Как да научим нашите деца да четат и пишат на български?!

Здравей, съжалявам за сестра ти.

Виж тук какво намерих: http://www.igra4kite.com/product_info.php?products_id=5576&o … bglukbohqfo65rqv4,

ети ги тук всичките, но са на латиница, странно - http://www.igra4kite.com/default.php?cPath=147_154&osCsid=av … oh3k8hsiqn9n6nr86.

А тук има обява за продажба на такива букви: http://www.burkan.info/130664/Prodavam_drugo/MAGNITNI_BUKVI,CIFRI_I_SIMVOLI.html.

И това - http://forum.varnabebe.com/viewtopic.php?p=4702&sid=1eabfcb0 … 8872e6b1aa2c18098
Може да контактнеш тази майка, във Варна е, но пише, че е купила такива буквички.

Също така можеш да отидеш в Нашите деца, тук в този форум, и да попиташ там, сигурна съм, че много бързо ще ти кажат къде в БГ/София има магнитни буквички на кирилица. Доколкото разбирам, ги има по книжарниците, може би ако попиташ в няколко, накрая ще намериш.

Ти в БГ или в чужбина се намираш, не мога да преценя от поста ти? Ако си в чужбина, буквички на латиница има почти навсякъде, поне в Щатите.

Освен това, съществуват едни дъски, които от едната страна са с магнит, върху който със специална химикалка се пише и лесно се изтрива, а от другата са като черна дъска, с тебешир към тях. Не знам доколко това ще е от полза, но е просто идея. http://www.littletikes.com/toys/double-sided-doodle-board.aspx?Ne=14&N=26+18

А ми не изтървавайте нито първите 7 дни! Моят син скоро стана на 2е г. но е напрееед с материала за възрастта си.
Четенето/писането всъщност е подпроблем на проблема "български език". Много българчета в чужденеция така и НЕ научават родния си език. За това ние го учим изключително на български и само като инфо му казваме как е на местния език. Вече брои, познава цифрите до 10 и първите буквички от имената на роднините. А местният език се научава бързо в компанията на другите деца, дори чужденчетата от нашия "изток" стават отличници.

Забравих да кажа, че имаме богата "мултимедия" на български.

P.S: Аз малко набързо писах - после редактирах...

Темата е много актуална за мен. Ще я следя с интерес.

В момента Дени учи английските букви, пише ги, познава вече доста от тях. Тя не знае англ. все още, сега го учи в градината. Мислех да я оставя една година да напредне с английския, че ще й трябва за училището и тогава да въведа българските букви, но като прочетох някои от мненията започвам да се замислям, дали да не ги въвеждам успоредно.

Благодаря за споделените идеи.

Новини от последните дни:

Ама наистина проблемът е детето да научи български като за роден. Оказа се, че нашият говори най-добре от всички познати българчета . Има 5-8 годишни които дори не разбират какво им говориш - мързеливи родители... А ние го закърмихме с българска народна музика: мноого му харесваше, нито плачеше нито заспиваше, просто слушаше. И до ден днешен всичко му представяме на български.

Българският има уникално предимство: ако вече си грамотен можеш да се научиш да четеш/пишеш само за един ден. Не перфектно но достатъчно. Стига да имаш интерес разбира се, а какъв интерес към някакъв неясен и "ненужен" език?!

А който се притеснява за изоставане в туземския: споко! Само от подаваното му инфо нашият се научи да "разговаря" с туземскоговорящите играчки, научи имената на всички домашни животни и т.н. Нещо повече: научи имената на буквите (все пак играчките са обучаващи) и започна да ги търси в книгите.


Станах малко многословен но темата си е сериозна и многолика.

Не бих казала, че е мързел  Има ситуации, в които родителите нямат физическата възможност, явно ти не си изпадал в такива 
Това твое изказване ме наведе на два въпроса. Какво е определението според теб за "грамотен", на какво ниво детето вече е "грамотно" и лесно ще му се удаде писането и четенето? Как поддържаш интереса към "ненужния" език?

Казах "мързел" като най-лекото определение. При двама родители българи детето да няма идея от българския език... Екстремна ситуация разбира се е възможна, но тя би подхождала на бразилски сериал или на "Батман" но не и на случаите които знам.
При смесени бракове е далеч по-сложно но обикновено майката има по-голям авторитет първите години, така че успява да наложи и "езика на мама" ако има желание. Получава се мешавица (според това което знам) но ако детето има интерес към БГ с растежа си започва да го има като втори език.

Колкото за втората част: искрено не знам . Моят син е първия известен ми сполучлив пример а той още не е грамотен. Обаче е българин...

Е, аз защото познавам такова семейство, в което децата до съвсем скоро не говореха и не разбираха много български, определено не бих категоризирала така нещата. Факт е, че и на родителите не им беше приятен този факт и случайни подмятания, как така децата ви не говорят български, много ги нараняваха. Светът не е само това, което ние лично сме изпитали или видели.
От начинът, по който обобщи нещата, реших, че може би имаш някаква теория, само където аз не я разбрах и ми стана интересно каква е и дали наистина може да влезе в употреба. От доста време се боря за запазването на майчиния език на едно по-прилично ниво и все още не съм доволна нито от резултата, нито от мотивацията, може би нещо ми е убягнало  Не става дума само за елементарен разговор на български, а точно за "ограмотяването". Не случайно пуснах тази тема, а не поредната, как да научим нашите деца да говорят български

А според това, което аз наблюдавам се получава един млад (малък-голям) човек изключително интелигентен, комуникативен и лесно адаптивен.
Работя с много малки деца говорещи 2 и 3 езика. Те асоциират всеки език с даден човек и ситуация. С мама говорят на маминия  с татко на татковия, а с учителката на официалния.
Грамотни са предимно по езика, който се изучава в училище. (за някои това е майчиния...за други това е третия). Винаги има степенуване що се отнася до грамотноста - четенето и писането.
Говорихте за мързел, който за мене не е нищо друго освен чиста липса на мотивация +
ограничени способности. Нека никой да не ми се обижда, но има деца и деца.
Едните са като попивателна, а на другите им наливаш...наливаш... и си толкова щастлив когато един ден ти построят цяло изречение 

Хммм, ако някой иска хапче с надпис "Българска грамотност" ще напомня, че дори за главоболие няма универсално такова.
Аз не случайно казах да не пропускате дори първите 7 дни детето да стане българин. Оттам нататък не виждам сериозен проблем. В процеса на ограмотяване нещата спокойно могат да вървят паралелно (според книжките и др. пособия в наличност) при положение, че за българското ограмотяване е нужно далеч по-малко време.
Все пак съм баща на още малък син но постигнатото до момента не ме навежда до черни мисли.

Добре, Миле, че падна от Марс за да ме допълниш и подкрепиш. Обаче в малките БГ общества няма БГ даскали а аз само такива знам.
Колкото за децата които не "попиват" ми хрумна много точен пример: суха кухненска кърпа трудно попива разляната вода докато влажната я попива веднага. Значи пак до "мързела" в семейството опираме.

P.S.: Новина от последните минути: тъкмо тръгнах да затварям табовете и синът ми се залепи на екрана и каза: "На Пакито буквата!". Посочи 1-та буква в "Правила, условия и указания" и после каза как я наричат на туземски. А е само на 2 год. и 1 месец. Събрах ли ви очите?

прав си,аз затова отложих тръгването на  малката на градина ,защото  сега с българския е  много по добре ,от колкото с арабския нищо 4е живеем тук,и ако сега тръгне на градина ще дръпне с арабския   за сметка на българския

Има различни "хапчета", да и тук споделяме кой какво точно ползва и дали работи при него или не, така че да помогне на други търсещи. 
И да, сериозни проблеми няма, погледнато от страни. Има една много хубава българска приказка, на чужд гръб и сто тояги са малко 
Грешиш  и синът ми като теб твърдеше, колко му е да усвоиш писането на български, докато не започна сериозно изучаването на граматиката  Части на речта, съгласуване на прилагателни и глаголи по род и число, още не сме стигнали до времената  Звучни и беззвучни съгласни, проверка на правописа на думите, синоними, омоними, антоними ...
Ти така и не даде определение за "грамотност", но този етап точно за мен е овладяване на грамотността, а не провеждането на елементарен разговор на български и разпознаването на буквите на кирилица

Абсолютно ни ги събра, но темата не е нито за хвалби, нито за поучаване, защото на всички обстоятелствата са различни и по различен начин се справят със ситуацията. Пусната е, за да споделяме, при кого, какво е дало успешни резултати. Ако желаеш да споделиш тези във вашето семейство - сигурна съм, че всички с удоволствие биха прочели.

И не, че искам да ти разваля момента на родителска гордост, но където и да прочетеш, към който и лингвист да се обърнеш, ще видиш, че за децата първи е езикът на връстниците им и на тяхната среда и те се асоциират с местната националност. Колкото и да им се говори в къщи на друг език, той винаги ще си остане втори. Отделно, че обобщения на база едно дете на 2 години са наивни.  

Само да добавя и обърна внимание на факта, повечето списващи в тази тема, отдавна сме преминали етапа, как да научим детето да говори български. Тази тема е за следващия етап, как детето да изрази мислите си писмено на български и то грамотно и как да събудим интереса към книжките на български език, за да обогати лексиката си 

На детето бащата, много бързо раздаваш присъди ( типично не-туземски)!
И аз много знаех на теория, преди да ми дойде практиката до главата.
За какъв мързел и липса на мотивация ми говорите?! Детето ми не може да говори добре на български И АНГЛИЙСКИ, въпреки всекидневната работа по двата езика ( на БГ в къщи, на Английски навън)и въпреки, че у дома се говори САМО на български.
Заради етикета " двуезичие" за малко да изтървем важен проблем именно заради такива разбирковци!
Всички казват- ама как няма да може да говори, ама ау, ама въх, цъкане с език, въртене на очи и клатене на глава съм ги изгледала във всички серии. Оказва се, че детето ми има говорен проблем, който въпреки логопедичната помощ, която получава ( обявиха ме за луда, че настоявам, защото той имал проблем, понеже е с два езика) не се движи към разрешаване. Нещата се оказаха много по-сериозни отколкото някой предполагаше и ако не бях заслепена от амбицията си детето ми да говори перфектно български, досега щях да го забележа. С тази разлика, че мен не ме е срам и няма да тръгна да се отричам от детето си, за това, че не може да рецитира" Аз съм българче".
Едно е моето голямо желание да се научи да чете и пише на БГ, друго е реалната ситуация, а тя налага да наблегнем в момента само на единия език по писмо и четмо, за да може да догони връстниците си. Ще му много по-трудно да навакса, знам, но нямаме друг избор.
Така че генерализациите, обобщенията и обидите можете да си ги приберете в папката с пожелания и да си ги прегледате отново след 10 години. Може и да имаме какво да си кажем тогава по въпроса. 
 До тогава ако имате нещо полезно да споделите като опит, за справяне с трудностите- добре сте дошъл. Ако ще раздавате категоризации и упреци, не мисля, че това е целта на темата.

Моят син е на 5 години и също не говори добре български (смесен брак), но пък желание от негова страна има и затова сега съм се захванала да го уча да пише, защото буквите ги познава и може да чете по-кратките думи и срича по-сложните. Но при писането се натъкнах на проблема печатни и ръкописни букви. Някои от ръкописните изглеждат съвсем различно от печатните и това го обърква. На мен не ми се занимава да го уча да пише ченгелчета и чертички, та след това да може да изписва буквите така както са показани в Буквара.Считам, че е излишно усложняване на писането, особено след като той вече за повечето букви си е изградил начин на писане, защото съвпадат с латинските. Моля за съвет, вие как сте подходили към писането на български за да го усвои детето по-лесно.

Благодаря!