Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията!

  • 43 782
  • 468
# 270
Мамо Емили-сигурно таткото много се ядосва-най-малкото ,че заради твоята съпричастност към Д-ята НЕ ТИ ОСТАВА ВРЕМЕ за него.Пък и Д-ята е крива работа-външно си като всички; не те боли;трудно е и  най-минималното съчувствие да придизвикаш ,за да получиш снизхождение...за това ,че само не можеш да четеш или да се концентрираш като видиш графични символи.В този  смисъл светът около теб превежда-"не мога да чета" като "не искам да чета ",не знам как да започна да уча" като "мързи ме".Този татко трябва да бъде" прелъстен" в твоя отбор. Hug LaughingТе със сина обичат ли да майсторят неща заедно? newsm78
Флора- за дрехите и личните вещи  наблягам, тъй като те в днешно време носят много повече ценна персонална информация ,особено за младеж с Д-я.Например в един GSM лежи целия приятелски кръг от номера ,или графика за седмицата, или паролите за чатовете в нета...Това предизвиква мноого нервни крушения в душите ,особено на тинейджерите. SadИ аз въобще не говоря да се караме ,а взаимно да избираме стратегии как да не забравяме вещи или при свършен факт как да ги търсиме удачно.На Д-те им трябват строги модели на поведение,които те лесно да прекопират в реални ситуации.Като ми се обаждаше Макс от някъде да го прибера аз винаги го карах да си пипне двете ръце(така следех наличието на якето) и джобовете на панталоните.А в малките класове като при Светла -една мома-"доброволка" се грижеше за гардероба-някой път се появяваха и допълнителни мръстни ,мокри чорапи,но важното беше  ,че имах подкрепа Joy
Дороти, а защо тази майка с худ.гимназия не разкаже за техните успехи в този Форум-аз много се вдъхновявам от такива истории:)
Донка Наско-тези рими са доста прилични,продължавайте в този дух -да ни съобщите резултати. HugРазкажи повече за твоето ангелско търпение:))
Виж целия пост
# 271
veselcheto ,според мен той(бащата)не е осъзнал напълно проблема и това е следствие от факта ,че той дълги години работи извън страната а отглеждането на децата е изцяло мое задължение.Малко са случаите в които той е идвал с мен на логопед или е разговарял директно с него.Та до някъде го оправдавам,ама пак боли...
:Те със сина обичат ли да майсторят неща заедно? newsm78
Много труден въпрос.Толкова са различни като натури,че рядко намират допирни точки.
Този татко трябва да бъде" прелъстен" в твоя отбор. Hug Laughing
Опъва се,не се дава гадината Mr. Green.
Виж целия пост
# 272
Веселче, рядко се виждаме и не са от хората, които биха споделили опит във форум.
Виж целия пост
# 273
Зов за помощ
Майки, всеки ден откривам нови и нови неща в Яна, които са били непознати до този момент за мен и които не разбирам и ме объркват. Ще ви напиша две истории с молба да ми кажете дали откривате в тях и вашите деца. Предварително само да ви кажа, че не знам защо, но имам особено чувство към аутизма, нещо като влечение и страх едновременно. С огромен интерес гледам филмите, в които има герой с аутизъм, дори ровя в интернет и чета за такива деца. Нямам обяснение защо е така, но... И двете истории с Яна всъщност са черти на аутизма /освен ако не кажете, че и при вашите деца го има - тогава ще бъда спокойна/. В тази връзка - дали пък може едно дете да има едновременно форми и на дислексия, и на аутизъм?! Може ли някоя от вас да ми каже името на някой ИСТИНСКИ ДОБЪР СПЕЦИАЛИСТ, който да направи една крайна /и вярна/ диагноза?
Ето и историите -
преди два дни водих Яна на лекар - имаше фарингит. Лекарят почна да я преглежда и извади една марля, за да й хване езика по-добре. За Яна марлята беше новост при прегледи от такъв род и предизвика в нея истинска паника. Уплаши се не на шега, което пък предизвика саркастични коментари от страна на лекаря, защото все пак Яна е на 13 години. Това ми напомни и как две години подред тя си счупи първо едната, после другата ръка. Когато трябваше да й се направи снимка, Яна изпадна в дива истерия, почна да се гърчи и свлича на земята чак, абе беше си обезумяла направо. Уплаши се ужасно много и не ме чуваше, че това е само снимка. После се смя като видя че не боли изобщо. На другата година обаче историята отново се повтори - все едно не й бяха снимали никога ръката...
Днес й звъннах по телефона - тъй като до петък не е на училище - и й казах да си прочете сама урока по биология,а след като се прибера да учим заедно. Тя ми каза, че не може да го направи тъй като няма план. Аз помислих, че така й е по-лесно да учи, но когато се прибрах и я попитах, се оказа,че тя изобщо не гледа плана. Само го написва и затваря тетрадката?!? Когато я попитах какво тогава й е пречело да си прочете урока, тя се разрева и каза, че така правят в уч-ще и не може първо да си научи и после да си го напише - просто последователността е друга и това си е. Успокои се едва когато й издикувах пустия план.
Това направо си ме стресна. И преди още да се попитали - Яна е разпиляно и мърляво дете, и все пак една от най-характерните черти на аутизма е точно това - страх от непознатото и желание за спазване на последователности...
Звучи ли ви познато всичко това?
Виж целия пост
# 274
ЖАНА Д просто и пубертет - и ако мислиш, че някой може да ти даде ясна диагноза или по-точно казано това е труден път.

Пубертета - гледат те и не те виждат и ти им говориш и те не приемат и говорих с психолог - трябвало да им говорим, а те ако ни чуят чуят.
Виж целия пост
# 275
Жана,  пубертета при момичетата е най-голямата бродуейска сцена...Нали Д-те се борим да ги приучим към ПЛАН,последователност,което ще им помага в целия им живот ,който им предстои ..когато ти си далече:)Ами твоята госпожица ти го демонстрира Laughing
А и аутизма не е една болест-цял спектър от поведенчески проблеми е:( .Погледни в другата тема -там може и да ти дадат съвет за клиника.Макар ,че аз повече те насърчавам да търсиш в интернет информация за поведенчески стратегии при Д-я, или за  Д-я и пубертет...
Дороти, колко време трае този пубертет-внимавай кво ще кажеш Joy newsm78
Виж целия пост
# 276
Веселче при мъжете цял живот  Joy Joy

А Жана аз клиника мога да дам съвет ама помисли малко.
Виж целия пост
# 277
Момичета,от днес си имам едно пораснало осемнадесет годишно момче!
Виж целия пост
# 278
Честито да ти е жив и здрав  newsm59 nbirthday newsm67 newsm38
Виж целия пост
# 279
Мамо Емили-Пожелавам на твоето пораснало момче здраве и късмет. LaughingС удоволствие си хапвам от торатата..шоколадовка:)))  bouquet Hug
Виж целия пост
# 280
Мамо Емили, Честит рожденик! Да ти е жив и здрав, добър, щастлив и късметлия!
  bouquet  nbirthday  bigdance2
Виж целия пост
# 281
  bouquetМамо Емили, Честит рожденик!
Да ти е жив и здрав и много да те радва с успехите си!  newsm59   ura
Виж целия пост
# 282
Здравейте:)
Днес си мислех за Макс и един важен момент в живота му-май, че беше в 3-4 ти клас ,когато родителите започнаха открито да говорят пред него за Д-ята.Опитваха се да му обяснят ,че понякога ние не го разбираме тъй като нашите сетива се различават от неговите.Наричаха Д-ята '"способност'"уникалност''..Беше много важно,тъй като точно в тази възраст губеше самочувствие..всъщност ниското самочувствие е характерен белег-той се правеше а клоун пред съучениците си , за да "замаже" дефицита-образователен и  на вниманието.Вашите деца знаят ли за Д-ята? newsm78
Виж целия пост
# 283
veselcheto, Яна знае за дислексията от миналата година /когато всъщност разбрах и аз/, но все пак тя тогава беше на 12, едва ли отговора ми ти е от полза Simple Smile Дори снощи имахме разговор в леглото за това, че някои я намират за странна, различна /във възможно най-лошия смисъл на тази дума/, но че всъщност  тя е специална. Казах й /за пореден път/, че когато някой види срещу него различен човек /и това май не е характерно само за тяхната възраст/, понеже не може да нарече различието му по някакъв начин, вместо да се опита да го назове, да го разбере и приеме, то го обгражда с агресия и злоба. Слага му грозен етикет, защото така му е по-лесно - много по-трудно е да приемеш нещо различно, отколкото да не го приемеш, обявявайки го за нещо грозно примерно.
За жалост самочувствието на Яна си остава в къщи. Когато е с мен тя е много самоуверена, но далеч не стоят така нещата, когато е на училище. Тогава става като топчица или пък твърде много театралничи, за да предизвика внимание, но си личи, че не й идва отвърте /както е и случая с Макс/.
Малко на патерица, но поздравявам Емили за нейния рожденник. Може би аз най-много си представям пътя, който е изминала, защото нейното дете е най-близо до възрастта на Яна. Емили, дано всички имаме твоя кураж! Да ти е жив и здрав!
Виж целия пост
# 284
Здравей,gerti ! Аз съвсем отскоро зная със сигурност, че детето ми е с дислексия.
Установиха я в Русе при Жасмина Йонкова след двучасово тестване н а детето и още толкова разговор с мен.
По стандартния начин и моят Габриел не успя да научи буквите, затова с помоща на батко му изрязах от картон тесте 30 букви по 4 карти на всяка изписах печатно и ръкописно съответните букви и нарисувах по няколко картинки - съответстващ първи звук и започнахме да играем /нещо подобно на жокер/ целта на играта беше да събере 4 еднакви букви и да слезе като обяви буквата която е събрал иначе си прибира картите и чака да му дойде пак реда, като си я повтаря за да не я забрави. така за 3 дни запомни цялата азбука. След това усложнявах играта - добавих звуковия модел на всяка от рисунките,докато накрая започнахме да събираме думи- така се научи да чете. Бавно, но чете.
От голяма полза ми е и този саит: http://www.edysgate.org/site/index_main.php?lang=bg&returnTo=
Успех дано съм ти полезна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия