

Тва не знам как се изтърпява




що не я номинирате и в паралелната тема?
После като ми се оплака и аз за пореден път я накарах да проумее за какво иде реч, ме обвини, че й завиждам и че не трябва да се намесвам, защото не познавам човека.


.
Днес тя ми се обади да ми се оплаква как я накарал да злезе от тях и да му плати таксито, защото нямал дребни
Благодаря, че сте се погрижили за структурирането на темата 
). Да сме си купили ново. Да де, ама аз нямам време да се занимавам и с това и го помолих да отиде до Практикер, да речем, и да избере нещо. Скочи нашия като ужилен и започна с аргумента - ама как, аз съм зает, толкова работа, нищо му няма на леглото. Просто си го мързеше като за световно даже да отиде - и не съм го карала да го купува той, щяхме да се разберем за парите... Банята също започна да му става тясна след месец, кухнята не била достатъчно просторна за неговия кулинарен талант и т.н. Намерих си друга квартира, която що-годе да задоволи изискванията му и О, чудо - взе, че я хареса. Сама си пренасях багажа, защото господинът беше на семинар и нямаше как да отдели време за мен. Вечерта се прибра, завари ме седнала и вторачена в една точка, защото се скапах от пренасяне и подреждане, хвърли си с артистичен жест сакото, друсна се до мен и каза "Ау, ужасно съм изморен - тоя семинар продължи цели 3 часа и имаше само една пауза от половин час за кафе и цигара... А ти какво прави цял ден?"
Как не го убих, не знам - може би трябваше 
Днес тя ми се обади да ми се оплаква как я накарал да злезе от тях и да му плати таксито, защото нямал дребни 
. Сега каквото и да й говориш - любов, батко...

аз патката му с патка, очевидно не на себе си предлагам... разходка.... но и разходка не се предвиждала... та така, казах довиждане и ни жива, ни умряла подкарах колелото обратно на работа ...

...Кажи сега това не е ли муньо,
Та значи стоя си аз един ден в къщи, болна от грип, на 17-18 години(не помня вече) и на вратата се звъни. Отваря майка ми и след малко идва да ми съобщи, че търсят мен. Аз в недоумение щото се предполага, че всички дружки са на училище по това време. И така отивам аз и що да видя - един комшия 7-8 години по голям, на който дори името не знам, само по физиономия от блока седи и ми се хили насреща. Идвал да ме покани да излезем човека. Тактично обясних, че съм болна и да не ме занимава с глупости и занапред и затворих.
Не, тези са за лудница!
Препоръчани теми