Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията!

  • 43 779
  • 468
# 150
shushi_4, наистина впечатляващо. Това още веднъж ме навежда на мисълта, че дислексиците мислят в образи и при това обемни. Моят не е редил камъни, но много обича да прави неща с пластилин. А ти чела ли си книгата на Рон Дейвис за дислексията. Мисля, че ще ти е много от полза. Може да си я изтеглиш от един руски сайт www.dslx.ru .

Здравейте:)
За мен всеки ,който ми говори за Д-ята,като за ..проблем с писането просто не го слушам ShockedПроблемът е с праволинейното и безрисково мислене.Да, психологът е много важен и необходим.Важна е постоянната и целенасочена заетост на детето(особенно в пубертета).От спортове..до доброволчески труд.Самочувствието при тези дечица е ниско и всеки успех е стимул .Аз при Макс работех в насока"Ти,толкова добре правиш това,ела и ми помогни.."Мисля, че разбирате насоката..Подбутвайки  доброто,насочвам действията...
Не ,че не съм имала поражения-той беше почнал да прави вино от гроздов сок в гардероба си в училище,запали лицето си с балон за запалка,доведе в къщи дрогирания си приятел,за да го лекуваме,умори  от глад любимите си канарчета... Rolling EyesНай-трудно беше в пубертета неговото черно-бяло виждане на хора и проблеми-или си лош или си добър.Психологът много му помагаше в "правенето на избор"-Имаше една схема която много помагаше-цел,последствие,план ,действие.
И доверие в родителя-не да знае,че вие всичко можете да поправите,а че можете заедно да направите разумен избор.
Благопожелания от мен .Пишете -чета с внимание и интерес.  bouquet Hug

Веселче, наистина това с праволинейното и безрисково мислене е голям проблем. Все се сещам за разни странни за мене случки. Напр. като беше някъде втори клас отидохме с една приятелка да хапнем в едно квартално заведение и той, заедно с нейния син, беше с нас. Като решихме да си тръгваме и платихме той най-невинно си прибра стъклената чаша в джоба на раницата си. Аз се облещих и се притесних  Embarassed . Казах му,че така не може, а той изглежда беше решил,че и чашите влизат в поръчката. 
Пак горе долу на тая възраст, имахме гости и един приятел реши да му подари нещо. И му вика: - А сега ще ми кажеш ли вълшебната думичка? А моят, видимо учуден, се замисли и каза : - Абракадабра симсалабим!  Rolling Eyes Добре, че човека имаше чувство за хумор, че хубаво се посмяхме. И сега като се сетя ме напушва на смях.

Днес се чудех, какво съм писала и какво не за нас, и прочетох цялата темичка. Видях, че една майка от много отдавна не е писала
calendulaN , как сте?

мама Емили, как завършвате училището?

Писах и писмо на хората от проекта на НБУ, които писаха в нашата тема. А дали някоя от вас вече се е свързала с тях?

Виж целия пост
# 151
Флора не съм се свързвала с никого, а моят ползува ресурсен и искат диагноза и трябва да действам.
Виж целия пост
# 152
Завършихме!Слава богу без двойки,с 3.80.
Направи нова щуротия тези дни-заложил си телефона в една заложна къща,защото на един приятел му трябвали пари(неможело неговия,че бил стар).Телефона си го прибрах срещу 140 лв,сега се надявам и децата да ми върнат парите.Обяснявям му ,че според мен са го излъгъли,той"мамо,те обещаха,ще ми ги върнат" ooooh!
Просто нямам думи,ще се разбере до ден два дали са му приятели.
Имам съмнения всякакви....
Виж целия пост
# 153
Мама Емили за съжаление точно по книгите пише, че такива деца се увличат по пош пример и си създават доста праблеми.

Ами намери родителите на другите деца, а според мен не му давай мобилния, ако приятеля му е дал неговия междувременно да кара с него, ако не без мобилен. С режим на прибиране.
Виж целия пост
# 154
Уф,все си мисля че е надраснал някои неща,но уви..
Нашия телефон си го прибрахме,на приятеля му го върнахме,остава и парите да ми върнат.
Кофти е че не вярва(или не осъзнава) че могат да го излъжат.Все си казвам,че  с всяка следваща постъпка все повече поумнява и така се успокоявам.
Всъщност вашите деца имаха ли период на фантазии?Моя винаги е бил реалист,до първи клас не можеше въобще да си фантазира,сигурно и затова не можеше сам да се заиграва.
Виж целия пост
# 155
Здравейте и от мен! Казвам се Жана и съм на 33 /почти/ години. Имам дъщеря на 12 години, която има дислексия. Казва се Яна, но ние сме на този свят преди адреналинките, така че определено Оригиналът сме ние Simple Smile
За два часа успях да прочета всички мнения по темата и поне в едно мога, струва ми се,да дам съвет.
На няколко пъти се спомена липсата на последователност при деца с дислексия. Ето какво успях да измисля аз, което - поне по моите скромни виждания - има успех.
Тъй при Яна проблемът с липсата на последователност определено съществува, а и като се прибави и пълната липса на пространствено-времева ориентация, положението с поставените от мен задачи си става направо трагично. Винаги има *после* и *след малко*, но ако не й се повтаря нон стоп, това *след малко* определено се проточва. Та ето какво измислих аз - всяка сутрин преди да тръгна на работа й оставям една *любовна бележка* Simple Smile. Понеже все гледам ако може по лесния начин, да не правя нещо по трудния, направо съм си го разпечатала сигурно 50-ина пъти. И така, бележката е с нейните задачи за деня - миене, ресане,оправяне на легло, вдигане на пустите щори, отваряне на прозореца, вдигане на неща от земята и т.н. Уговорката ни е да прави нещата едно по едно, като след приключване на въпросната задача, я задрасква. Така първо, че няма измъкване, и второ - няма *уф, забравих* Simple Smile
Елементарно е, но наистина върши добра работа.
Дано съм ви била полезна! Simple Smile
Виж целия пост
# 156
Здравейте:)
Жана ,ще се радвам искрено да помагаш с идеи и впечетления.Много мъдро решение за следване на графика си предложила. HugАз момиченца с Д-я съм срещала по-рядко и ще ми е полезно да науча повече-американската статистика показва, че при девойките по-рано и лесно  се засичали симптомите,отколкото  при момчетата -това ,че са по-буйни, разсеяни,несръчни и по-малко проявяващи интерес към училището заблуждавало..докато не се стигнело до ..писането:)Разкажи кога и какво забеляза в Яна,къде потърси помощ .Разкажи ни за характера и Simple Smile
 Мами, newsm78 на море ли отидохте?
Парапланерче, много ме вдъхновяват твоите постове...Аз преди 10 години като започнах да работя за семейството на Макс даже не знаех, че съществува дислексия-всъщност тя ме доразви професионално и духовно.Спомням си ,че на интервюто родителите ми обесняваха за по-специалния си син,който ми показа рисунките си,моделите си Лего ..и ми издекламира  на кратко какво знае за България.Аз бях толкова шашната, че и до ден днешен я третирам Д-ята не като дефицит, а като уникална способност,която трябва да пригодим към изискванията на обществото ни.
Мама Емили,Макс съм го прибирала по боксерки от училище-в месеца веднъж поставяха едни кашони за благотворително събиране на дрехи и оставяше там неговите-бил забравил да донесе от вкъщи... LaughingОпределено купуваше приятелствата си-къде с палячовщина, къде със следване на неразумни постъпки на масата,къде с предмети...Слабата му страна беше причинно -следствената..Смазваха го страданията на приятелите му-той "четеше " чувствата им по неговия дислексик начин...и моите също.
Дороти-оправи ли нещата с ресурсния учител?Аз не искам да обсъждам за прогнозите за порасналите Д-ци-ще им въвличаме ръцете,очите, ушите и...сърцата към градивната сила.В едно списани за Д-ци девизът е "Предизвикай ме към добро:)
Разписах се...  bouquet Hug
Виж целия пост
# 157
Здравейте , момичета
Имам въпрос / извинявам се не можах да прочета всичко/ , възможно ли е човек да има проблеми само с писането и пак да има дислексия. Това предавали се по наследство?
Говорила съм с дадения човек , наистина мисля,че има такъв проблем, но категорично го отрича/ става въпрос за възрастен на около 30 години, който пише като първокласник/
Благодаря ви много  bouquet
Виж целия пост
# 158
Те понятията са две-дислексия и дисграфия.
Второто обхваща писането.

Аз още чакам (и сина също)да върнат парите..
Виж целия пост
# 159
Здравей,MVK!
Aко този човек ти поразкаже за детството си,за успехите в училището си,за взаимоттношенията със родители и обкръжение,ако  се тества на четене,бързина..самото изписване е ЕДИН от показателите.
В USA знаеш,че не е проблем да потърсиш през фемили доктора специалист по Д-я.Макар ,че на 30 години той вече се е научил да "избягва " всички крайпътни камъни на Д-ята.
Така мисля аз:)
Мамо Емили -здравей!  bouquet
Виж целия пост
# 160
Здравейте,
Здравейте:)
 Мами, newsm78 на море ли отидохте?


ние сме си на морето целогодишно и целоживотно...

Ние завършихме 2ри клас /вече с оценки/ без двойки, като по български и математика му писа 4ки но не бил ги заслужил. Много важно...

Целият клас се съревновава кой ще е по- , най- по всички предмети- много отличници, многонещо. Ние пък се радваме на нашите си успехи:
Дадоха ни списъка за прочит и Иво категорично заяви, че ще прочете "Мили бате- писмата на един дакел"- нямахме я и му дадох "Лукчо". След две седмици борба и мъки с малкия шрифт, намерих бленуваната книжка /с едри букви, самата книга е голям формат/. Преди четеше 1 страница за около 35-40 минути. Сега успява за около 25- И НАЙ- ВАЖНОТО, УСПЯВА ДА РАЗБЕРЕ КАКВО ЧЕТЕ!!!!!!!!!!!!!
Не абсолютно всичко, но в общи линии разбира историите и се смее на смешните моменти в книгата. Вие най- добре ще разберете радостта ми.
Сега аз му показвам с пръст къде чете за да не се губи, но се надявам скоро и това да преодолеем.

ЖАНА Д, здравей. Добре дошла в нашите редици. Съветът ти е страхотен, сега когато е добил малко увереност в четенето, мисля че ще можем да го приложим. Дано даде резултат.
Виж целия пост
# 161
Rintinty,здравей:)
Ти, първо кажи знаем ли вече кой ще чакаме в Бремелинската тема?
Да вярвяме ли на сините гащи на бебката от профила ти:?
И баткото определено демонстрира успех-точно така- нека той да избира ...четивата.Ти, винаги имай готовност за по-голям избор..Може и да редувате-една книжка с илюстрации и по-малко думи,после с повече думи..после някоя ,в която се изискват да се правят неща -като ребус..Важното е да осъзнае СМИСЪЛА при графичния прием на информация.И аз много обичам  книгата за Лукчо.Радва ме твоето момченце. Laughing HugА Можете ли да рисувате камиони,багери...?
За родените(моя милост) в царевицата(Дунавската равнина) и живееща в Царевичния пояс на Средния запад МОРЕТО е нещо като блян,носталгия,вдъхновение.Ама тази година и аз ще го видя за 12 дни:)  bouquet Joy
Виж целия пост
# 162

ЖАНА Д, здравей. Добре дошла в нашите редици. Съветът ти е страхотен, сега когато е добил малко увереност в четенето, мисля че ще можем да го приложим. Дано даде резултат.

Благодаря за приема. Те хората са си го казали - простите неща са най-добри.
Четейки това,което сте писали досега, а и гледайки моя си собствен живот, то всичко при децата ни става с напипване и проби - лошо, добро- това е. Държавата ни е такава, че всеки трябва да се оправя сам.
Запознах се с една жена от Израел, която работи с деца с дислексия, дискалкулия и дисграфия /най-ощо казано *дислексия*/. Тя само погледна дъщеря ми, без дори да говори с нея и ме пита дали няма дислексия. Аз направо зяпнах, защото на мен и на лекарите в Бг ни бяха необходими 12 години, за да разберем за какво иде реч...
Без коментар повече....
Виж целия пост
# 163
Веселче,, благодаря и на теб за топлия прием. На първо четене ме изненада за половете и дислексията, но като се замисля, май наистина си е така. Това е още една причина да се чувствам поласкана за това,което имам  Simple Smile
Сега, почвам да и отговорям на въпросите, като ще се постарая да не съм многословна,макар че ще ми е доста трудно  Embarassed
Откриването на дислексията на Яна беше труден и дълъг процес. Минахме през това,че е по-особено дете и се нуждае от по-особени грижи, после чухза странното понятие *частична умствена изостаналост* и накрая - преди година някъде - се спряхме на дискексията.
Имаше генни изследвания, логопеди, офталмолози, психолози, психиатри...
Децаа навсякъде все още я приемат адски трудно, обиждат я, някои я смятат за твърде грозна, други - за твърде различна от тях. Самите учителки също казват, че за някои неща Яна е на ниво първи клас, а за други - на светлинни години пред другите деца.
Може и за това децата не я чувстват особено близка.
За самат мен - срам,не срам - Яна е една особена загадка. На духовно ниво сме ужасно близки, говорим си за абсолютно всичко и имаме много силна връзка /и слава богу, че и е в пубертета освен всичко друго/. Но за ежедневните неща е пълна скръб, горката. От което пък и аз съм горката Simple Smile
Яна се научи да чете година преди да тръгне на училище, пише си добреэ /е,неграмотна е като повечето тийнейджъри, но пък щрака на клавиатурата на латиница с главозамайваща бързина Simple Smile/, има интерес към театъра, обича много музиката, вече проявява интерес и към философията и психологията.
И в същото време не може да си завързва обувките, не умее да пази координация, няма абсобютно никаква представа за време и пространство, казва думи, нямащи нищо общо с логиката, смята на пръсти прости числа /за геометрията и текстовите задачи просто няма да говоря, за пазаруването в магазина също/
Яна е много чувствителна - понякога ми е трудно да разбера къде свършва глезенето. Между нея и другите й съученички има огромна разлика - те са вече малки жени, а тя - хем хормоните я удрят, влюбва се и е отритвана непрекъснато, защото не е сред *модерните*, хем й дай само да гушка мен или мечето си...
Яна е самата противоположност и е доста трудно да се възприеме едностранно.
Аз гледам обаче на всичко това като предизвикателство и привилегия; опитвам се да непрекъснато да си повтарям, че това са ангелски деца. Действа ми добре само окгато съм спокойна обаче... Simple Smile

Виж целия пост
# 164
Веселче, благодаря много  bouquet
става дума за съпругът ми. Познаваме се от 7 години а сме женени от 4, страхотен е , ако трябва пак да избирам пак него ще си взема.
Още първата година ми направи впечетление, че не иска да пише / е по- късно се оказа срам/ , все излизаше с оправданието " ти пишеш по - бързо защо да се бавим". Ама един ден му се наложи да си напише името Shocked. После си призна , че още от малък му е много трудно да пише, а по- късно се оказа, че чете и малко по- бавно от нормалното, ама пък как му щрака мозъка за техника не е за вярване. Когато много го е закъсал в училище той решава да отиде в техникум и така от тройкаджия става отличник/ е този техникум не е от най- престижните, ама намерил си решение човека Grinning/. В къщи техници не са влизали, всичко сам си прави.
В БГ е завършил више образование и на въпроса как са го приели " ами има университети , които са платени и не държиш изпити", ами сега как ги изкарваш тези 6 " ами никой не ни кара да пишем имаме само казуси". Да си призная с ръка на сърцето, много беше добър в професията, а за писането му помагахме аз и майка му.
Когато дойдохме в САЩ, си мислех , че не е дислекция ами просто мързел и тук ще се стегне. Тръгнахме на училище на 2 седмици спря да ходи " Защо бе човек"- " А не диктовки не"
Сега говори по- правилно от мен езика, ама не го карай да пише Sad. Когато кандидатства за работа, аз му попълвах документите, той само диктуваше. Имаше 40 кандидата него взеха " Какво стана бе човек как се справи"- " Щом не ми се налага да чета много и да пиша няма страшно интервюто си беше усно говорихме си с хората". Сега има много по- добра професия от моята / гордея си се с него/ , ако се наложи нещо да се пише и е спешно се разбираме по GSM.
Малко е разсеян, ама това поне аз го оправих bowuu, списъци, списъци и пак списъци.
Сега в момента съм със счупен крак и той трябва да ходи навсякъде, седам и пиша " банка, магазин, плати водата",ако няма списък ще свърши половината неща. На работа сам си ги прави на компютъра- бавничко, бавничко
А иначе мозъка му святка не на 10 , а на 1000, ако не го познаваш от близо няма и да знаеш, че има такъв проблем. Дори си мисля, че доста от познатите ни си мислят, че аз съм по- простичка Embarassed
Писах всичко това, защото имаме момченце и на идея си нямам за какви симптоми трябва да следя/ по- добре ако има проблем да го хванем отначалото/. Проходи  на 10 месеца, почти не е пълзял, не иска да се храни с лъжица а само с ръка, ами май само това е засега
 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия