ВАЖНИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА НА ЖЕНАТА !

Ох , като прочетох за спора в темата и си помислих за две крайности .
Едната беше за жената , която се стреми да се качва все по нагоре и по нагоре по стълбицата на йерархията  и някъде по пътя "забравя" за децата и другата за жената, която няма никаква професия и седи цял живот у дома отдадена единствено и само на децата.
За жалост в живота се срещат и двата типа .За мен и единия и другия вариант не са нормални .
За мен по средата някъде е и истината .Една жена с добра професия и семейство не бива да е изключение , а по скоро правила , а кого ще предпочита в определен момент от живота си ...става дума за избор например дали да остана днес до по-късно и да се прибера в пет или дали да замина на командировка за два дни или да отиде Петрова щом има възможност или...още хиляди примери вече е въпрос на приоритет...а не това дали изобщо да имаш деца и да работиш или да си седиш у дома за да си гледаш децата без да работиш нищо .
Съжалявам ако някой се е почувствал засегнат от поста ми ...само изказвам мнение .

Добре, де. Ама, колкото и да са важни децата в живота на всеки човек /независимо от пола/, нали не се живее с гола любов. А има и тясна връзка между това да си наистина добър в професията си и да получаваш повече пари, а с тези пари да дадеш максималното на децата ти - добро здравеопазване, подходящо образование, разнообразни забавления, полезни пътувания и т.н., и т.н.
Т.е. пак излиза, че ако искаш наистина децата ти да са ти приоритет, няма да е зле да "избуташ" и професията на преден план...
И определено не става дума "главата на семейството" да поддържа финансите, а майката да отглежда децата, защото аз съм привърженичка на тезата, че и двамата родители трябва поравно да се грижат за децата, а в същото време има огромна разлика дали само бащата работи /примерно/ за 5-10 000 лв. или и майката, и бащата са професионалисти и "вкарват" в домакинството общо 10-20 000 лв. /не се хващайте за цифрите - условни са/.
Пък и какво по-хубаво от това работата ти да ти носи удовлетворение, да ти дава нови възможности и да се чувстваш полезен на себе си и на семейството си /другите хора и обществото са последното, за което бих помислила/.
 

Напълно подкрепям казаното от sindarella, ,не бих могла да го кажа по-добре!

Напълно подкрепям мнението на Ноеми.И само да добавя,че да отгледаш и възпиташ дете е по-отговорно от която и да е работа!Просто го осъзнаваш напълно,след като го родиш!

Разни хора, разни идеали. За мен семейството е на първо място. Имам професия, нямам кариера, но съм щастлива майка. За мен на този етап това е достатъчно.

Според мен едно от най-важните неща в живота на една жена е да успее да бъде себе си, да съхрани себе си и да живее най-вече заради себе си. Да не подчинява живота си само на децата и семейството или само на кариерата.
Важно е да намери баланс в живота си и най-вече да се чувства щастлива.

Разбира се,че всеки си има приоритети.Всяка една от вас е права за себе си.Аз лично,като разбрах,че ще ставам майка се почувствах много щастлива и от този ден това беше най-важното нещо на света за мен.Чувствам се по-пълноценна и по-отговорна,защото знам,че има едно мъниче,което зависи от мен и за което трябва да се грижа.Това е лично мое мнение и усещане.

С две ръце зад това изказване   

Никога не съм се стремила да показвам, че съм по-добра от мъжа си. Пълна глупост! Не бих го избрала, ако той не е по-силния и успяващия от мен.
Мечтата да имам дом, семейство и деца датира от времето, когато започнах да осъзнавам себе си като жена. Майчинството е моето най-голямо постижение и най-голям приоритет в живота.

не е задължително едното да пречи на другото. нужно е само повече време и по-добра организация. но, ако трябва в даден момент да избирам - бих избрала голямо семейство с много деца пред добра кариера.   

Това с доказването, че жената е по-добра от мъжа за мен са пълни глупости. Лично аз не мога да живея с некой, само за да се доказвам всеки ден, че съм нещо повече от него. В нашето семейство всеки е по-добър в нещо и другия не се бута да го изпреварва. Мъжът ми е с класи над мен в това как да изкарва пари и аз силно се съмнявам, че някой ден аз ще бъда финансовата опора на семейството. Но това няма никакво значение за мен, защото в същото време той никога няма да се сети да купи цветя, да ги боцне в някоя ваза и да си каже "ей че хубаво стана". Същото е и за детето - и двамата се справяме много добре с него, просто всеки има различен подход. Колкото до това промених ли се след раждането - естествено, че да. В момента най-важното нещо в живота са ми детето и мъжа, защото и двамата ме правят истински щастлива. Детето няма смисъл да обяснявам как точно ме ощастливява, а мъжа до мен, защото живеем от 6 години заедно, но не бях предполагала колко добър баща. Като жена за мен е важно да се раздвам на определени придобивки и добра кариера, но като майка мога да кажа само, че искам детето ми да расте здраво и щастливо и скоро да имам още едно бебенце.

Аз за себе си опитвам да намеря разумният баланс. И майчинството и работата ми са еднакво важни за мен. Не бих била пълноценна личност ако ги нямаше двете ми слънчица, но не бих се чувствала добре в кожата си и ако нямах работата си. Просто въпрос на светоусещане. Колкото до това да се състезавам с мъжа си и да доказвам,че съм по-добра от него във всяко нещо - виж това не го разбирам. В моето семейство със съпруга ми сме партньори и всеки се опитва да подкрепя другия, а не съперници. 

 

Най- важното нещо в живота на човека е самият той, той е в центъра на собствения си живот. Който каквото и друго да пише за алтруизъм, за изместване на личните си интереси, за особената значимост на децата си и т.н. за мен е или въпрос или на неискреност или на непознаване на смисъла на собствените му природните инстинкти и изкривена представа за тяхното осъществяване.
В човека природата съвсем правилно е заложила два основни инстинкта- единият е инстинкта за самосъхранение, който в съвременен вариант е обвързан с личното развитие на човека, с оглед именно напредък в кариерата, лично развитие в интелектуален, материален и духовен план, тъй като при липсата на такова развитие точно този инстинкт ще се усеща като незадоволен. А незадоволените инстинкти винаги избиват в определена посока и това причинява вреди и на индивида и на околните.
Вторият е инстинкта за самовъзпроизводство, който е налице при всяко животно, включително и при човека и който кара първият да отстъпва, точно както е в природата, при създаване на поколение. Той обаче е налице до време, отива си постепенно, когато малките трябва да бъдат научени на свой ред да се грижат сами за себе си, да са самостоятелни и да развият също собствените си инстинкти. Ако това не стане или стане по- късно от нормалното е пагубно за поколението. Само човекът си позволява да надхвърля тази граница- на разумното и допустимо полагане на грижи за поколението си. Надхвърлянето на тази граница не е изобщо от кой знае каква мисъл за добруването на децата. По- скоро причината е в задоволяване на лични амбиции за властване и намеса в чуждия живот, в случая в техния и ненавременно поемане на личната житейска посока от страна на родителя за собствено развитие. Защото при хората личната реализация далеч не се изчерпва само със създаването, отглеждането  и възпитаването на поколението. Човешкият живот е не случайно с такава продължителност преди и след периода, през който нормално се създават и отглеждат децата. Той изисква подготовка и за други занимания, както и реализация и в други поприща.
Та ако се върна на важните неща в живота на всеки човек /жената е такава "биологична единица"/ те са от една страна възпроизводство и обучение на поколението в най- важното: самостоятелност, целеполагане и постигане на личните цели. От друга страна- постигането на лична реализация от страна на родителите, независимо в каква насока. Последната е част от практическото обучение на собственото поколение, една от най- важните- личният пример.

Комплекси са "доказването" на околните дали сме повече или по- малко добри еди къде си. Необходимост е обаче, именно за децата, да им покажем с личен пример какво изисква животът от човека- търпение, точна преценка за действие и начин на поведение в определени моменти, мислене и избиране на начини за постигането на целите.