Как се чувствахте на вашата сватба?

Тогава се чувствах много тъпо, може би не съм била узряла за този момент.Не исках нито рокля, нито церемония , но не стана по мойта...

Чудесно!  Всичко беше както винаги съм си представяла сватбения си ден.  Накрая вече бях много изморена,но това не се брои.

Преди сватбата хиляди притеснения ,но в самия сватбен ден бях на седмото небе.Беше много вълнуващо ,много се радвахме всички и нямаше  гафове.

Много добре се чувствах. Беше ми много весело, чувствах се красива и бях с всичките си любими хора.... Страхотен купон се получи. Много танцувахме, ядохме, другите пиха (бях бременна).

Беше много хубаво,всички се забавляваха и млади и стари.А аз се чуствах страхотно.Имаше един момент в който се ядосах за украсата на колата,но бързо ми мина

Сватбата ни беше преди 3 дни, това е най-хубавия ден в  живота ни. Чувствах се като принцеса много добре си изкарахме. На всички гости им хареса, а на нас двамата май най-много ни хареса, дори искам пак да направим сватба да изживея всички страхотни емоции и притеснения пак . Пожелавам на всички, на  които им предстои да си изкарат страхотно сватбения ден за да разказват с радост за него като нас с мъжът ми

прецакана 

Честно казано като на празник!Безкрайно щастлива, уверена и спокойна/ все едно ми е за 10-ти път/.Не спирах да се смея.Нямам една серизона снимка.А в Дома на младоженците едва се сдържах да не се изхиля...както си седим и говори жената и се оглеждам на ляво и на дясно..всички подсмърмчат и бършат очите...така ме наду на смях.

Гадно, нищо не беше така както исках(ме). Имах чувството, че играя някаква роля, която след това продължи много дълго...Но аз не съм подходящия пример. Поне заради шоуменските ритуали беше забавно.

Имах страхотна сватба! Чувствах се много красива и влюбена. За гостите беше голям купон, танци и веселие. Всичко сами си спретнахме - поканите, китките, ресторанта, ритуалната и църквата. За мене е един от най-щастливите дни в живота ми. За това пожелавам на  несемейните да не се лишават от такива мигове!

ами на мен ми беше доста изнервено, не от факта, че се женя или страх дали съм направила правилния избор, а заради цялата суматоха; как почти цялото внимание ще бъде насочено към мен. Притеснението и стреса ми траяха 30 мин, докато изляза от вкъщи. Бях такава шматка там, тотално неориентирана, незнаех какво да правя. Добре, че беше жената на едно наше приятелстко семейство, че покрай нея се поокопитих. А освен това всичко  беше толкова припряно. Аз бях още на фризьор, когато почнаха да идват гостите. Младежът с видеото ме надуши къде съм и доприпка с камерата. После набързо се прибрах и почнах да се преобличам и камерата пак нахлу. Бях полуоблечена. Идеше ми да го пребия.
Но... сега като си спомням за тези моменти ми е смешно.
После като тръгнахме с колата и стигнахме до дома на младоженците и ми стана едно хубаво и леко на душата. Пуснах по някоя друга сълза в гражданското. Мъж ми и той едва сдържа сълзите си. Родителските тела и от двете страни също се бяха осополили После в църквата вече почна да ме избива на смях( сигурно е било от виното).Бяхме забравили свещите, та баща ми горкия набързо се върна вкъщи да ги вземе. Позакъсняхме малко с ритуала, но пък мина супер. Свещенника ми напъха наведнъж бонбони и питка и аз едва ги предъвках.
В ресторанта пък се спънах по стълбите и си ожулих колената, залях се с вино. Абе беше много забавно.
И за миг не съжалявам, че се навих да направим сватба с близките и приятелите. Аз първоначално си мислех да сме много тесен кръг, но след дълго обмисляне какъв ще бъде този тесен кръг решихме, че е по- добре да съберем всички хора, които са ни близки и на сърце.
Изкарахме си страхотно. Имахме много вълнуваща сватба. Забавлявахме се много. Щом и съпругът ми разкършваше снага през цялото време, значи и той е бил много доволен
После бяхме на хотел- беше доста романтично с изключение на неприятната изненада от спряна вода рано сутринта Така, че минахме само с брачна нощ, без брачна сутрин

Чувствах се идиотски, това ми е един от най-кошмарните дни в живота.
Късно вечерта, след като приключи данданията и останахме само двамата, се съдрах от рев-избиха ми бушоните.

Седмица преди сватбата любимият ми дядо почина и аз въпреки това реших да не отменяме събитието- заради него, защото той мечтаеше да ме види булка  Затова така.

Страхотно се чувствах! Искам пак...и пак със същия съпруг

Бях бременна в шестия месец,изморена,с болки в кръста,даже ми прилоша в църквата и ми дадоха стол да седна.
Няма смисъл да обяснявам повече

Чувствах се супер и се радвам, че послушах мъжа ми и да я направим сутрешна. Сватбата ни беше от 11 сутринта като се състоеше само от църковен брак и ресторант (граждански бяхме сключили предварително). Мъжът ми се грижеше да види дали всичко е наред като звънеше по телефони на торти, украса, букет и т.н. Аз се събудих сутринта, изкъпах се, облякох роклята, дойде фризьорката, след това и гримьора и венага след това и сватбарите Нямах време нито за притеснение, нито да се паникьосвам Бяхме се разбрали, че няма да се притесняваме за нищо и каквото стане стане и се получи супер Бях много щастлива, много се забавлявах, не усетих как мина и искам пааааааак