Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията!

  • 43 782
  • 468
# 315
Flora1, (ета във форума и вие си казвате една на друга - *Чували сме, че през пубертета нещата се оправят*. Затова не искам да ви занимавам с моите проблеми, защото всъщност истината поне при Яна е друга - колкото повече дума научава, толкова повече ги бърка и говори глупости; колкото повече информация събира, толкова повече се оплита...
Опитвах се да не говоря за това тук, защото поне в нейната ситуация нещата всъщност се влошават, не се подобряват...
От една страна това ми се струва логично, защото наистина при тях информацията ги обърква, но това пък обърква мен. И ме натъжава понякога...
Виж целия пост
# 316
dorothy, трудно е да си в крак с децата, при положение, че не може да осъзнае, че 125 е по-голямо от 105. Оплитам се като трябва да й обяснявам за атоми и за закона на Ом, когато тя ме пита преди седмица-две откъде почва главата, щото тя била мислела, че почва от челото, а не от върха на косата?!?
Просто.... няма как да е в крак с другите.
Аз все още не съм ходила при така хвалената от вас проф. Матанова, ама май вече е време. Курсът в Русе не й помогна особено, защото той е за деца с дислексия и дисграфия, а тя има преди всичко дискалкулия. Явно трябва да почна да търся други начини, че положението е зле доста  Thinking
Виж целия пост
# 317
dorothy, пратеният от теб материал толкова точно описва Яна, чеч ак се уплаших. Това хем са части от дисклексията най-общо казано, хем в същото време и са неща, които аз смятах за нейни характерни черти - като например егоцентризма или липсата на тактичност. Ужасно странно беше,че толкова много неща съвпадаха в нея. Благодаря за материала, много беше интересен. Не че ми помага като информация как да йпомогна, колкото как да я разбирам по-добре. Просто явно доста от нещата, които не харесвам в нея, тя си ги носи против волята си едва ли не и са й като даденост  Thinking
Виж целия пост
# 318
Жана пиши, моля те. Явно преминавате през труден период, но пък не знаеш как ще е твоето дете след няколко години. Убедена съм, тогава ще има с какво да се похвалиш Peace
Аз ще ви пусна една еретична мисъл за размисъл. Защо да не е възможно дислексията да се лекува? Говоря за това не да губим индивидуалните им умения, които ги правят специални, а да има начин да се подобрят нещата там, където изпитват трудности.
Някой от вас знаят, че малкото ни детенце е с аутизъм. За аутизма се говори, че е лечим. Да, има много "ако...", но все пак е възможно.
А при дислексията децата имат много по малки затруднения и по лесно ги преодоляват в сравнение с децата в аутистичния спектър.
Започнах при Роско диетата на Йони, тя е без глутен и без казеин, само за една година се разбрахме с него, до следващото лято. Знам за една майка приложила я при детето си, което е било с дефицити в обучението, без да е с аутизъм. Лятото се чухме и тя каза, че дъщеря й е завършила годината с отличие. Ни най малко не ви навивам за диетата, знам че е трудна, но все пак е възможност.
Правя ходлинг терапия на Роско, не редовно, но все пак я правим, резултата от първите 10 минути беше, че ми сподели за един случай в който е бил явно дискриминиран, а той ми разказва по принцип за нещата, който се случват, когато не сме заедно.
Пие Бахови есенции, помагат му за по добро самочувствие, заекване, когато се появи, против агресия. След един месец плуване (за треньор имат рехабилитатор) патешкото му тичане стана като на децата в норма. Следващия месец ще му направим звукова стимулация и вярвам ще му се отрази много добре.
Това което отчитам като голямо постижение е, че всеки ден той пише по тетрадките си по час и половина- два. А преди се изморяваше много бързо, пишеше 5 мин и правехме дълги почивки.
Повечето от нещата, за които пиша се прилагат при децата от аутистичния спектър, те имат своите резултати, колкото и бавно да са постигнати, при Роско, а убедена съм и при децата с затруднения в обучението резултатите са много по бързи.
Виж целия пост
# 319
Парапланерче, напълно съм съгласна с теб. Храненето е важно и за нас възрастните. Голямия ми син вече чете какво си купува за храна. Например дъвки орбит не трябва да дъвчат дори, защото съдържа Аспартам, отделно колата особено лайт - ама за всяко дете е вредна.

При мен е проблема, че и аз нещо не мога да се организирам за това, а съм ви казала, че и аз съм била в подобна ситуация и съвсем им съчуствам на децата, колко им е трудно.

Жана отделно аз имам и един седмокласник - ми той направо ме побърква - гледа в една точка особено миналата година. В момента се сърди, че не можел да си научи, защото не го пускам на компютъра. Не иска да чете от книги, иначе за друго чете в огромни количества, дори ми завиждат за това други родители  Joy Joy Joy . Та фактора пубертет отделно влияе на твоето дете.

За по-лесно  научаване на умножението, ми дадоха един диск с разработки с които да се работи с децата, там умноженито е обяснено много добре и моя може вече да умножава с 1 и с 10 и с 2 горе-долу. Е отскоро работим с това. Да кажа на съпругът ми да ви копне дискове да ви раздам. Чакам заявки на лични.
Виж целия пост
# 320
Привет на всички!
Всъщност аз учих с ради до преди 2-3 години,вече съм го оставила да се оправя сам.Да не си помислите че
Чували сме, че през пубертета нещата се оправят
просто вече нямам сили,а и не намирам смисъла.Радвам се,че тази година завършва и ще ми отпадне това притеснение.Учебната система е толкова опорочена и не прави нищо по въпроса за адаптацията на такива(и с други проблеми)деца.От девети клас не е оставал на поправки, защото учителите проявяват някаква търпимост.Наложи се да попрепише някоя тетрадка с планове за края на срока за да получи тройка и толкова.Но до осми клас  оставаше най-редовно на поправки.Взимахме ги с много учене от моя и негова страна.Изчитах учебника ,правех планове с подточки и повтаряхме до откат.
ЖАНА Д смяташ ли че има смисъл да се опитвате да запомните всичката информация?Сама виждаш че я обърква.Преработвай съдържанието и и давай само най-важното,за да може да придобива самочуствието че може да се справя(е тук трябва и малко разбиране от учителите)Надявам се да не са толкова трудни нещата,просто да са гарнирани с голяма доза хормони.
Питаш как е минавал един наш учебен ден!?Дълъг и безкраен ,с учене по цял ден.Карах го да си прочете урока първо сам,после аз го четях,заедно го разказвахме...Стените в къщи бяха покрити с листове с дефинииции, правила и формули,да бъде всичко на един поглед разстояние.
Наскоро го записахме на езиков курс-пълен провал,той просто не може да седне сам да учи и да запомня.
Сега ходи на шофьорски курсове-още не е отворил провилника да го прочете...
Виж целия пост
# 321
Следващия месец ще му направим звукова стимулация и вярвам ще му се отрази много добре.

paraplanercheto, много благодаря, че сподели за Елена Илиева и опита й с метода на д-р Томатис в темата за аутизма Hug И моето мнение е, че тези методи помагат и на децата с проблеми в ученето.

Виж целия пост
# 322
Здравейте!
Отдавна ви чета, но не пишех, защото споделянето не ми носи облекчение. Сега мисля, че мога да съм полезна, особено на мамите с по-големи деца. Имам две деца. Дъщеря ми е на 16 години-не е с дислексия; преди много години диагнозата и беше първо забавено умствено развитие, после минимална мозъчна дисфункция и после вече не съм се занимавала...Важното е, че няма някакви нервни кризи или нещо подобно, поради което невролозите ни връщаха, психиатрите ни изписваха някакви лекарства за стимулиране на мозъчната дейност. Сега се радвам, че не съм ги давала, а посещавахме логопед дълго време. Като малка беше в логопедична детска градина, след това ми предложиха да я запиша в помощно училище "за да бъде отличничка"-не го направих. Трудно бутахме класовете в масовото училище и вече с гордост мога да заявя, че сме в 10 клас (само с една поправка това лято). Нещата с порастването не се оправят, но наистина има известно подобрение. То се дължи колкото на порастването и съзряването на дъщеря ми, толкова и на положението в училище при по-големите-масово не учат, много отсъствия, лоша дисциплина и т.н.. На този фон дъщеря ми е любимка на доста учители-възпитана,мила, старателна, не отсъства. Така че това, което и пречи в общуването с връстници, се оказа, че помага пред учителите. За толкова години мисля, че вече съм намерила моя начин за справяне с проблемите с ученето.
Жана Д, може би си говорила вече с учителите, но не пречи пак да го направиш. С всеки учител отделно, ако дойде нов учител-веднага. Дъщеря ми е посещавала 3 училища и мога да кажа, че съм срещала пълно разбиране от страна на всички учители. Те и сами, преди да се срещнем, виждат проблема. Разговорите ми са в смисъл да знаят, че липсата на знания не е предизвикана от мързел, че не винаги резултата е съответства на положения труд, да не се чудят на двойките на контролни. Разбира се в по-горните класове срещите ми са само в началото на годината и на родителски срещи, освен ако не изникне нещо извънредно. За дъщеря ми изпитване пред целия клас, особено на дъската, е кошмар-и учителите не го правят, понякога я изпитват внимателно от място или на домашно. Това с домашните е голям хит, защото в 10 клас почти никой не пише домашни и на учителите им става мило, че някой се е потрудил. Дават и разни теми и реферати за писане (чудят се като цяло как да предизвикат някакво минимално усилие от страна на абсолютно незаинтересованите деца).
Тихото трупане на знания в училище за дъщеря ми не важи. Всичко, което е научила е плод на нашите усилия-в училище многото различна информация я обърква и тя "блокира". Като добавим и непрекъснатите проблеми с общуването, почти винаги се връща изморена и изнервена. Най-важното за мен е да я науча да се справя с ежедневните неща, несвързани с ученето, да се справя с хората-да различава фалша, подигравката, да може да живее без мен. Имаме значителен напредък, но и още много работа. В този смисъл за мен училището е синтезиран вариант на нещата от живота, начин да се срещне и преодолее различни ситуации, за които иначе ще са и необходими години. Та в момента изобщо не ме интересува дали ще завърши средно образование, всеки преминат клас е постижение.Конкретно за ученето:
Дъщеря ми се изморява бързо и направо "зацикля", за това на ден учехме по 1 предмет основно, а по другите-само домашните. Ако има нещо много трудно (предимно по математика), а тя е изморена-решавам аз, тя преписва, защото се ужасяваше да отиде без домашно.
Ученето по предмет не е разказване на урока. Оценките са важни, защото те дават самочувствие. Натрупаните двойки направо "сриват" децата. Как да правиш нещо, когато не виждаш резултат? Нашите деца и без това са съвременни Сизифовци. За изпитване и контролно учехме по различен начин. За изпитване-както при Жана-3,4 изречения. Тя знаеше, че каквото и да я питат трябва да каже тези изречения. Много важно е ученето за контролни, защото сега учителите рядко се занимават да изпитват. Тук проблемът идва от това, че ако въпросът е зададен по-различно, отколкото е учен, няма да се сетят за отговора. Трябва някак да се разбере какви ще са 3-4 въпроса-обикновено се започва с определение за нещо, основни свойства, много често (поне при нас) учителите дават план и после повтарят същите въпроси. Определенията са много дълги и трудни за запомняне (особено физика, химия)-събираш го в 1 кратко и вярно изречение. Още 4-5 думи, дати или имена (зависи от предмета), които са много важни и трябва да загради, ако срещне. Навсякъде, където има няколко отговора и не срещне нещо познато, загражда, което си хареса.
Извинявам се, че стана много дълго, дано да е полезно. По-късно пак ще пиша, че темата е необятна и толкова години се лутах, и бърках, и т.н. Важното е, че имам едно голямо, смело момиче, което смятам, че ще успее да живее добре и да бъде щастлива.
Желая ви чудесни, усмихнати дни.
Виж целия пост
# 323
Благодаря ти, Doty P,
това, което пишеш, наистина ни е от полза. Най-малкото виждаме една майка пълна с любов и разбиране към дъщеря си.
Ние караме горе долу по същия начин. Учиме заедно в къщи, пишем домашни (тази година има напредък в писането, може да пише известно време без някой непрекъснато да му виси над главата). Но сме в масовото училище! И си права - на фона на обстановката в училище, това че е кротък наистина е плюс. При нас проблемът не е съвсем очевиден, а и учителите не се интересуват. Ние разбира се си говорим с тях и донякъде срещаме разбиране.

Цитат
Оценките са важни, защото те дават самочувствие. Натрупаните двойки направо "сриват" децата. Как да правиш нещо, когато не виждаш резултат? Нашите деца и без това са съвременни Сизифовци.
 
Наскоро пак се сблъскахме и с това. Беше получил няколко двойки по разни предмети, и не му се прибираше в къщи, закъсняваше с по няколко часа след училище, обикаляше с разни деца. Вече се разбрахме.

И аз смятам, че е най-важно да е подготвен за живота, да научи някакъв занаят, професия, да има нормално самочувствие.
Благодаря ти за напътствията за ученето, на нас специално ще са ни от голяма полза.
Ако не е проблем, ще кажеш ли в какво училище учи. Ние скоро ще се местим в едно село наблизо до София и смятаме да го запишем в местното училище, което е до 8 клас. (Надявам се там да се чувства по-добре, не за друго, а че няма да има чак такива бабаити, като тука в кварталното, които направо тормозят повечето деца и често го разстройват) . Но след 8 клас ще трябва да кандидатства някъде и отсега се чудя къде.
Виж целия пост
# 324
Doty P, благодаря ти много за споделения опит. Общо взето явно сме измислили едни и същи хитринки. Аз точно тази сутрин се замислих, че отново ще трябва да посетя учителите, дори почнах да мисля кога и как да не отида на работа някой ден, за да мога всичките да ги посетя в един ден. На мен също изобщо не ми пука дали Яна ще завърши средно или не, това не ми е никаква самоцел, за мен е важно да е добър човек и толкова. Аз самата имам висше образование, обаче го завърших заради самия документ и имам бекрайно негативно отношение към тези неща.  Те не са ми никак, ама никак важни.
Странно е как си мислиш през колко нови за теб и детето ти неща минаваш, а те ще случват едно към едно в толкова много други семейства...  Thinking
Благодаря ти отново за споделянето, нищо че не те облекчава  Simple Smile
Виж целия пост
# 325
Жана,kогато чета твоите постове, аз си мисля в 3 направления:
-Интеграцията на децата в училище минава  през интеграцията с учителите-бавно ,кротко- с достойнство обяснение на затрудненията на Яна и задължително изисквай стратегия,добронамереност и съпричастност от учителите.
-Има един интересен подход при запомнянето(има си и научно име, но го забравих)-преди да помагаш на Яна с ученето,помисли си ти самата как би запомнила дадената информация-на малки порции, с графика, с преразказване,ситуационно...и т.н
- Яна ,Пубертета и  Д-та.На един тинейджър му трябва "пространство"-някъде където може да се скрие и експериментира с новите си мисли,хормони,усещания и съмнения.Ти , нали и даваш това пространство? newsm78Когато започвате ежедневното "обучение" тя вече предполагам е получила твоето изслушване на ежедневните преживявания в училище(не толкова академичнби колкото лични)т.е тя е в нейната "зона на конфорта"-нахранена,ненапрегната емоционално,разбираща твоите очаквания за деня.Това важи и за теб като поведение. Hug
Абе ,трябва ни е един подфорум за тинейджери.Щото е много трудно да различиш кое е Д-я и кое е пубертетска изява. Laughing
Флора - това е хубава идея с преместването на село.Каквото и умение да придобие твоето момче важното е да го прави щастлив и полезен за себе си. Hug  bouquet

Доти П-пиши по често във Форума ни.Трябват ни стратегии и човешко отношение.. Hug  bouquet
Виж целия пост
# 326
veselcheto, това и мен ме затруднява много - докъде е дислексията и докъде - пубертета.
Относно пространството и изслушването, има  си ги на 100%. Положението й е такова, че аз съм единствената й постоянна приятелка, така че...
Аз работя наблизо и след училище тя почти винаги идва да ме взема от работа за моята обедна почивка. По пътя, а и прибирайки се в къщи тя ми разказва за деня си - общо взето кой я е обидил, с кого е била привидно приятелка и т.н. Прибирайки се вечер се почваме с уроците, но през това време тя има 4-5 часа лично нейно време, което си го прекарва най-вече в чатове. Е, през обедната й пиша на листче няколко задачки, но не са сериозни - от рода на да си оправи леглото, да вдигне неща от земята или да си подреди бюрото.
Така че определено не е съвсем за оплакване  детето  Joy
Виж целия пост
# 327
Жана,а Яна има ли някакви задължения освен описаните от теб. newsm78В смисъл тя грижи ли се за някое животно или цветята или част от домакинските задължения-неща които изискват неотложна-периодичност от нейна страна и контрол от твоя.Имаш ли възможност да я запишеш на някаква програма,където тя да полага доброволен труд?Чувството и за полезност е важно да бъде подкрепено. LaughingУкуражи я да си направи неин блог,ако не го е сторила вече,щом е активна в чата.Мноого полезни неща можеш да разбереш от един такъв нет-дневник... Hug  bouquet
Виж целия пост
# 328
Doty P ,благодаря ти за хубавия пост!Включвай се по-често,ще бъдеш от полза на всички мами!
Виж целия пост
# 329
veselcheto, като цяло Яна се грижи за всичко, свързано с нея - стаята да й е подредена; изпраните дрехи, които са нейни, да си ги  сгъне и прибере; да си изпразни кошчето в общото такова и т.н. Така съм измислила нещата, че всеки да си отговоря за себе си и за своите си лични задължения. Е, има инцидентни случаи да ми помогне в готвенето или подреждането на масата, но това не са част от нейните стандартни задължения. Яна обича да реже картофи, а отскоро и ми прави закуска като м запозядва да не припарвам до кухнята  Simple Smile
Иначе относно животно, имаме си котка, но тя се грижи за това да е погалена, другото е на моя гръб  Joy
Относно компютъра, няма си блог, но си прави нейни си сайтове на известни изпълнители. Другото, с което се занимава активно, е да прави субтитри върху песни и така да ги пуска в разни сайтове като youtube или vbox7
Май я изкарах доста мързелива и неполезна,а?  Cry
Ако смяташ, че я товаря нетипично малко, дай идея какво според теб би било полезно за нея. Това, което май ми е пречи е, че имам силно изразено чувство за справедливост и все гледам хората, с които живея - особено Яна - да не е натоварена повече, отколкото трябва и всичко да е справедливо - от дневните пари до дадените задължения  newsm78
Сега се сетих, че мислех през някоя ваканция да й намеря работа да раздава листовки по улиците, като за това хем ще й се плаща, хем ще е полезна и значима, но на практика тя няма постоянна приятелка освен мен, с която да го прави и засега идеята не е неприложима.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия