За сетен път се убеждавам, че моите деца са лекинко като хлебарки-адаптивни.На голямата пробих ушите около годинка.Гък не е казала. нито е дърпала, нито са и забирали, нито са и ги дърпали в ясла-градина.На бебето се моткам и все не мога да намеря време, но скоро ще е.Сами няма да ги оставя да си дупчат ушите, защото ако постъпят като мен-наистина сами, пред огледалото-дупе да им е яко-вече наистина проблем ще имат.На мен ми дупчиха ушите в 4 клас и все забираха, после си ги допробивах сама, абе-тъпа работа.Дупча от сега, и точка.От памтивека жените са с обеци по ушите, та моите ли фръцли няма да поискат-ооооо, добре, че съм сложила на голямата, че да ми е мирна главата. 
Виж целия пост
Аз самата в момента не ми е зор да имам обеци, но в 4 клас-ела да видиш, много исках и то не една а повечко.Та идеята ми е, че не може всичко в живота да правим по презумция, че след време може да не го искаме... 
сега вече дупчиците въобще не личат и обеци не носи.само дето си дадохме парите за пробиване и после за мазила и пр.