Коя е любимата ви детска книга?
- Публикувана: 22 март 2008, 22:51 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2008, 21:18 ч.
# 135
24 март 2008, 17:53 ч.
Сетих се още нещо. Всичките книги на Джералд Даръл - Моето семейство и други животни, Птици, животни и роднини, Градината на боговете и всички други. Запалиха ме страшно по биологията и зоологията както и Джой Адамс с Лъвицата Елза и книгте за гепарда Пипа.
Сестра ми ги четеше и имаше неблагоразумието да ми даде да прочета една от тях, после си ги крадяхме взаимно. Даже ги предпочитах пред приказките и баба ми се сърдеше, че не искам да чета приказки.
Виж целия пост
Сестра ми ги четеше и имаше неблагоразумието да ми даде да прочета една от тях, после си ги крадяхме взаимно. Даже ги предпочитах пред приказките и баба ми се сърдеше, че не искам да чета приказки.
# 136
24 март 2008, 18:17 ч.
Любими детски книжки или любими книжки които сме чели като деца? Щото е различно. като малка любима ми беше древногръцката митология, знаех я наизуст, четях я по цял ден, когато свършех я започвах отначао. Онази, голямата, на Кун. тежка, с гланцирани страници, обожавах я. В момента е лист по лист в една торбичка от подаръци, купих си нова, за да не тормозя онази. И Мери Попинз. Някой беше решил да подпира телевизора с нея, старо издание, дебела и тежка мери Попинз, която четях на село и толкова много обичах... И Борджиите. Сега гледах, че са я издали пак, в една книга, моите са две тънички, а тази е дебела и огромна. Никаква книга за деца не е, но толкова я обичам и до днес. Любими детски книги са ми Емил от Льонеберя, Мили Мой Мио, имах един сборникот разкази на Туве Янсон - Невидимото Дете, Онова издание на Следите Остават и Произшествие на тихата улица... Хиляди пъти съм го чела... И Тримата Мускетари... И още много. Най любима от тях нямам - всички са ми любими.
Виж целия пост
# 137
24 март 2008, 18:19 ч.
Леле, как го забравих Джералд Даръл. Чела съм по 20 пъти всяка една от книгите, много ми е любим.
Виж целия пост
# 138
24 март 2008, 18:40 ч.
Имам стотици любими детски книги. Споменавам три от най-любимите си: "Малкият Никола", "Приключенията на господин Мастилено петно", "В страната на хилядите желания".
Виж целия пост
# 139
24 март 2008, 19:07 ч.
Имаше една на Джани Родари за Джелсомино,който с гласа си можеше да чупи прозорци. 
На нея също много й се кефех като дете.
Виж целия пост
На нея също много й се кефех като дете.
# 140
24 март 2008, 20:08 ч.
Извинявам се за офф-а, но ми се струва удачно да питам за една детска книжка в тази тема.
Казва се "Произшествие в Отърбъри" - едно момче с пастрок чупи прозорец в училището и приятелчетата му се обединяват да съберат заедно пари, но един мошенници ги мамят и открадват парите. Не мога да се сетя от кой автор е. Ако някой има спомени, много ще съм благодарна да сподели
Виж целия пост
Казва се "Произшествие в Отърбъри" - едно момче с пастрок чупи прозорец в училището и приятелчетата му се обединяват да съберат заедно пари, но един мошенници ги мамят и открадват парите. Не мога да се сетя от кой автор е. Ако някой има спомени, много ще съм благодарна да сподели
# 141
24 март 2008, 20:16 ч.
Малката кибритопродавачка ми е любимата приказка. 
А любима книга...може би мечо Пух.
Виж целия пост
А любима книга...може би мечо Пух.
# 142
24 март 2008, 20:23 ч.
от анкетата: Пипи, Мечо Пух, Алиса и Румцайс, но за него не ми достигна да гласувам 
харесвах много и приказките на Шарл Перо, една голяма книга, формат А4 с много красиви илюстрации, а също и Приказки от операта, Роня, Емил от Льонеберя, по-късно и на Емилио Салгари книгите, а също и Наследникът от Калкута 
Виж целия пост
харесвах много и приказките на Шарл Перо, една голяма книга, формат А4 с много красиви илюстрации, а също и Приказки от операта, Роня, Емил от Льонеберя, по-късно и на Емилио Салгари книгите, а също и Наследникът от Калкута 
# 143
24 март 2008, 20:30 ч.
На български не намерих никаква информация, но все пак разбрах, че авторът е Cecil Day-Lewis
Виж целия пост
Извинявам се за офф-а, но ми се струва удачно да питам за една детска книжка в тази тема.
Казва се "Произшествие в Отърбъри" - едно момче с пастрок чупи прозорец в училището и приятелчетата му се обединяват да съберат заедно пари, но един мошенници ги мамят и открадват парите. Не мога да се сетя от кой автор е. Ако някой има спомени, много ще съм благодарна да сподели
Казва се "Произшествие в Отърбъри" - едно момче с пастрок чупи прозорец в училището и приятелчетата му се обединяват да съберат заедно пари, но един мошенници ги мамят и открадват парите. Не мога да се сетя от кой автор е. Ако някой има спомени, много ще съм благодарна да сподели
На български не намерих никаква информация, но все пак разбрах, че авторът е Cecil Day-Lewis
# 144
24 март 2008, 20:42 ч.
LemonDesi, хиляди благодарности
Аз точно исках да намеря оригинала.
Оказа се, че авторът е бащата на Даниел Дел Луис
Виж целия пост
Аз точно исках да намеря оригинала.
Оказа се, че авторът е бащата на Даниел Дел Луис
# 146
24 март 2008, 22:42 ч.
Трябва да си прочета Мили Мой Мио, май единствената книга на Астрид Лингрен, в която не се говори за ядене в 90% от времето. 
Никой ли не я е чел? Създаваше ми някаква съвършена атмосфера, първата книга, която съм си представяла наистина цветно. Е, всъщност черно-бяло, не знам защо ми се струваше черно-бяла...
Виж целия пост
Никой ли не я е чел? Създаваше ми някаква съвършена атмосфера, първата книга, която съм си представяла наистина цветно. Е, всъщност черно-бяло, не знам защо ми се струваше черно-бяла...
# 147
24 март 2008, 23:02 ч.
Чела съм я не един път - и нейните корици са протрити. Колкото и хубави думи да кажа за Астрид Линдгрен ще са малко.
Виж целия пост
Трябва да си прочета Мили Мой Мио, май единствената книга на Астрид Лингрен, в която не се говори за ядене в 90% от времето. Никой ли не я е чел? Създаваше ми някаква съвършена атмосфера, първата книга, която съм си представяла наистина цветно. Е, всъщност черно-бяло, не знам защо ми се струваше черно-бяла...
Никой ли не я е чел? Създаваше ми някаква съвършена атмосфера, първата книга, която съм си представяла наистина цветно. Е, всъщност черно-бяло, не знам защо ми се струваше черно-бяла...Чела съм я не един път - и нейните корици са протрити. Колкото и хубави думи да кажа за Астрид Линдгрен ще са малко.
# 148
24 март 2008, 23:24 ч.
Oх, винаги когато я чета на дъщеря ми, направо ми потичат сълзи и за това тя иска друга приказка. Същото се отнася и за Цар Лъв
Виж целия пост
Малката кибритопродавачка ми е любимата приказка. А любима книга...може би мечо Пух.
А любима книга...може би мечо Пух.Oх, винаги когато я чета на дъщеря ми, направо ми потичат сълзи и за това тя иска друга приказка. Същото се отнася и за Цар Лъв
# 149
25 март 2008, 00:29 ч.
Карлсон (няма такъв безотговорен чаровник), Емил от Льонеберя (филма наскоро беще страхотен), всичко на Ерих Кестнер. С нетърпение чакам дъщеря ми да порасне малко, за да й чета любимите си книги.
Виж целия пост
Препоръчани теми