Който ни е дал живота, Той решава кога и как да ни го отнеме.
Виж целия пост
Евтаназията - за и против
- Публикувана: 28 март 2008, 18:36 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2008, 10:30 ч.
# 46
30 март 2008, 11:13 ч.
по принцип до преди месеци а3 бях определено 3А. но сега нещата се попромениха, сега а3 живея от седмици то4но с та3и дилема, става вьпрос 3а мн. бли3ьк 4овек с огромни психи4ески болки, които иска от мен да кажа ДА на реШението му 3а самоубииство...... Е, не мога...
Виж целия пост
# 47
30 март 2008, 11:32 ч.
Луси, какви психически болки?
Имаш предвид преживян голям стрес ли или някакво заболяване? ...
Преди време четох статия точно по темата ... основната теза в нея беше, че хората, които осъждат самоубийството и са против евтаназията, са всъщност егоисти.
Защото поставят собственото си Аз, чувствата и желанията си над чувствата и желанията на другия и то когато става въпрос за чуждата болка, мъка, живот.
Страхът от самотата, болката и липсата на любим човек, ни кара категорично да отричаме възможността да загубим човека преди момента на естествената му смърт.
Предпочитаме той да се мъчи, да страда, отколкото да го изгубим ...
Така ли изразяваме любовта си към умиращия човек?
Като го задържаме при нас независимо от желанието му и усещанията му?
Май съм съгласна със статията ... аз аз не съм егоист и уважавам правото на избор на всеки човек.
Знам какво е да загубиш близък човек, никога не сме готови да изгубим баща, майка, брат, сестра, съпруг/а или дете.
Но нека не бъдем егоисти в такива тежки моменти и се съобразим с желанието им
Виж целия пост
Имаш предвид преживян голям стрес ли или някакво заболяване? ...
Преди време четох статия точно по темата ... основната теза в нея беше, че хората, които осъждат самоубийството и са против евтаназията, са всъщност егоисти.
Защото поставят собственото си Аз, чувствата и желанията си над чувствата и желанията на другия и то когато става въпрос за чуждата болка, мъка, живот.
Страхът от самотата, болката и липсата на любим човек, ни кара категорично да отричаме възможността да загубим човека преди момента на естествената му смърт.
Предпочитаме той да се мъчи, да страда, отколкото да го изгубим ...
Така ли изразяваме любовта си към умиращия човек?
Като го задържаме при нас независимо от желанието му и усещанията му?
Май съм съгласна със статията ... аз аз не съм егоист и уважавам правото на избор на всеки човек.
Знам какво е да загубиш близък човек, никога не сме готови да изгубим баща, майка, брат, сестра, съпруг/а или дете.
Но нека не бъдем егоисти в такива тежки моменти и се съобразим с желанието им
# 48
30 март 2008, 11:59 ч.
Ами болните деца? При тях да има ли или да няма? Едно дете дори и на 10 години знае какво е смърт, знае, че е много болно и е ще почине. Може ли да си поиска евтаназия? И ако не, защо не? Нали има право само да реши живота си?
За тях ще решават техните родители или zаконни настойници, така е според zакон.
А мнението е различно, защото се счита за нормално, че един възрастен човек е изживял по-голямата част от живота си, а детето тепърва има да открива света, и хубавите и лоши неща от него.
По същия начин стоят нещата и при смъртта - когато почине възрастен човек, си казваш: "Е, жалко за него, отиде си, но поне си поживя." А като си отиде дете, си казваш: "Защо? Толкова мъничко и невинно, и не видяло нищо от живота?"
А всъщност и двата живота са еднакво ценни. (Говоря по принцип, а не за конкретни случаи с близки хора.)
Има много млади хора по на 18 години, паралиzирани или пораzени от неиzлечима болест, които не са се порадвали на живота, но според zакона са дееспособни т.е. могат да решат дали да живеят или не. Морално ли е да оставиш толкова млад човек да сложи край на живота си.
Виж целия пост
Ами болните деца? При тях да има ли или да няма? Едно дете дори и на 10 години знае какво е смърт, знае, че е много болно и е ще почине. Може ли да си поиска евтаназия? И ако не, защо не? Нали има право само да реши живота си?
За тях ще решават техните родители или zаконни настойници, така е според zакон.
А мнението е различно, защото се счита за нормално, че един възрастен човек е изживял по-голямата част от живота си, а детето тепърва има да открива света, и хубавите и лоши неща от него.
По същия начин стоят нещата и при смъртта - когато почине възрастен човек, си казваш: "Е, жалко за него, отиде си, но поне си поживя." А като си отиде дете, си казваш: "Защо? Толкова мъничко и невинно, и не видяло нищо от живота?"
А всъщност и двата живота са еднакво ценни. (Говоря по принцип, а не за конкретни случаи с близки хора.)
Има много млади хора по на 18 години, паралиzирани или пораzени от неиzлечима болест, които не са се порадвали на живота, но според zакона са дееспособни т.е. могат да решат дали да живеят или не. Морално ли е да оставиш толкова млад човек да сложи край на живота си.
# 49
30 март 2008, 13:13 ч.
КАЛИНКЕ,за деца според мен не може и дума да става ,не вярвам ,4е някой би направил подобно неЩо на дете 
,знам ли......пак да кажа много е обЩо вси4ко това ,ВИНАГИ зависи от слу4ая.Но специално за деца,аз сьм ТВьРДО НЕ.Какво е видяло това дете от живоа за да му вземем и малкото време което му остава?
Виж целия пост
,не вярвам ,4е някой би направил подобно неЩо на дете ,знам ли......пак да кажа много е обЩо вси4ко това ,ВИНАГИ зависи от слу4ая.Но специално за деца,аз сьм ТВьРДО НЕ.Какво е видяло това дете от живоа за да му вземем и малкото време което му остава? 
# 50
30 март 2008, 13:29 ч.
Аз не виждам много да има разлика дали се отнася за дете или възрастен. Болките при рак са еднакви. Лошият край също. както едно дете може да види много за 6 месеца, така и един възрастен.
Детето ти има болки и въпреки това искаш да изпробваш всичко? Майка ти има болки и й даваш избор да прави, както иска? Защо разлика? Отнася се за две човешки същества.
Тук децата от най-ранна възраст могат да решават при кого да отидат да живеят. Вече имаше и случаи, когато деца бяха поискали чрез родителите си да не бъдат лекувани повече. Следващата стъпка?
Виж целия пост
Детето ти има болки и въпреки това искаш да изпробваш всичко? Майка ти има болки и й даваш избор да прави, както иска? Защо разлика? Отнася се за две човешки същества.
Тук децата от най-ранна възраст могат да решават при кого да отидат да живеят. Вече имаше и случаи, когато деца бяха поискали чрез родителите си да не бъдат лекувани повече. Следващата стъпка?
# 51
3 апр. 2008, 10:12 ч.
И аз съм ЗА !
Не говоря за физическата болка - тя може да се купира с лекарства, но къде остава ДОСТОЙНСТВОТО?
Колко е унизително близките ти да сменят памперси и да те преобличат като малко дете?Вие като родители как си представяте това да го прави детето ви или съпруга/та ? Дали ще се чувствате комфортно?
Човек живял с достойнство и гордост цял живот не би предпочел да го виждат така близките му.
Виж целия пост
Предпочитаме той да се мъчи, да страда, отколкото да го изгубим ...
Така ли изразяваме любовта си към умиращия човек?
Като го задържаме при нас независимо от желанието му и усещанията му?
Май съм съгласна със статията ... аз аз не съм егоист и уважавам правото на избор на всеки човек.
Знам какво е да загубиш близък човек, никога не сме готови да изгубим баща, майка, брат, сестра, съпруг/а или дете.
Но нека не бъдем егоисти в такива тежки моменти и се съобразим с желанието им
Така ли изразяваме любовта си към умиращия човек?
Като го задържаме при нас независимо от желанието му и усещанията му?
Май съм съгласна със статията ... аз аз не съм егоист и уважавам правото на избор на всеки човек.
Знам какво е да загубиш близък човек, никога не сме готови да изгубим баща, майка, брат, сестра, съпруг/а или дете.
Но нека не бъдем егоисти в такива тежки моменти и се съобразим с желанието им
И аз съм ЗА !
Не говоря за физическата болка - тя може да се купира с лекарства, но къде остава ДОСТОЙНСТВОТО?
Колко е унизително близките ти да сменят памперси и да те преобличат като малко дете?Вие като родители как си представяте това да го прави детето ви или съпруга/та ? Дали ще се чувствате комфортно?
Човек живял с достойнство и гордост цял живот не би предпочел да го виждат така близките му.
# 52
3 апр. 2008, 11:38 ч.
Е точно пък от близките ти да се срамуваш не го разбирам.
Хайде и аз случка - през 1994г. Поставиха диагноза на баба ми "рак на гърдата" в трети стадий - според лекарите(Онкологията в Сф) краят и се виждал след 6 - макс. 8 месеца . Оперираха я, мина на химио, пак ОП, пак терапии, ясна ви е картинката. Бабката обаче се оказа кораво парче и не се гътна в планираните 6- макс. 8 месеца. През май 1995 направи опит да се самоубие изпивайки повече от 60 хапчета за сърце, кръвно и не знам си кво още. По случайност отидох след училище да я видя и я намерих още дишаща...Е и този път оживя. През 1997ма след поредната химеотерапия, 2 изрязани гърди и безброй метастази в черния дроб и предложиха алтернативно лечение - по немска програма с инжекции, хапчета, 2 пъти годишно вливания на витамини и т.н. Приехме. 1998ма тя беше на абитуриентския ми бал - вярно в инвалиден стол, но в съзнание и ухилена, 2000та беше на бала на братовчед ми(другият и внук), Януари 2001 почина от сърдечна недостатъчност - идеята ми е, че и дадоха 6 месеца, а живя 7 години беше болна от рак, почина от сърце. Е при тези темпове на развитие на медицината с какви очи да кажа "Аре, бабче, чао!"? Вярно сменяли сме памперси и сме носили подлоги през първите години на болестта - тогава в БГ беше трудно да вземеш легло за инвалид в къщи, а за хигиенен стол се чакаше по година, но и тя ни е бърсала насраните гъзове предоволно дълго.
Виж целия пост
Колко е унизително близките ти да сменят памперси и да те преобличат като малко дете?
Е точно пък от близките ти да се срамуваш не го разбирам.
Хайде и аз случка - през 1994г. Поставиха диагноза на баба ми "рак на гърдата" в трети стадий - според лекарите(Онкологията в Сф) краят и се виждал след 6 - макс. 8 месеца . Оперираха я, мина на химио, пак ОП, пак терапии, ясна ви е картинката. Бабката обаче се оказа кораво парче и не се гътна в планираните 6- макс. 8 месеца. През май 1995 направи опит да се самоубие изпивайки повече от 60 хапчета за сърце, кръвно и не знам си кво още. По случайност отидох след училище да я видя и я намерих още дишаща...Е и този път оживя. През 1997ма след поредната химеотерапия, 2 изрязани гърди и безброй метастази в черния дроб и предложиха алтернативно лечение - по немска програма с инжекции, хапчета, 2 пъти годишно вливания на витамини и т.н. Приехме. 1998ма тя беше на абитуриентския ми бал - вярно в инвалиден стол, но в съзнание и ухилена, 2000та беше на бала на братовчед ми(другият и внук), Януари 2001 почина от сърдечна недостатъчност - идеята ми е, че и дадоха 6 месеца, а живя 7 години беше болна от рак, почина от сърце. Е при тези темпове на развитие на медицината с какви очи да кажа "Аре, бабче, чао!"? Вярно сменяли сме памперси и сме носили подлоги през първите години на болестта - тогава в БГ беше трудно да вземеш легло за инвалид в къщи, а за хигиенен стол се чакаше по година, но и тя ни е бърсала насраните гъзове предоволно дълго.
# 53
3 апр. 2008, 16:31 ч.
АбсолЮтно "ЗА",поради вси4ки изброени ве4е при4ини.Исках нещо друго да отбележа оба4е.Онзи,споменаван от някой,дарил ни живот,по никой на4ин не възпрепятства това да си го приклЮ4иш сам.Всеки,който може да стигне сам до най-близкия прозорец е свободен да ско4и.Проблемът е за онези,които до толкова смазани от болестта,не могат да си позволят "лукса".И съответно търсят помощ.И аз о4аквам то4но такова поведение от "Създателя" /да нарека за кратко,защото разли4ни култури и вярвания го нари4ат разли4но/.След като не по мое желание съм на този свят,и след като пак не по мое желание ми е изпратена неизле4има и болезнена болест,о4аквам,4е този Създател най-малкото има уважението и добрият вкус да ме остави сама да реша дали да приклЮ4а с болките,да се боря или да отида да видя пирамидите за последно.Пре4ка е единствено законът и това не мога да приема.От къде на къде група от хора/ако ще и с по 5 висши/,които о4ите ми не са виждали и още по-малко могат да разберат как страдам,ще определят какво да правя???Ако аз,болната,и срината от болки искам да умра,не може да дойде някой и да каже законът не позволява.Айде,"Създателят",както и да е,колкото и спорно да е,може да се съглася,но други да определят колко болка мога да приема,това,не 
Виж целия пост
# 54
3 апр. 2008, 17:57 ч.
за евтаназията, както и за аборта : "ЗА" да бъдат легализирани.
оттам нататък, докато не си поставен пред този избор, вси4ко е теория.
Виж целия пост
оттам нататък, докато не си поставен пред този избор, вси4ко е теория.
# 55
4 апр. 2008, 10:24 ч.
Подбудите им са чисто морални, а някои си мислят, че това е волята на "Създателя".
Когато се научат да уважават правото на избор на всеки човек (със съответните последствия от направения избор), ще разрешат и евтаназията.
Не е страшен човешкия Съд, страшен е Съдът на Съвестта.
Виж целия пост
АбсолЮтно "ЗА",поради вси4ки изброени ве4е при4ини.Исках нещо друго да отбележа оба4е.Онзи,споменаван от някой,дарил ни живот,по никой на4ин не възпрепятства това да си го приклЮ4иш сам.Всеки,който може да стигне сам до най-близкия прозорец е свободен да ско4и.Проблемът е за онези,които до толкова смазани от болестта,не могат да си позволят "лукса".И съответно търсят помощ.И аз о4аквам то4но такова поведение от "Създателя" /да нарека за кратко,защото разли4ни култури и вярвания го нари4ат разли4но/.След като не по мое желание съм на този свят,и след като пак не по мое желание ми е изпратена неизле4има и болезнена болест,о4аквам,4е този Създател най-малкото има уважението и добрият вкус да ме остави сама да реша дали да приклЮ4а с болките,да се боря или да отида да видя пирамидите за последно.Пре4ка е единствено законът и това не мога да приема.От къде на къде група от хора/ако ще и с по 5 висши/,които о4ите ми не са виждали и още по-малко могат да разберат как страдам,ще определят какво да правя???Ако аз,болната,и срината от болки искам да умра,не може да дойде някой и да каже законът не позволява.Айде,"Създателят",както и да е,колкото и спорно да е,може да се съглася,но други да определят колко болка мога да приема,това,не
Подбудите им са чисто морални, а някои си мислят, че това е волята на "Създателя".
Когато се научат да уважават правото на избор на всеки човек (със съответните последствия от направения избор), ще разрешат и евтаназията.
Не е страшен човешкия Съд, страшен е Съдът на Съвестта.
# 56
5 апр. 2008, 00:30 ч.
Съжалявам, но нямам време да изчета цялата тема.
Ето една много интересна гледна точка по въпроса:
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=9510
Виж целия пост
Ето една много интересна гледна точка по въпроса:
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=9510
# 57
5 апр. 2008, 04:26 ч.
Мисля, че по този въпрос, само бих повярвала на отговор, на хора, които сами биха били готови да извършат последното. Тогава се разбира до колко наистина сме за или против.
Иначе, философски погледнато е лесно. Имайки тежкият случай и безизходната ситуация, плюс волята на болния е много лесно понякога да кажем ‘за’, тогава, когато обаче не ние ще дръпнем шалтера или премахнем последната връзка с живота.
Когато аз самата съм си задавала този въпрос, съм се питала, дали аз лично бих могла да направя тези неща? Не друг!! Отговорът е не. Не бих могла да отнема живот със собствените си ръце.
А, интересното е, че гледайки отстрани е лесно понякога да кажеш за.
Виж целия пост
Иначе, философски погледнато е лесно. Имайки тежкият случай и безизходната ситуация, плюс волята на болния е много лесно понякога да кажем ‘за’, тогава, когато обаче не ние ще дръпнем шалтера или премахнем последната връзка с живота.
Когато аз самата съм си задавала този въпрос, съм се питала, дали аз лично бих могла да направя тези неща? Не друг!! Отговорът е не. Не бих могла да отнема живот със собствените си ръце.
А, интересното е, че гледайки отстрани е лесно понякога да кажеш за.
# 58
5 апр. 2008, 11:32 ч.
Чудесна статия наистина ... и съдържа много истини.
Виж целия пост
Съжалявам, но нямам време да изчета цялата тема.
Ето една много интересна гледна точка по въпроса:
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=9510
Ето една много интересна гледна точка по въпроса:
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=9510
Чудесна статия наистина ... и съдържа много истини.
Препоръчани теми