Тормоз върху децата ни в детските градини

Любопитно ми беше, защото и с моята например е така-но тя си казва.Какво обича, какво иска и т.н.Водят се по нея, да.Казват ми като педагози какво им е направило впечатление и Заедно взимаме решение как да работим върху детето.Т.е.-ако аз кажа, че държа да се храни едикак си-въпреки, че те са предложили друго-ще се съобразят да видят как ще е детето.примерно.Но ще предложат и техния модел, ще го приложат и него и Пак ще говорим кое е сработило и къде детето се чувства по-добре.И ако те са прави-аз ще ги подкрепя на 150%.Случвало сее, случи се наскоро пак-поговорихме относно енда ситуация в групата, разнищихме дискретно първоизточника, решихме проблема Заедно с варианта на педагога, не моя.Оказа се правилен подход, въпреки, че мислех, че е грешен.Но има деца в групата, които в градината мълчат, не обичат розовия крем, но чинно го изяждат незнайно защо без да си кажат и после пред майката твърдят, че са насилвани да го изядат.Еми-моето също не обича крема и е казала, че не може да го яде, ще яде друго като я вземе майка и евентуално.Насилили са я до толкова, че да я накарат да го проба-след като не и харесва-няма да и го изсипят във врата я!/въпреки, че че мен лично тя ме е докарвала до подобно действие / Обратното е със супите-мои супи не близва, а там ги омита и пита за още.И впечатление ми правят родители, които премълчават, но роптаят.Не казват-детето не иска този крем или едикакво си, моля да не го каните по 100 пъти да яде, защото то се чувства принудено/често децата мислят поканата за храна за заповед, когато е поднесено от чужд човек, а не от майката, знаете, че много деца пък се оплакват, че не им стига и са все гладни и персонала подканва децата да ядат, за да няма останал гладен//
Така че-, Никол, има деца, коппия на родителите си-пред учителката мълчи, не изразява личното си желание и после се жалва у дома.Родителя всъщност реагира абсолютно по същия начин-недоволства за нещо си в градината, но само по форумии пред блока със съседката, а госпожата в групата си няма и бегла представа, че всъщност е недоволна от нещо си, защото никой не и е казал лично.

Какво, мислиш, че не е достатъчно да видиш как няколко пъти удрят или крещят на деца, които не сядат на столовете си? Мислиш, че не съм говорила с персонала, когато детето ми не можеше да свикне със заспиването, а тръгна с толкова много желание за градина? Как точно да вляза в процеса - питах те вече - като родители не се допускат? Впрочем за себе си съм намерила нначина - в градината, в която сега ходи детето ми (частна) родителите са добре дошли. Те СА част от процеса. Което в една държавна не се допуска.

jam, не така нахакано, моля те. Има много остарели порядки, които и без estestveno.com ще бъдат изметени скоро. Няма защо да ги защитавате, само защото и ние сме били минали през тая мелачка.

Pandora, ако във вашата градина нещата са ок, това не значи, че навсякъде са така.

Професионализъм е, ако ги укротиш с привличане на интереса, с увличане в нещо интересно - да. Ако им вземеш страха и ги накараш да мълчат, е тормоз. Въпросът е във всеки случай да прецениш кой от двата сценария се разиграва. Но с 30 деца срещу една жена съм склонна да мисля, че по-често се случва второто...

Както за всяка от нас болката от раждането е била различна, така също болката за детето е различна. Просто всяка поставя своя праг на чувствителност на различна височина. Няма вярно или грешно мнение, верен или грешен подход. Има едни деца и други деца. Различни. Трудно е да има индивидуален подход към всяко от 30-те деца, по-лесно да има такъв, когато децата са 10-ина. Още по-лесно е, когато е едно, най-добре нашето. Но понякога и на нас се случва да не използваме най-правилния подход към детето си, макар да знаем, че в момента грешим.
Но вярваме, че нашето решение е най-вярното, нашия подход е най-правилният.
Както имаме доверие на себе си, така трябва да имаме доверие и на хората, които гледат децата ни. Не за всеки правилното или пък възможното решение е да премести детето си, особено пък в частна градина или ясла. Но всеки трябва да намери начин, приемлив за самия него.
Затова и мнението или решението ни не бива да бъде крайно, преди да се запознаем с обстоятелствата.

При нас пък има състезание кой ще се наяде най-бързо...
Може би това е едно от малкото неща, с които не съм съгласна. Иначе като цяло съм доволна от госпожите й.
Не се е оплаквала, че не им дават да говорят, напротив. Много пъти като съм я взимала, от вътре се чува как кипи игра. Освен това госпожите, особено едната ги занимават много успешно и явно не им остава толкова време за щуреене.

Щом си притеснена от това, което се случва, обърни се към директорката.

Напълно съм съгласна. Трябва да има някаква дисциплина когато се работи. Но ако вниманието на децата е привлечено с професионализъм, няма да има нужда да се поставят в стресови ситуации да мълчат от страх- това е тормоз наистина.Но пък трябва и децата да се оставят да си играят. Съответно като се играе е нормално да не се допуска да има дивашки викове. Децата могат да си играят и без да крещят.

Емем, не съм съгласна с теб.Заглавието на темата както писах е тенденциозно.Ако във вашата градина не са допускали присствието на родител, то в двете "комунистически" градини със "престарял" поерсонал, които е посещавала дъщеря ми допускаха.По-точно-аз си попитах, изявих желание, под формата на помощ за определени неща съм влизала за повече време.Другите просто не поискаха и не се нагърбиха с това.Толкова.Така че далеч не във всички градини е толкова Страшно, колкото го изкарвате.
Биренка-отново много добре е описала, да не я повтарям.

Според мен не е изолиран случай, защото за доста такива изолирани случаи знам 
Един ден, моето дете ми се оплака, че госпожата го е ударила по врата и по главата, защото не можел да танцува някакъв танц. Той беше отсъствал дълго от градина и е нормално да не може да го танцува. Обадих се на госпожата веднага- тя отрича, не било така, детето ми се било объркало, тя само му помагала да танцува. В танца имало пляскане с ръце( явно и по главите на децата, които не знаят стъпките).Аз вярвам на детето си, защото много добре го познавам и мога да различа кога лъже. Не знам защо в такива ситуации много хора твърдят, че децата лъжат.  А тази учителка само се интересува кой какво работи и гледа да измъкне облаги и да се подмаже на директорката- по принцип не я харесвам, изпроси от мъжа ми да й свърши една доста скъпа услуга безплатно- под форма на дарение за градината. Та така, допускам, че има някакъв минимален шанс да не е ударила детето, така че жалба в общината няма да подам, само до директорката, когато си подавам молбата за напускане.

И мен в началото ме притесняваше бройката, 32 са по списък, но се оказа, че в най-добрия случай са 18 за деня.
Преди няколко дни говорих с моя прителка в Германия, тя каза, че групата на дъщеря й посещават 17 деца на ден, така че май нещата не са чак толкова страшни  


Това не съм сигурна дали е добра идея, има деца, които са привързани към родителите си и като видят, че майката/бащата на друго дете е там, става страшно, била съм свидетел на подобна сцена, половината група се разрева, а все пак не всеки родител може през работно време да бъде до детето си

Пенелопа, заглавието е тенденциозно, да. И обобщава. Не навсякъде е тормоз, не навсякъде е и розово обаче. Има ги нещата, за които пише авторката на много места.

Никол, децата реагират по най-различни начини. В петък моето дете се разрева, като ме видя, че отивам да я взема от градината. Без причина, не сме се карали преди това, по принцип се разбираме добре и обича да е с мен. Миналата година пък, когато почнахме плейгрупите и аз водех, тя се сърдеше и ревнуваше, защото бях 'учителка' и на други деца - искала да съм само майка. На много места родителското участие е практика, с която децата са свикнали и няма сърдити.

От разказа на авторката останах с впечатление, че на децата не им е разрешено да говорят и играят само когато имат работа, а тази работа се изразява в следване на задължителна програма, която я има във всички ДГ.
А що се отнася до въпросите ти за укротяването - многократно ми се е случвало това. С крясъци(изпробвано) нищо не се постига или има само много краткотраен ефект. Да успява се с добро и с твърди правила да бъдат укротени и да слушат внимателно, без викове, без насилие и тормоз. Затова говоря за професионализъм и не съм съгласна, че трябва да бъдат оставени да викат и играят по всяко време, макар самата им работа по програма си е пак вид игра.

Шумът в детската градина е противопоказен и вреден не само за госпожите, но и за самите "производители на шум". Няма лошо децата да се учат да се държат възпитано, спокойно да разговарят и да проявяват толерантност, като не пречат на другите, които правят нещо друго в този момент. С една дума - за всички има място под слънцето.
Обаче на каква цена и по какъв начин се приучават децата е темата на този разговор. Работила съм с дете, което в момента в който седнеше на столче и веднага си слагаше ръчичките зад гърба (навик от предишната детска) Ами ужасно е. Аз съм много предубедена към детските градини, тъй като съм работила в няколко. Много внимателно подбрах градините на сина ми. Не разбирам родители, които предпочитата комфорта на близкото разстояние и записват детето в "градината зад блока" за сметка на качеството на обучение и психологическия комфорт на детето. Ако детето не се чувства добре, не е ли по-лесно да се смени градината?

За София предложението ти е немислимо. Детето ми не е в най близката градина, защото не можахме да се вредим. От тази не съм доволна, но е невъзможно да я преместя. Места няма

Истината е, че на много места децата се етикират лесно и липсва индивидуален подход. Децата са много, а често и персоналът не е подготвен. 

Разбира се, че има и изключения...

За София говоря и аз. Живея в Бургас отскоро. Не посмях да го запиша в държавна и за сега посещава частна забавачка, докато се ориентирам и информирам за градините тук. Когато има воля, се намира и начин. Една много обичана мама и госпожа в детска градина казваше: "аз дете за похабяване нямам"