Майките, избрали да останат вкъщи - 2

Привет и от мен. Записвам се да следя темата и вас 
Миналата година ми свърши майчинството на 14 Март, а месец по-късно разбрах, че пак съм бременна. Така, че вече 3-та година не работя и се чувствам чудесно в къщи, с децата. Надявам се това време да продължи много дълго.

Ехааа, нови попълнения! Добре дошли!

Благодаря! Добре заварили!   

Здравейте момичета, включвам се в отбора! Виждам, че правите чудесни сбирки в София, а има ли такива и за другите градове? Аз съм в къщи при детето поне до 3-тата му годинка. Една от причините е здравословни проблеми. Както и да е, ще ви следя, има много неща които ми се иска да споделя, но ще въздържам. Исках да ви питам обаче, как, къде, кога си почивате, отделяте време само за себе си или пък първо за себе си и после за останалите в сърцето ви?

Хубава тема. Ще прочета и първата 
Ще се включа и аз, няма как 
С първото си дете забременях като студентка. Завърших и започнах да си търся работа. Преди да успея да наеря, детето ми се разболя тежко, по- късно го загубих( повечето знаете историята ми)...
Заминах за чужбина. Забременях със Силия и се върнах. Започнах работа, когато бебето беше на 7 месеца. Учител съм, но така и не намерих нещо постоянно. Викат ме да замествам насам натам, което пък мен ме удовлетворява чудесно. Като се има предвид колко болнаво се оказа дребното 
И така- в трудовата книжка имам някакви месеци трудов стаж  При последното разболяване на детето бях решила да го гледам, докато тръгне на училище. Виждам обаче как светват очите й, когато се спомене яслата. Постоянно ми задава въпроси защо не я пускам, нали вече е здрава...
Мъжът ми се претрепва от работа  Той пък е инвалидизиран по болест, има тежко ставно заболяване... Толкова ми е криво, че в дадени моменти се налага да избирам между неговото здраве и това на детето 
Объркано го написах, но това е в общи линии. Искам да работя, за да пестя силите на мъжа си. Не мога да работя, защото в яслата детето ми е вечно болно. Омагьосан кръг е при мен, но всеки си носи кръста...


Съгласна съм. 2-3 седмици и аз гледах едно момиченце вкъщи.

Тарталета, май при теб не се е получило много по желание да си си у дома!  Много съжалявам за което, защото причините не са никак приятни! Но все пак - добре дошла сред нас! 

Тези дни се наложи да правим ремонт и оставих Мите при майка ми през деня. Боядисвам и си говоря "Какво ли прави сега?...С какво си играе?...Липсвам ли му?". Мъжът ми каза "Майката и пушача са половин работник, все мисълта им е другаде."  Отивам да си го взема сега малкият шушон и няма да се разделяме до абитуриентския му бал. 

Здравейте,
много ми е кофти и се чувствам много зле в момента. От миналата година съм в отпуск по майчинство. Декември ми се обади шефа да ми каже че ме преквалифицира на по-висока длъжност и ще ходя на обучение един път или два пъти седмично.
Разбрахме се да започна работа септември и аз вече няколко месеца упорито чета и се подготвям за новата ми длъжност, има непрекъснато промени в законите и е доста четене.
Имам детенце на 1.2г и се уговорихме с майка ми да вземе отпуска от септември и да го гледа тя. Майка е говорила с нейният работодател за септември месец, направени са графиците и всичко е уредено. Тя пък гони стаж за пенсия и не може, а и не искам да напуска работа. Свекърва ми не може да поеме такъв ангажимент.
Аз бях спокойна че имам време, че има кой да ми гледа детето, а и заплатата е много добра и си заслужава целият труд.
Да, ама днес ми се обажда човека, чиято длъжност ще изпълнявам и с почти истеричен тон ми казва че напуска и аз съм на работа на 1 юли, ако не си губя право на това място / дали пък не е оплел конците с държавните институции в които подава документи/
Ами в шок съм, не мога да си организирам нещата, малката е силно привързана  към мен, няма кой да я гледа.
Нямам доверие на чужд човек да я гледа. Гони ме параноя, гледах скрита камера за една гледачка и отношението и към поверените деца и от тогава ми се обръща всичко само при мисълта че някой може така да се държи с моето дете.... за това гледачка не  е вариант за мен, а  и детето няма да свикне с нея за два месеца.
Тя е толкова малка, сега свиква тепърва да бъде по самостоятелна, водя я по детски клубчета, събирам я с връстници, уча я да се храни сама и ползва гърне изобщо детето има нужда точно в този период от мен. Ако сега я пусна на частна ясла, като повечето деца и тя ще почне да боледува много и аз толкова и ще ходя на работа. Пък и не съм фен деца на няма и две години да посещават ясли.
Не знам какво да правя, шефа ми иска по цял ден да съм в офиса, не ми дава да работя от нас и честно не виждам решение. Мисля че пропускам тази възможност.
Опитвам се да си казвам че "Всяко зло за добро", но нещо не си вярвам.
Детето ми е по важно , дано да имам и други такива възможности.

Но това са само два месеца, за които не си подготвена, а имаш два да се реорганизираш. Вярно, че детенцето ти е малко, но може да му хареса в яслата. Всъщност повечето плачат като ги оставяш, но през деня са спокойни и дори им харесва. За болестите пак е относително. Моите много боледуваха, но други преминават леко атаптацията.
Разсъждавам така, защото си хвърлила труд и усилия в работата си и поставяйки се на твоето място на мен ще ми неприятно това да е било просто така. Децата са приоритет, но ти имаш възможност за съвместяване. Помисли пак за варианти, преди да вземеш категорично решение. Два месеца реално са нищо.
Желая ти успех! 

ей майчета как сте бях ви позабравила малко.Ама първо и двамата ми бяха болни , после по празниците ходихме до морето и така си мино времето.Но се радвам ,че съм в къщи защото сигурно никой шеф нямаше да ме пусне толкова време да си гледам болните деца. сега имахме гости бабе и дядо с внучката си.Тя им е все едно третото дете.Майка и  ибаща и работят.Вечер се прибират скапани.Никой за нищо не я изслушва защото му е надута главата и горкото набързо го пращат в стаята му.То е постоянно с баба си и дядо си.Но си личи ,че  и липсва общуването с нейните родители.С тоя пример все повече се убеждавам ,че е по-. добре да съм си вкъщи и да си гледам децата.Поне за сега.

Candy girl, явно си интелигентно момиче. Но моят съвет е: Направи най-доброто за детето си, ТИ самата знаеш кое е то. Та мисълта ми е, че възможности ще имаш и други, но за детето ти никой няма да се грижи по-добре от теб самата. Аз също съм пропуснала много възможности, но не съжалявам. До 3г гледах дъщеря ми. Не позволявай да те притискат

Уж сме вкъщи ,а темичката нещо много бавно се точи.Явно като се позатопли времето всички сте навън.А да не би да започнахте работа?

По-скоро ангажиментите са повечко. Остават 3 седмици до края на учебната година за моите, също и подготовката за закриване на учебната година и в извънкласните занимания и ще е доста напечено. Децата се прибраха от ваканцията вчера и сега имам тонове за пране, а те за учене.

Да кажа и аз някоя и друга думичка за мен и моите дечица. Каката Александра си я гледах до три години, когато мислех вече да започна работа, а тя да тръгне на градина. До този момент живеехме в София, но мъжът ми напусна работа по ред причини и нямаше какво да ни задържи в Сф за момента. Аз съм от Добрич и се прибрахме малко на гости при моите родители и точно в този период разбрах, че съм отново бременна. Решихме да останем в Добрич, за да има кой да ми помага, а и тук условията за малките деца са супер-тишина, спокойствие, морето на една педя разстояние и ... така. Междувременно завърших прекъснатото си образование, а сега следвам и магистратура. Решила съм и малкия да го гледам, докато завърша учението, а за после - ще видим. Ако намеря интересна работа, детегледачка. А ако не, ще продължа вкъщи с образованието 
 Никога не съм си представяла, че мога толкова време да се занимавам с децата си вкъщи, но наистина смятам, че това е най-доброто за тях. Ходя да спортувам, когато имам възможност, уча и в общи линии това е моето време. А, и да не забравя-имам си женски съботник-излизам с приятелки-без деца, без мъже, като в доброто старо време.
Това е!!!
Приятен ден на всички!!!

Пак изчезнахте на някъде.Много задачи имате за вършене.И аз сега пооправям малко и изчезвам с двамата навън.
Къде се скрихте всички.Започвам да подозирам ,че сте започнали работа.