен етап от еволюцията бъбречното легенче е било набраздено със слой люспести епителни клетки. Тъй като набраздяването е, говорейки еволюционно, от „най-младата тъкан” (ектодерма), то се управлява от най-младата част на мозъка – мозъчната кора. Съответно, свързаната биологична „спешна ситуация” е също от съвременно естество.

Конфликтът, свързан с легенчето е конфликт на териториално маркиране, причинено от неочаквана агресия, посегателство или нарушаване на нашата собственост, територия, имущество и невъзможността да се защитят интимните ни (женски) или външните (мъжки) граници.

По време на активната фаза обвивката на легенчето се възпалява. Биологичната цел на загубата на тъкан е да се разшири легенчето, за да бъде  по-способно да „маркира, да определи територията си”. Започвайки лечебната фаза, възпалената област се попълва отново с клетки. Обикновено легенчето се лекува чрез възпаление.



Източник: http://www.germannewmedicine.ca/documents/sbs-kidney.html

Както виждаШ има много подробности и с пьрвият ти постинг не би могло да се отговори.
Затова моля всеки,който zадава вьпроси,да дава и подробности.В противен случай може да се получи точно обратното...да се сбьрка при "гадаенето".

Ако детето го е преживяло,да.
А ти може да имаШ zатруднения с кьрменето,бучки,аномалии с менструацията и тн.Ако си го преживяла тежко.

Оток и "zасегнато дясно око".Как по точно отока е zасегнал окото? Обясниха ли ти?

Ненаатоа,
Нямам думи   
Може ли да редактираШ малко превода и да сложиШ кьм

Бежански конфликт (да се чувстваме като „в пустиня” или като „риба на сухо”).
в скобите следното "чувствам се иzпратен в пустинята,на чуждо място,Шефа ме праЩа да работя далеч от семейството"
Каzвам го zаЩото това е много чест конфликт и хората не го осьzнават.чест приzнак е надебеляването около корема...особено при жените,които след раждането се чувстват иzоставени,самотни,иzсоставяни от мьжете си и тн,което води до надебеляване,zа което тьрсят причината в Шоколада и тн...


СьЩо искам да наблегна на теzи цитирани редове zа синдрома,които са много важни и е хубаво да се zапомнят



Синдромът е във висша степен клинично значим, защото при него:
•   няма плеврална ефузия без Синдром
•   няма хепатомегалия без Синдром
•   няма асцит без Синдром
•   няма подагра без Синдром
•   няма голям мозъчен оток без Синдром

nenaatoa, страхотна си! 
Искам да попитам има ли някъде нещо повече да прочета за ушни проблеми - при моето дете продължава обилно изтичане на гной (течност) от едното ухо вече повече от един месец.
Хомеопатията не успя да помогне и дадохме АБ, който обаче само временно реши проблема за 10 дни и после пак се върна. Включиха се към това и сополи и влошаваща се кашлица.
Сега откриха стафилококи в ушния секрет и изписаха друг АБ в големи дози и концентрация. Знам, че това силно противоречи на ГНМ и аз лично не желая да й давам АБ, но таткото се безпокои, че може да стане по-лошо. Детето е малко и за съжаление не може да ми обясни дали го безпокои нещо.
Приемам съвети.

Тини Мини,
Мисля,че в случая е добре да сте на АБ.Мое мнение.
Предполагам,че детето постоянно получава рецидиви.

Christian, благодаря за мнението.  Щом дори хомеопатката и ти казвате така, по-спокойна ще бъда. 
Постоянни рецидиви не бих казала - преди година имаше възпаление и еднократно изтичане от същото ухо, но сега вече цял месец не спира (с прекъсване от 10 дни по време на приема на АБ).
Всичко добро!   

Това покаzва,че ухото му получава рецидиви.Не zнам колко и кьм какво е чувствително детенцето,но явно има неЩо.КреЩите ли в кьЩи? Някой друг? На ясла ли ходи?

10 дни на АБ и после пак zле,покаzва ясно,че е включена СБП,която иска да се иzведе докрай и с АБ се прекьсва.
При силен АБ Ще иzбиете бактериите,които работят там и симптомите Ще спрат може би zа дьлго.Но при един рецидив детето Ще боледува оЩе по дьлго,ако преz това време не си е набавило нужните бактерии zа таzи програма или поне са останали някакви в органиzма след терапията с АБ.
Ако бях на твое място бих преценил обЩото сьстояние на детето.Ако няма висока Т,яде и пие,весело е и само гной тече от ухото,бих иzчакал или пробвал с чесьн в ухото (ако детето тьрпи и не го вади).
Ако сьстоянието (по майчин инстинкт) е видимо zле и се влоШава,бих дал АБ.
Но това е пак само мое мнение.Не е нито диагноzа,нито се опитвам да ви лекувам по интернет.

Току Що получих това от Хамер


11.11.2008

Liebe Freunde!

Dies soll kein Karnevalscherz sein, wie man mir glaubwürdig berichtet, auch wenn die Saison gerade begonnen hat:

Man höre und staune:

In Jerusalem soll es ein Therapeutisches Zentrum für „Neue Medizin und Judaismus“ geben, und das bereits seit mindestens 24 Jahren. Dort können sich alle Rabbis und jüdischen Ärzte Informationen über die Germanische Neue Medizin für ihre Patienten holen.

Darüber hinaus gäbe es auch Spezialkliniken für evtl. Komplikationen.

Jetzt verstehen wir, was in den letzten Jahren wirklich passiert ist:

        warum alle Termini der „Germanischen“ mit neuen Etiketten versehen werden mussten (damit sie für Jerusalem geeignet waren?)

        warum Hamer so wütend verfolgt wurde und immer die Germanische aufgeben sollte (damit Jerusalem das Monopol bekommen konnte?)

        warum ich schließlich unter den fadenscheinigsten konstruierten Anklagepunkten ins KZ nach Frankreich verschleppt wurde und dort abschwören sollte (weil man   wollte, dass ich unter diesem Terror endlich zusammenbreche und aufgeben würde?)

Ich erspare mir und Euch, mich ständig zu wiederholen und die ganzen Verbrechen aufzuzählen, was alles in den letzten 27 Jahren passiert ist, das könnt Ihr z.T. in meinem Buch Einer gegen alle und in Kürze in einem Folgeband Einer für alle nachlesen.

Doch es ging schon immer und geht immer noch ums Abschwören, bzw. dass ich mein geistiges Eigentum, die Germanische Neue Medizin, meinen Gegnern überlassen soll. Erst kürzlich hat mir der Oberrabbi Alvarez von Granada geschrieben, ich solle meinen gesamten Verlag und alle meine Rechte an ihn herausgeben (wahrscheinlich für Jerusalem) und sollte mich von der „Germanischen“ zurückziehen.

Vermutlich sollte das ein letztes „Angebot sein, das man nicht ablehnen darf“, sein.

Was kommt danach, Mord? Und warum haben die Israelis ihr best gehütetes Geheimnis jetzt gelüftet – obgleich ich das schon immer vermutet habe?

Ich habe den Eindruck, dass man inzwischen mehr Angst vor mir hat, als ich vor meinen Gegnern. Auch wenn meine eigenen „Freunde“ mir ständig in den Ohren liegen, ich solle das „Germanische“ weglassen und nichts mehr über die Opfer und Mörder sagen.

Doch ich bin der Meinung: Den Spiegel ihres mondialen Massenmord-Verbrechens den Massenmördern vorhalten, ist die einzige Möglichkeit, um den Massenmord zu stoppen, und nicht brav, wie 23 Jahre vorher, zu forschen und im Gefängnis zu schmachten.

Genau das hat sich jetzt bewahrheitet. Und irgendwann wird man auch die Beweise finden, dass das Zentrum für „Neue Medizin und Judaismus“ schon seit 24 oder 27 Jahren besteht und dort allen Raub aus der „Germanischen“ zusammenträgt.

Meine Freunde, jetzt wisst Ihr Bescheid!

Das größte und grausigste Verbrechen der Weltgeschichte ist jetzt offenbar.

Die Gegner, die sooo interessiert waren an der (Germanischen) „Neuen Medizin“, waren die gleichen, die für den Massenmord an unseren Patienten verantwortlich waren, lauter falsche Räuber!


Man hat wahrscheinlich nicht für möglich gehalten, dass ich 27 Jahre durchhalte, nachdem man mich mit allen Hunden gehetzt, mich zum bettelarmen Menschen gemacht hat und die Gossenjournaille mich 27 Jahre mit Jauche übergießen durfte. Denn wenn man ja vor 27 Jahren redlich geprüft hätte…., dann wäre nicht nur mir viel Leid erspart geblieben, sondern Millionen deutsche Patienten (weltweit vielleicht Milliarden) wären nicht gestorben. Doch es geht nicht nur um mich – unsere Patienten sollen weiterleben!

Viva la medicina sagrada!
Es lebe die heilige Germanische Neue Medizin!

Euer Ryke Geerd
 
INFORMIEREN SIE SICH, SOLANGE SIE GESUND SIND
Информирайте се докато сте zдрави

   Значи, Хамер е разбрал, че от 24 години в Йерусалим има
терапевтичен център по "Нова медицина и юдаизъм".
Предполагам, че повечето не сте могли да го прочетете,
затова го пиша. И т.н....

Сега след като попита и в тази тема, ще се чувствам по спокойна да ти разкажа историята с ушите на моята щерка. Действието се развива в периода ок. 7 месечната и възраст.

Започна с херп-ангина и силни болки в едното ухо (рев до посиняване), за които надлежно си изпи едно шишенце Зинат. Съвпадна с една ваксина (която мислех за безвредна по онова време), но и конфликти около нея не е като да нямаше - брат и доста я тормозеше, а и с баба и имахме разни разправии (а тя живее доста близо до нас).
2-3 дена беше ОК, след което брат и имаше рожден ден, двете баби дойдоха и се изпокараха и детето пак взе да вдига 39 и започна непрекъснато да плаче. Последваха още 10 дена аугментин, капки в носа, антибиотични капки в ушите, всичко както си му е реда (това без да изтича нищо от ухото) и аз изпълнена с терзания как си тровя детето.
2-3 дена беше ОК и пак...
Този път я заведох на УНГ в болница - спукаха и тъпанчето да може да изтича гнойта навън, и предложиха да я оставя там, за да е на системи. Не се съгласих, казах, че ако трябва всеки ден ще я водя, но в болница - не. На следващия ден случихме на една симпатична докторка, която каза, че е лудост да се дават толкова много антибиотици, които очевидно не действат. Пита ме дали имам смелост да оставим детето без антибиотик. Аз само това и чаках разбира се. Неприятното беше, че трябваше всеки ден да я водя, и ако дупчицата в тъпанчето се беше затворила (гнойта не можеше да изтича и веднага правеше супер висока темп., иначе беше ок. 38 и нещо) я пробиваха наново. Беше мъчително, сега не знам дали бих се навила, но тогава много ме беше страх (и така ме плашеха всички) да не тръгне гнойта навътре и да не стане менингит. Хубаво беше, че докато секрета можеше свободно да изтича, тя беше спокойна сравнително - без болка.
Така още 2-3 седмици.
Един хубав ден започна да изтича гной и от другото и ухо. Тогава докторката се притесни и каза, че може би е време за поредния АБ. Изписа АБ, който по принцип се дава при туберколоза - поради липса на избор - вече бяхме минали доста АБ било през устата, било като капки в носа/ушите. По това време го нямаше ни Christian, ни този подфорум, за да си давам някакви обяснения с рецидивиращи конфликти и прочее. Изплаших се доста. Добре, че АБ трябваше да го издирваме чрез държавния резерв (оказа се, че го няма из аптеките), та имах още ден-два за размисъл, в които в един друг форум ме убедиха да идем на хомеопат (аз дотогава много се дърпах).
И пак - късмет - хомеопатката се оказа, че е и лекар, и тя този път ме убеди да изчакам пак с антибиотика. Така бебка стоя още 10 дни на хомеопатично лекарство и контролни прегледи (през които и пукваха дупчиците, когато се налагаше). И, о, чудо. На петия ден спря да тече ухото, което първо протече. На десетия ден вече и другото беше спряло. След още десетина дни казаха, че ушичките изглеждат идеално и разрешиха да я къпем в морето.
Антибиотикът, който бяхме издирили, го подарих на симпатичната докторка в болницата. Репликата беше "Смела майка. И аз така бих постъпила, ако беше моето дете, ама като не е мое, няма как."

Въпреки всички заплахи как ушите и ще са слабото място от тук нататък, на ваша възраст някъде ушенцето (пак същото, което беше зле седмици наред), протече. 2-3 дни изтича секрет без болка, без нищо, не съм го лекувала абсолютно с нищо. И след още една година, 2-3 вечери се оплаква, че я боли другото ухо, докато беше с някакви грипоподобни симптоми.

Това е от нас, съвети не мога да давам за съжаление, но поне малко кураж, надяваме се   

пп Анна В., мерси, тъкмо мислех да пускам автоматичен преводач.

Мариа.Ст , благодаря че публикува историята!    Тази докторка да не би да симпатизира на ГНМ?

nenaatoa, много труд си положила!! Възхищавам се на постоянството ти за времето, което отделяш и усилията които полагаш за тези ценни преводи!

Някой дали не може да преведе от немски целия имейл от Хамер който е постнал Кристиян? плийз 

извинявам се, че не дадох пълната инфо още в първия постинг. мислех да не те засипвам с излишни детайли...
при мен нямаше никакви проблеми след като го взеха. разбира се, не знам дали той го е преживял. и затова се чудя какъв може да е бил конфликта при него.
съмнявам се, че лекарите изобщо са направили връзка оток-око. аз я правя сега като се замислих, че и двете са от дясната страна и са от самото му рождение.