Синът ми (3 и половина) се разболя. 3 дена поддържа висока температура, 1 ден ниска, после я свали и не я е вдигал. Плюс сополи и кашлица. На четвъртия ден го видя една докторка и каза, че иска да му изпише антибиотик. Имал хриптене в дясната част на белия дроб. Било много притеснително, защото не изчезвало, след като детето се изкашля. Освен това гърлото му беше огън червено с бели полепи вдясно.
Жената е разбрана, познавам я отдавна. Спокойно й казах, че работя с детето по разни алтернативни методи. Слава Богу бяхме на 4 очи, нямаше роднини наоколо в този момент. Затова бях и по-уверена. Уговорихме се да не му даваме нищо, но тя да го види следващата вечер и да решим.
Малко повече от 24 часа бях на върха на мобилизацията си. Нямаше 5 минути, в които да не правим някоя процедура, освен ако не ядем или спим.
Докторката ме открехна на една хватка за втечняване на бронхиалния секрет - потупвания по гърба отдолу-нагоре. Тоест вибро масаж. Във Франция го правели с машинки, но може и на ръка, ако масажистът издържи. Обещах да му правя вибро масажа, за да избенем сиропа за кашлица.
Следващата вечер докторката каза, че хриптенето в белия дроб все още се чува, но е по-слабо. Гърлото беше все още червено, но значително по-спокойно и без бели полепи. След като му видя гърлото, тя се усмихна и каза "Тия методи май наистина работят." Нямаше и сополи. Сополите сякаш пресъхнаха изведнъж след един продължителен ТЕС, докато детето спеше.
Въпреки подобрението, тя каза, че трябва да му се изпише антибиотик, защото пневмония можело да се развие и без температура. Аз отказах и тя каза, че остава на моя отговорност. Приех.
След още два дена тя го видя. Белият дроб беше напълно чист. Гърлото спокойно и розово, само подуто. Тя се смая и каза, че много се била страхувала как ни е оставила без антибиотик. Но се зарадва на бързия прекрасен резултат. Разбрахме се, че ще продължа с процедурите още няколко дена.
Тя изрично попита дали все пак съм давала някое лекарство. Казах й, че не съм давала нищо, освен малко пръскане с Тантум Верде по настояване на мъжа ми.
Същата вечер научихме за детето на една позната, което в началото е било със същите симптоми като моето. След два антибиотика е прекарало една седмица в Пирогов. Жал ми е.
Докторката прояви интерес към методите. Казах й за ТЕС и й подарих една книга. Тя се зарадва. И аз се зарадвах
![Grinning](/img/emojis/most_used/grinning.png)
Ако живот и здраве тя започне да се занимава с ТЕС за себе си и за пациентите си, ще дам координатите й.
А ето и какво правихме с детето през тези дни:
- вибро масажа по 2-3 пъти на ден по 15-30 минути
- дълбоко дишане (пак по препоръка на лекарката). Правим дишане като му дам да издухва сапунени мехури или да надува свирка или като му чета приказка и на всеки две изречения го карам да вдишва дълбоко
- отводни бани по 1-2 пъти на ден, по 15 минути
- ТЕС за белия дроб, гърлото и сополите. По неговите точки няколко кръга и после проксита до припадък
- храна - каквото той поиска. Не е искал месо. Искаше предимно ориз с кисело мляко - проверих, че оризът е храната на белия дроб, а цветът му е бяло. Емоцията пък на белия дроб е тъга - на детето му е тъжно, като го оставям в детската градина. Една вечер след градина започнаха температурите и сополите. Тесахме и тъгата, но по неговите точки. Не мога да му правя прокси за емоции, просто не мога.
Хубаво ми е
![Grinning](/img/emojis/most_used/grinning.png)
Установихме, че всички вкъщи сме герои. Роднините, защото изтърпяха да гледат болното дете без лекарства горкото. Детето, че послушно изпълняваше (е послушно, но с известен натиск). И аз, че съм се справила с лечението му.