Ужасни детски приказки

Сещам се и една друга - не помня заглавието - където детето, ако не слушало, майка му щяла да умре.  Много ми е смътна /явно съм се постарала да я забравя/ но майката в нея наистина умираше.

Кво сте се хванали за приказките-постоянно се намира някой да заплашва детето ми ивън приказките, съвсем реално...например вчера за пореден път-ако това момиче не слуша-ще го взема в чувал ...млъква и после-ама що си такова намръщено, я сестра ти как се смее, а е бебе Ми викам, смее,с е, щото не хваща още кви глупости говориш, затова.Как, викам, ще ми говориш така на детето без нищо да е казало, направило бре?И оня-ми аз го закачам....да се засмее-е викам-нЕма що-подай му балон, кажи му нещо хубаво-ти го плашиш-после що никога не ти се усмихва И това е редовно-всеки денс е намира по някой, който да заплашва, еле па нЕкоя баба на пазара-ти сега що ревеш-ще пратя циганите да те вземат, майка ти ще умре, като я тормозиш и прочее простотии

Съгласна съм, че приказките са пълни с жестокост и насилие. Не бих лишила детето си от тях обаче. Все пак, те са подготовка за насилието в реалният живот.

Навремето обожавах приказките - препрочитах ги постоянно.
Сега като чета на моите деца не ги видоизменям, но не забелязвам да са особено травмирани.
Децата разбират кое е приказка и кое не.

Анда, го е казала много хубаво.

За тези които "плюят" приказките на Шарл Перо:  Не  знам дали ви е известно, но творчеството му е насочено към подрастващите младежи и девойки. Приказките му са служели да ги подготвят за живота по приемлив за времето си начин. Вариантите които ние познаваме /от соц. времето/ са поизменени. Оригиналните приказки завършват с поука в стихотворна форма. За "Синята брада" тя е , че жената трябва да уважава съпруга си , да му се доверява, а не да проявява мнителност и любопитство / заради тях са наказани предишните му жени./ Това сега може да звучи смешно и неприемливо , но в онова време такива са били ценностите и порядките. Друг пример е "Червената шапчица". Извода от нея е че " младите девойки не бива да са толкова доверчиви, защото зад благия вид и глас може да се крие подъл човек".
Приказките на Андерсен са прекрасни. Вярно тъжни и на моменти мрачни, но повечето от тях са вид Андерсенова биография. Е, той не се е отървал от сакатото си , грозновато тяло, но душата му е била красива - това се е опитал да внуши с Грозното патенце.  Дванадесетте лебеда е една от любимите ми приказки - пример за задружно семейство, саможертва, силата на волята...
Хубаво е към всяка книжка да има поне кратка биографична бележка за автора, която също да се прочита!! Така по-лесно може да се разбере написаното в нея. 
Приказките дори и тези писани от автори, имат за основа народно творчество, или са описание на живота в съответното време и битие. Не може да се сърдите , че в тях има насилие - то също е част от живота ни, колкото и да не ни се иска....
 Ако търсите приказка без насилие, май избора се ограничава до "Мечо Пух". Поне аз не се сещам за друга.
И в крайна сметка всички ние сме израстнали с тези приказки.  А както казва една моя приятелка:  "Не съм станала агресор".  Да не би вас да са ви превърнали в насилници? Имайте повече доверие на децата. Те имат инстинкт да различат добро от лошо.

Кики, именно-и аз си мисля,ч е повечеио приказки, които цитират тук  всъщност не са за 3-4-5 годишни.И си иска освен да я прочетеш-и да пообясниш нещичко, да помислите, а не дословно да  накарате детето да приеме  всичко.

Доста често /понеже много чета на малкия /
 попадам на ужасни приказки,
които обаче преразказвам 
Лично за мен, най-добрите в момента,
които чета на малкия са приказките
от поредицата за Франклин -
достъпно написани, с прекрасни илюстрации
и нито много дълги, нито прекалено къси

Преди време и аз бях пуснала такава тема-не само книжките са абсурдни, но и уж детските филмчета.Какво значи да поразгледаш книжката преди да я купиш-ами аз купих на сина ми книжка с уж български народни приказки на популярно издателство -еми поразгледах я, но не я прочетох цялата в книжарницата.По-глупава книжка несъм купувала честно Освен, че това не са български народни приказки, те бяха и страшни тъпоти ей-вълкът псуваше
Когато една приказка в оригинал е около 3 листа, а в някой съвремен превод 3 странички с картинки се получават пълни безсмислици-губи се поуката

За приказката "Дивите лебеди" ли става дума?

същата, Янита

Да, за нея. Грешката е моя. "Дивите лебеди", които всъщност са дванадесетте /единадест ли бяха / братя на Елиза.  Онези с ризите от коприва.   
П.П.  Братята са единадесет.

Много ми е тъжно, когато чувам  изказвания, които обругават приказките.
Честно да ви кажа, поредицата Франклин е най-скучното, бездарно и дидактично четиво, което ми е попадало пред очите /мога да го сравня с поучителните поредици от детските вестничета и списания, излизали непосредствено след Освобождението в края на 19в. и началото на 20 в./.
Приказките /дори и авторските/ имат своята история, значение и цел, която, дори и да не я съзираме, играе определена роля при формиране на младия човек - освен задължителната поука /която не винаги е изведена и ясно формулирана като за бебета/, те развиват фантазията, обогатяват речника, способстват за възпитаване на абстракно и логично мислене.
Хората от моето поколение, поради липса на компютри, пиеспита, дивидита, прейстейшъни и какво ли още не, беше четящо поколение. Приказките бяха първия ни досег със света, съществуващ извън социалистическа България /като тук влиза и несоциалистическа България в периода до ІІ Световна Война/. Не мисля, че отраснахме като насилници.
Моля ви, недейте така елементарно и опростенчески да тълкувате световни шедьоври, дошли при нас от древността. Дори и да не ги разбирате, позволете на децата си да се докоснат до това световно богатство, може би те ще ги разберат, оценят и харесат.

  Заставам зад цялото изказване на baibibi, ОСОБЕНО пък това за Франклин... Когато за първи път ми попадна една книжка от серията, първата ми асоциация беше за едно сборниче със задълженията на чавдарчето, сигурно някои си спомнят: "Чавдарчето е примерно дете, играе, пее, учи се, чете" или "Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича" 
У нас тези книжки (респ. филмчета) не се купуват; предпочитам аз да обяснявам на детето си как да се справи с елементарните неща от битието, отколкото да му чета назидателно Франклин...

И не мога да се сдържа да не цитирам и това:

Относно Франклин и аз съм съгласна. Направо е