КАНДИДАТСТВАНЕ СЛЕД 7 КЛАС VI

Чета ви, чета ви, и не спирам да ви се чудя на акъла. Първият въпрос, който ми изниква, е: Абе вие работите ли някъде/нещо или само си гледате децата у вас? Защото ако е второто, не ви се отразява добре, побърквате се. Децата ви да не са малки да се оправят сами, ами им търсите училища, учите с тях, редите желания и всякаквите му там шашкании. Не че ме питате, ама ще споделя челен опит от преди 3 години, не вярвам нещата да са се променили кой знае колко. (Опитът ми е на ученичка, не на родител).
Завърших 7. клас в кварталното училище, на което не му се носи кой знае колко добро име в града. Успех - приличен, 5.92. Иде време за кандидатстване, сама реших какво искам да уча -  информатика в ПМГ, а майка ми подмяташе за езикова гимназия, ама само си подмяташе и с това и се изчерпваше участието в избора ми на гимназия и пътя дотам. А не, и пари тя даваше тук-там. Всичките му там курсове и простотии съм ги пропуснала, избутах само с няколко частни урока, където имах спънки. Дойде време за записване за изпити, вдигнахме се аз и още 4 момичета, записахме се в училището, ходихме платихме си в банката, в уречения срок отидохме да ни кажат къде ще са ни изпитите, всичко ок. На родителите само отчет даваме евентуално каква сме я свършили. Дойде денят на първия изпит, естествено бе гафове не може, установих че ми няма част от бумащината, дето ще се чвчвам с нея на изпит. Добре, в тъмни зори отивам в училището, където съм се записала за изпит за дубликат на тая ми ти хартийка, дето съм я загубила (не помня вече много точно и какво беше), дадоха ми хартийка и бегом на изпит. Направих си изпита и отидох на рожден ден после След 3 дни втория изпит, там всичко безпроблемно. После седим и чакаме резултати. На уречената дата се вдигаме пак тия 5 девойки и си проверяваме оценките, звъним на родителите да ги информираме (чак тук героят родител се появява за втори път). После иде време за подаване на документи за избор на училище. Добре. Отиваме първо в основното да си съберем бумагите, после отиваме в гимназията, където се подаваха документи и се почна. Подредихме си желанията САМИ, ама трябваше кцерокопие на нещо, айде отиваме за ксерокопия, връщаме се, и понеже 3 момичета бяхме писали коя за първо, коя за последно желание, един техникум, се наложи и медицинско да си вадим. От училището отиваме при ДжиПитата, вадим си медицинските, връщаме се, още няк'ви ксерокопия искаха, направихме си ги и си подохме документите благополучно. След време излизат класиранията. Всички сме приети на 1-2 желание от 1 класиране, остава само да се запишем в училищата. Отидохме, записахме се, отидохме да го отпразнуваме и вече 3 години учим благополучно в училищата, в които искахме (математическа и езикова гимназии, икономически техникум), и ние доволни, и родителите доволни, а не са тичали подире ни за абсолютно нищо.
Че за какво ви разказах всичкото това нещо, ами за да се поуспокоите. Децата ви не са толкова малки, за да се оправят и сами, сигурна съм, че сте се психясали повече от тях, успокойте малко темпото, няма списъл, всичко ще се подреди и с по-малко нерви