тук напротив - само усмивки. 
Поне за по-малките неща, които се случват. 
Дори на дежурното How are you? като че ли не мога да свикна още. За добро или лошо в офиса са само канадци, така че съм потопена напълно в техният тип взаимоотношения. Изглеждат лицемерни и фалшиви, защото го правят по шаблон без чувство. Но разбира се ако трябва да избирам бих ги предпочела такива, отколкото с поглед да ме питат защо съм дошла 
Особено в ситуации когато просто не ти се иска да чуваш истината и си като в дупка тяхното добро и лицемерно отношение си е направо балсам за душата 
Ами притеснява ме такова поведение. Едно кимване и "благодаря" ми се виждат много по-нормални, отколкото този "сърдечен" маршрутков диалог.
В Италия хората винаги се усмихват или казват някоя шегичка на малките дечица, т.е. пак един вид любезност, но насочена към най-малките.
Мила е съседката, която е самотна, но винаги намира време да се спре и да се позанимава с детето ми. Мили са даже в магазина под нас и винаги като го видят му се усмихват, закачат го, занимават го. Това отношение понякога ми липсва в България. Някога ми казваха, че немците са ужасно студени хора и много трудно може да се вникне в тяхната народопсихология. Ако това, да не ти разрешават да висиш у тях с часове, да те оставят да им се изтърсиш неканен и да им искаш услуга след услуга, без да върнеш и половината, е студенина, то със сигурност и аз съм студена Оказа се, че са ужасно мили и приятни хора. . Аресията основно я срещам, когато шофирам. 
Да срещала съм мили хора в чужбина, НО нито един/а не беше Българин/ка Милите хора са чужденците, по- принцип е закон, че извън България е желателно да се страни от Българи Рано или късно нещата се провалят и човек съжалява после дълго Препоръчани теми
