Майките, избрали да останат вкъщи - 2

като му дойде времето

Не съм точно за тази тема, но подкрепям избора да останеш вкъщи и бих искала да ви следя

Вярно, отдавна не съм писала тук. Общо взето като във ваканция. Чакам ги да си дойдат, а от понеделник започва училището. Да видим как ще се организираме с цялата лудница. Проблемите са търчането из града и воденето на разни занимания. Абсурд е да ги пусна сами да ходят и да се прибират, че движението е кошмарно. Изпитват все по голям глад за записване на още неща и вече се налага да ограничаваме броя им заради организацията. Не искам да им спирам развитието, защото те се нуждаят от заниманията си извън училище.

Мами, решили да си останете вкъщи, как успявате да се изхранвате с една заплата? Не им ли се струпва прекалено на вашите мъже? Аз се принудих да се върна на работа, не знам дали това е най-добрият вариант.
Трудно е да се направи такъв избор, но сега подпомагам семейството си финансово, а и съм доста по-спокойна с детето.
Не пиша, за да упреквам, само се чудя как се оцелява с една заплата и малко дете?! Аз си представям колко им е трудно на половинките ви, не че е лесно да си майка. Абе май като цяло няма лесно...

Ние бяхме с две бебета и една заплата (тогава беше точно кризата след `97). Таткото работи и той е главният източник на средства. Като цяло винаги съм се отнасяла доста сдържано при харченето, да не кажа, че не обичам много да харча. Не ме интересуват луксозни стоки или ходене по кръчмите, нямаме някакви скъпи хобита. Просто живеем сносно. Много влагаме в децата и техните занимания, което гълта доста пари + образование и квалификация за нас. Ще използвам клишето, че е въпрос на определяне на нуждите по важност.

И на размера на заплатата на таткото, както и на неговото отношение към въпроса

Кой за каквото е учил, little_lulu!  Татито бачка, аз в къщи с малкия и така ще я караме докато можем. А дете се гледа и с малко и с много!

  Значи, ЗДРАВЕЙТЕ и от мен
Четох, четох и много се радвам, защото имало и други като мен   , поради факта, че няколко "приятелки" почти ме обявиха за луда, дори и собствената ми майка е в този кюп, защото вече 10години съм като вас!Имам три прекрасни деца! Стигнах до статията, която е публикувала Mishel, която явно е франкофон, като милия ми баща, бог да го прости, който макар и не вишист,а бачкатор водопроводчик, беше възпитан в по-"буржоазни" за времето си разбирания и не му понасяха "пролетарските" разбирания на "мързеливите псевдо-мъже възпитани от майки многомашиннички" цитирам негови думи, които може би са малко крайни. Та  той много уважаваше ген.Де Гол за това,че  е направил промени в законодателството, революционни за времето си в консервативната политика на Франция, която е олицетворявала Европа тогава!  Mishel  със сигурност има какво да ни разкаже, които са били свързани точно със заплащането на майките, нямам много време да се ровя по въпроса! Също така бих се радвала много, ако някоя от вас знае и разкаже с подробности, историята на друга много известна жена, на която съм фен така да се каже - Anne Burda. Мисля когато почина,  излезе прекрасна статия в един вестник (ако не се лъжа) за живота  й  на майка-домакиня на 5 синове, които са били вече големи, когато тя разбира, че мъжа и е имал любовница и започва шеметната си кариера на около 60 год. възраст,  просто загубих статията и моля, някоя от вас ако може да я разкаже, доста е подкрепяща. За съжаление в момента преживявам лека криза , за която ще ви разкажа друг път, предполагам че и вие сте минали през подобни състояния и дилеми особено когато, нямате подкрепата на най- близките си!!!
Стана малко мрачно, но не ми се сърдете много!!!
 И още едно уточнение - кой е казал, че всички жени които си гледат децата и дома, правят това защото са осигурени финансово от съпрузите си??? Аз правя това благодарение на баща си и традициите в неговата  фамилия!!! И двамата мъже, с които живях (с втория продържавам да живея заедно) нямаха почти нищо, когато се събрахме и благодарение на начина на живот, който имат с мен, натрупаха състояние и имат добра кариера и заплата!!!  Моята майка винаги е казвала, че домакинската работа е най-неблагодарната и неоценена, и днес на 67години ходи на работа защото и било СКУЧНО В КЪЩИ!?!   не ми помага с нищо дори с пари, само отвреме на време иска да вижда внуците си за да има да се хвали с тях, като седне на кафе с приятелки и колежки

Здравейте и от мен! 

И тази година съм си в къщи. Имам второкласничка и предпочитам да се занимавам аз с детето.  RadostinaHZ, за пореден път подкрепям твоето мнение с две ръце.   

Бях поизгубила темата.Но така е през лятото .Макар че с моите деца и за ден не се отделихме и това лято,което според мен не е много хубаво и за тях,и за нас с татко им,но нямаме избор,бабите ни не си падат по гледане на децата ми.
Да се изкажа за парите-не ни стигат и на нас,но нито имам друг избор,нито пък ме блазни идеята да започна работа.Едното ми дете е със специални потребности,сега ще е в подготвителна група,после училище,определено не бих се доверила на чужд човек да се занимава с нея.Малката също има нужда.И тази година и двете ще са само до обяд на градина.Колкото и повечето ми познати да ме убеждават малката да я оставям по цял ден,че да "свиквала",не искам.Миналата зима ходеше по цял ден,не мога да кажа ,че и е било зле,но когато реших да я взимам наобяд и тя,и аз разбрахме,че така ни е най-добре.
Успешна нова учебна година на дечицата ви!

Ехааа, не съм сама. Не съм работила от около 5 години и половина с едно прекъсване от месец. Аз никога не съм искала да си седя у дома и да гледам дете но така се обърна живота ми. Забременях и в 6-ти месец ме оставиха у дома. После родих и малко по-късно откриха на бебето тежко генетично заболяване и се оказа, че за нас детската градина ще е мираж.  Винаги съм си представяла как детето става на една годинка и отива в яслата а аз започвам да работя...
Е, не стана така. Три пъти се опитах да го пусна на детска градина и трите пъти лежахме в болница за дълго. Отказахме се. Аз се примирих, че даже и започна да ми харесва по едно време. Сега вече съм осъзнала колко много печеля и аз и детето като си седя вкъщи и го гледам а не го пускам на детска. Тези години са незаменими и за мен и за него. Съпруга ми винаги е бил до мен и решението да си остана вкъщи не беше мое а негово. Радвам, се че тогава успя да ме убеди.
Как сме се справяли не знам... имало е моментно, когато ни е било много трудно и моменти, когато е било по-лесно. Живеехме на квартира на всичкото отгоре. Казвам "живеехме" защото от два месеца аз и детето сме си в Бг. при баба ми и дядо ми а той е в Кипър. Съвсем скоро обаче ако е рекъл Бог и ние ще се върнем там.

п.п. Нито едни пари не могат да платят пропуснатите мигове.

Никога преди не съм виждала съпруга ми толкова амбициран да работи, да се учи и да си повишава квалификацията. Мисля, че цялата ситуация му действа много стимулиращо и му повишава самочувствието. Той държи да не работя и да гледам детето, въобще много ме подкрепя.
Има дни в които малкият е просто ужасен и заплашвам, че ще почна работа за да си почина малко.  Винаги ми вдъхва вяра, че утре всичко ще е наред, помага ми, поема част от задълженията за да мога да се възстановя психически след такива натоварени дни.

Ники,все едно ми взе думите от устата.И друг път съм го казвала.В по-малките градове нещата стоят по друг начин-Заплатите са в пъти по-малки ,а разходите същите.Разбира се ,че ще тръгна на работа с добро работно време,хубава заплата,осигуровки,уредени отпуски и болнични.Алтернативата при нас е да тръгна на работа сутрин и да незнам кога точно ще се пребера,да ме осигуряват на минималната,да ми дават отпуска през зимата и когато излезна в болничните да се претеснявам да не би случайно моето място не е вече заето.

Здравейте, мили мамита
дано си ме спомняте, и аз съм една от мамите, които работят вкъщи (казвам "работят" защото и това е работа, която някой трябва да върши )
първо, искам да се възхитя от маатете - евала, жено! историята ти е вдъхновяваща. и аз имам дете с увреждания (слухови и говорни). биха го приели в детска градина, но аз не го давам, защото практиката ми показва, че никой не работи с него по-добре от мен (освен може би другите две деца )
литъл лулу, мерси за искреността мога да ти кажа как се оправяме с три деца при положение, че аз си седя вкъщи.
мъжът ми работи и му се НАЛАГА да е находчив за да намери парите, а аз ТРЯБВА да съм изобретателна, за да ги похарча така, че да стигнат за всичко. това е моята работа, която е не по малко отговорна и трудна. и на него му е трудно да носи доходи, но и на мен не ми е лесно да плащам наем, сметки, храна, консумативи и други с една заплата за тази цел съм се отказала (а лишавам и децата си - не ме е срам) от дребни нещица, които съм осъзнала като преходни, хахаха. с него сме отбор, който работи по една съвместна кауза - отглеждането на децата. представям си го така: ние се бием на два фронта - той на предния, а аз на задния  така се справяме
общо взето и аз си правя извода, че няма лесно въпроса е на кое от многото трудни неща искаш да се посветиш...
сега да се похваля: вчера дъщеря ми за пръв път направи сама кекс - сам сама! аз и написах рецептата с печатни букви и тя го направи. през 5 минути идваше да пита "с.л. супена лъжица ли е?", но стана. разбира се, мирише на изгоряло и има ПРЕКАЛЕНО МНОГО сода бикарбонат, но тя беше толкова горда и щастлива! толкова се радвам, че направих този миг възможен! искам да насърча всички майки, които прекарват много време с децата си да изкушат момиченцата си с тази идея. оставете я да "помага" няколко пъти, за да схване главната идея, а след това и кажете, че вече сигурно ще може и сама. това е страшно съзряващо преживяване за една девойка. моята е на 5 и половина и вече е с 10 см по-висока! 

Добре дошла в клуба!

При нас лудницата става още по-голяма, защото ангажиментите се увеличават. Хем се притеснявам дали не им е много, хем ги виждам, че са гладни за нови неща. Свободните дни вече се превръщав в мираж. Баща им много се занимава с тях - колкото повече порасват, толкова по-добре им се отразява бащиното възпитание, което е малко по-твърдо от моето.