И аз имах подобен проблем, с тази разлика че не съм изпитвала толкова силни чувства. Всъщност това е бащата на детето ми и не почина от насилствена смърт. Много е тежко но времето лекува всичко , повярвай ми.
Виж целия пост
Мъката ме задушава
- Публикувана: 30 март 2008, 22:20 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2008, 14:41 ч.
# 46
4 апр. 2008, 13:38 ч.
здравей
много съжалявам за загубата ти
сърцето ми се сви от мъка...познавам момчето което е убило приятеля ти и ми е страшно криво.
Не мога да си представя каква мъка гори сърцето ти, но важното е че човека до теб те подкрепя и разбира. Поплачи си потъгувай и след това погледни напред
Виж целия пост
много съжалявам за загубата ти
сърцето ми се сви от мъка...познавам момчето което е убило приятеля ти и ми е страшно криво.
Не мога да си представя каква мъка гори сърцето ти, но важното е че човека до теб те подкрепя и разбира. Поплачи си потъгувай и след това погледни напред
# 47
4 апр. 2008, 20:48 ч.
Снощи го сънувах ...
Сънувах цялото му семейство, аз говорих с баща му и брат му а майка му беше някак странна. След малко го сънувах как ме беше прегърнал а аз го моля да се видим по- късно за последно за да си поговорим но той ми казваше, че не може да ми обещае защото трябва да си отива и не знае дали ще го пуснат. След този разговор го видях до семейството му как стоят всички и си говорят а той стои до тях и никой не го забелязва Много мъчно ми стана
Виж целия пост
...Сънувах цялото му семейство, аз говорих с баща му и брат му а майка му беше някак странна. След малко го сънувах как ме беше прегърнал а аз го моля да се видим по- късно за последно за да си поговорим но той ми казваше, че не може да ми обещае защото трябва да си отива
и не знае дали ще го пуснат. След този разговор го видях до семейството му как стоят всички и си говорят а той стои до тях и никой не го забелязва Много мъчно ми стана 
# 49
5 апр. 2008, 09:06 ч.
Много съжалявам.Мисля че всички наши близки които сме обичали са с нас и ни виждат.Живота е всичко онова което се случва извън плановете ти.Много пъти са ми казвали че времето лекува но има една част в душата която винаги страда.
Виж целия пост
# 50
5 апр. 2008, 14:26 ч.
В момента преживявам нещо подобно. В началото на месеца при катастрофа почина човек на когото много държах. Имахме по - скоро странни отношения. Много си го харесвах, но не се осмелих да му кажа. Държах се студено от страх да не се впусна в нещо необмислено. Факт беше, че когато бяхме заедно се чувствахме чудесно. Той беше много добър приятел и в същото време луда глава. Говорили сме с часове по телефона и ми е казвал, че държи на мен, аз просто мълчах. Така и не му казах. След като почина сънувах, как ми каза, че докато не му кажа не може да си отиде. Каза ,ми че иска да говорим. Също и че не иска да ходи. /Къде не разбрах, но ми стана мъчно/ Така и не му казах много неща, отиде си бързо. Просто остана на един завой. Плаче ми се, но няма да го върна. Дори и да можеше, пак нямаше да съм с него. Но просто трябваше да знае, че много държа на него. Може и да го е усещал, но не го чу.
Виж целия пост
# 51
5 апр. 2008, 14:41 ч.
Поплачи си, връщане назад няма. Знам ,че страдаш, но нищо не може да се промени. Кака Сийка е права!
Виж целия пост
Препоръчани теми