Досадните реплики

 
Нееее, защото аз отказвам да и служа.

Ами що не служи тя на тебе? Що пък ти на нея? Нека тя на теб бе! 

Тя на мен служи само за пред хората.На рожденния ми ден купила кутия бонбони и почерпила колежките си.Думите и били:"Да не кажете, че не си обичам снахата".Всъщност, запознати с отношенията ни, я подбъзикнали и тя го направила от няма на къде, просто и станало неудобно, пък и те си ги изпросили.А тонът и бил точно обратното на думите.Звъни ми тя по телефона, честити ми и веднага каза за бонбоните.Преди да затвори, пак го повтори.Викам си, ще и дам 10 лв за тия бонбони, че да не ми го натекне пак.Обиди се.Хем сърби, хем боли.
Аз съм задължена да и служа защото: "Аз съм свекървата"-цитирам дословно./друга любима реплика/ За това ще пиша друг път.
Жената си живее в собствен свят.

"Ти си длъжна да ни уважаваш, защото сме родители на мъжа ти."
И в същото време обяснява на детето, че не ме уважава, защото уважението трябва да се заслужи 

Защо друг път, давай сега де! 

Най досадната реплика е от свекито и е свързана с това,че нямам кърма - "Айде бабо яш тоз боклук ( Ам) майка ти като няма кърма".И винаги като дойде някой на гости държи дебело да подчертае,че нямам кърма и "Ами то тя нашта няма и гърди, та откъде кърма". И когато беше настинала беше върха на сладоледа - "Ето бабо болничко си, защото ако беше кърмено щеше да си по -здравичко" и т.н. да не изреждам че мога цял час да пиша.

Само като си помисля и започвам да се ядосвам. Те са много, но например онзи ден отидохме на рожден ден на свекъра в една кръчмичка (свекървата не дойде щото те го били празнували на датата и сега искала да си почине и т.н) и оставих детето на майка ми да го гледа за няколко часа. Прибирайки се минаваме през свекървата и тя вика "Ох, как е Мони, обаждахте ли се?" Идваше ми да я цапна през устата. Ама много са такива ...

Като стане дума за уважение изтръпвам.Уважавам хората не по задължение, а защото заслужават.Едва ли има по-неуважителна снаха от мен. И все пак....
 Реплика към майка ми:"Дъщеря ти е невъзпитана".Майка ми:"Защо да не е възпитана?"
Тя:"Защото не ме уважава."
Тогава директно я питах, как според нея трябва да я уважавам и в какво се изразява уважението.Тя отговори:"Миии,  моля ти се".Това беше.А аз бях .Сега като го чуя се сещам за репликата на пияниците:"Тиии мен увъжаашли мъ или няа да мъ уважааш",че ми става смешно.

Относно"Аз съм свекървата".Изписват ни от родилното по- рано.Суматоха.Бяхме говорили с мъжа ми, след изписването, майка ми да дойде да ми помага няколко дни.Тя е мед.сестра и работата и е свързана изключително и само с бебета.Че кой по-подходящ от майка ми, професионалист човек.Тича тя, уговаря отпуски.Най накрая се прибираме.Обаче, свеки надундрена/тя се дундреше още от момента в който родих-  сетете се защо /.Първо майка ми щяла да ми помага, защо не била тя?Търпеливо и обяснявам всичко, като добавям, че съм със шевове, а майка все пак е мед. работник.По- малко неудобно ми е да се събличам пред майка ми, отколкото пред нея.И дали на нея, ще и е удобно да и се окрача, че да ме напръска със спрей- много трудно се сгъвах и майка ми ме пръскаше.И тогава се изпляска "Аз съм свекървата, аз трябваше да съм първа." Като дойде време тя да ми помага взе, че се разболя....Щяла да вика съседката да къпе детето, че била забравила...Оправях се сама.
По- нататък, идваше вечер към 9 часа/!!!/, точно след като съм кърмила и ще си лягам и ми казва:"Ти, ако имаш работа си я свърши.Изпери си, изчисти си...Аз ще стоя при детето." А детето си спи/на 3-4 седмици, само спеше/.Ако случайно се пробуди се започва...на баба дъщеричкатаааа, принцесатаааа...ко бабееее...дааа...дааа... докато не го разбуди.Вземе го на ръце и вече е щастлива.А аз заспиваааам.Случвало се е тя седи до кошарата, а аз дремя на леглото.До към 11 часа-мъжа ми се прибираше по това време.Казах му, да я помоли, ако иска да идва/никога не съм я карала/  да идва по-рано към 5-6 часа, след като се прибере от работа.....Не можела, тя трябвало да готви, като се приберяла сестра му, трябва да и сервира, после отсервира.. Обиди се и спря да идва.
Абе, тя трябва да е ....слънцето трябва да се върти около нея.
Стига толкова.Като се сетя нещо, пак ще пиша.  

Любимата реплика на моята;
  -ама много си устата.Трябва да си ми благодарна и да ме уважаваш,че съм ти дала такъв хубав мъж.
И аха ми на устата "ами ти мен уважааш ли ма,или не ме уважааш"?
Тя ми го била дала...дрън,мрън
Той е щастливец ,че ме намери,и че се съгласих да се омъжа за него с такава майка

Напълно споделям! 
Веднъж и казах, че е ударила шестица от тотото с мен.Изгледа ме, но незнам, дали ме разбра.Нищо не каза.

   Aз не бях удостоена с тази 4ест. След 10 дена иде на 4РД на малката и вика : ''Оооох , аз забравих да ти 4еститя на твоя рожден ден , ама тогава ни бяха затрупали с работа...'' А аз на нейния рожден ден миналата година ти4ам като луда по тъмниците януари месец да и купя подарък ( бях бременна )

Леле, twix, направо...... не ти завиждам!
Тя и моята е тънкообидна, ама.... чак пък толкова......

И аз го направих, веднъж, после вече видях, че не си струва и не се хабя вече........ 

Преди 2 дни моят мъж ми напомни,че съм му била развалила първият рожден ден като семеен според свекровището.И аз много бременна хукнах да търся оригинален подарък да го зарадвам,а тя поканила гости за които аз не знам,и готвила сама,а аз съм обикаляла по улиците.
На 1 Великден пък аз цял ден подготовки на трапези,се сбръчках от търчане за големият празник,и пак бременна.Вечерта към 20h отидох да се къпя и да се облека официално,за да чакаме възкресението.
Излизам от банята,и моите сладури си легнали рано,рано
Голям празник изкарах сама с официалната трапеза
На рожденният си ден дъщеря ми получи един мечо за подарък,и свеки:
 -и аз искам за моят рожден ден да ми подарите плюшена играчка!
Идва рожденният и ден, и пращам мъжо като заръчвам голяма плюшена играчка.
Подаряваме и я вечерта,а тя;
 -ама аз не исках заек,а мечок и да е по-голям
Мъжът ми и подарява карамфили за  8 март,а тя ги хвърлила в кофата за боклук,защото искала рози.
Изобщо страхотна е!Как само уважава жестове 
За следващият празник ако ме ядоса,дали да не  и направя букет от чемшир

ивка-щастливка , връчи и един магарешки бодил

Ха ха, момичета, истински се развеселих с някои постове. Мойто свеки е горе-долу безобидно, щото живее на 60 км от София и е много далече, и е много заета, и въобще няма време да дойде да види децата.
Ама все вика: "Ееех, кога ще пораснат, да ми ги дадеш да ги гледам". И аз питах, кога ги искаш? Не разбрахме.... Но иначе, как плакали, като бяха децата по болници, ама много били притеснени... ако мъжа ми не им се обади, няма да се сетят със седмици. ама тоя жи-си-ем, много сложна техника, това е.
Но на мен така ми е по-добре - досадниците по-далеч. Абе не са лоши хората, ама си живея прекрасно и без тях.
Но най-ме вбесява като им завикат: Гошкооо, Божкоооо - като на прасета, баси! Ужас! Луда ставам! и комшиите като заидват на сгледа, децата реват, изплашени от непознатите.

Хрумна ми и друго: така като гледам, половината сме бъдещи свекърви. Представяте ли си кви скочубри ще им се паднат на нашите слънчица, и ще ни се зъбят, и ще ни викат: Ти не ме уважаваш, и добре че съм аз, да взема сина ти, да не остане ерген.... И ти не ми обяснявай как се гледа дете... Дааа, всичко се връща