Вярвате ли в уроки?

Не, НЕ вярвам в уроки. Смятам, че децата имат хиляди други причини да са изнервени. И аз не харесвам всички, с които общувам, ама се въздържам, докато децата не могат и плачат... Съветвам те след като детето ти явно се стресира от такива срещи просто да не разрешаваш да й се врат в количката. Аз много мразех и съм правила забележки на любопитни баби, засилени да надничат в количката й!
А за вашите приятели или е било съвпадение или детето се е изнервило от чуждите хора вкъщи. Децата не обичат много шума.
Така мисля аз  

 
Ако не беше така малките бебета нямаше да реагират на най-малките промени в настроението и психичското състояние на майките си. В края на краищата нищо не пречи да им измиваме очичките след като се приберем!

"Диагностика на кармата " е книга която наистина си                                                          заслужава да се прочете.

Научни изследвания върху влиянието на енергиите (положителни или отрицателни) се провеждат отдавна, това отдавна не е тайна. С това, че няма доказани научни факти, не мога да се съглася - един пример само -  разшифроването на човешкия геном (в който намира място и енергийна полева структура, свързана с предаването на информация, т.е. свързана с унаследяването) е резултат от дълго търсене в научната сфера, не в езотеричната. Освен това, доста учени са намирали описание на направени от тях или от друг научно открития в древни религиозни трактати или по-нови техни интерпретации (използващи символичен език, наричан от нас езотеричен). Справка - Айнщайн, който е търсил много информация както в литетературни трудове за култовете на древна Индия, така и в написаното от Петър Дънов, например. Доколкото знам не е преставал да  вярва в Бог.  За степента му на интелитентност - какво да ли да коментираме....

Колкото до логическото мислене, лошо няма. Само, че в теориите за познанието логиката е само ЕДИН от възможните пътища на познание, не единствения.

Мисля че човек не бива да абсолютизира своя собствен път (собственото си образование, собствения си интелектуален багаж, натрупан до момента).  Ако не съм съгласен с нещо - добре, всеки си има убеждения, каузи. Казвам не съм съгласен, мисля друго, еди какво си е то.
Но защо веднага трябва да си служим с квалификации, често и обиди, не знам? Защо са тези лични нападки и страсти понякога?
Ами пуснете се назад и вижте колко пъти думата "идиот", например  се среща в този форум!

Твърде много нетолерантност... имам предвид твърде много  за място в което се събират жени, на които им предстои да дадат живот...
Дано останалите форуми да се опазят от това.

 

vedrra, понеже ме цитираш (при това си си избрала не най-представителната за мнението ми, а най-емоционалната извадка, признавам си) за последен път коментирам по темата. За съжаление резултатите от анкетата потвърдиха предварителните ми опасения, но кой как ще възпитава децата си това си е негова работа. Обикновено съм толерантна към мнението на другите, ето Сиана е защитила своята теория от езотерична гледна точка, на основата на литература, която аз не познавам добре, не се намесвам. Още повече, че изводът отново е същият "не се страхувайте, защото отключвате вратата за всички отрицателни енергии". Колкото до твоето мнение мога само да кажа, че вярата в Бог и християнството като цяло с разпространението си е имало за цел до голяма степен и да пребори подобни суеверия като уроките и магиите и да помогне на хората да заменят тези мрачни, пречещи на развитието идеи с вярата в светли идеали. Интересите на Айнщайн и Дънов в тази сфера със сигурност са имали само опознавателна цел (ако се зачетеш по-надолу в мненията ми, ще видиш, че не отричам опознаването), а не връщане на съзнанието назад към подобни ритуали и подчиняване разума на тяхната мистика. Вярата в Бог и вярата в уроки са две взаимно изключващи се понятия.
За съжаление вярата в уроките в този смисъл (да се върнем на първоначалното мнение без да намесваме негативните енергии и геномите) за мен е именно едно такова връщане назад и оплитане в една опасна, особено за детското съзнание, мистика. В този смисъл беше и моята емоционалност (вижда се, че само в първото ми изречение съм дала воля на това), защото твърде много се страхувам за влиянието, което оказват подобни суеверия в развитието и мисленето на детето, а като бъдеща майка мен ме е грижа за това...

Мисля, че това са пълни тъпотии!

И аз подкрепям vedrra!  
Наистина много добре казано!

Моето мнение е, че урочасват децата чиито майки вярват в това... Е АЗ НЕ ВЯРВАМ, но моя позната вместо да търси причината за плача на детето тръгва по бабички...смятам това за много глупаво, а за съжаление тя не е единствената...Защо моето дете никога не е урочасвало?
Ще ви кажа защо - защото никога не оправдавам плача му с уроки, търся причините за плача и начин да го успокоя, защото моето дете е контактно и не се притеснява от чужди хора, напротив обича да е заобиколен от много хора.
А племеницата ми "реве като магаре" от всеки чужд глас и физиономия и изобщо плаче за всяко нещо...това значи ли че е урочасала - ами НЕ детето просто е по-чувствително и обича спокойствието.

Съжалявам, че съм засегнала някого с Дарвиновата теория, но за съжаление на човечеството, за сега тя май е най-вярната. Така че атавистичният страх от силите на природата дреме дълбоко в подсъзнанието на всеки от нас. Докато учех социология в СУ културната антропология беше застъпена само с представителите на западната школа. Доколкото знам вече има и български учени, които работят в тази област, но те също са западни възпитаници. Не съм попадала на студентски разработки, все пак съм завършила през 1998г. и тази област на социологията не беше много застъпена в обучението ни. Тогава маркетинговите изследвания бяха на мода, а и от тях се правеха, и все още се правят, пари. Всъщност нашият курс се опита да направи подобно изследване, но не се получи много добре, признавам си. Доколкото си спомням, съм писала, че не вярвам в подобни неща, но нека да оставим другите да вярват в каквото искат.

Явно тук сме се събрали доста почитатели на "Диагностика на кармата" на Лазарев.  
Съгласна съм с постинга на Сиана. Дори за тези, които твърдо отхвърлят съществуването на уроки, би трябвало да е ясно, че човек не е само физическо тяло. Дори физическото тяло е една малка част от сложната структура, която представлява 1 човек. А щом човекът е в по-голямата си енергия, то изглежда логично да съществуват енергийни въздействия между отделните индивиди. И дали ще ги наречем в един от случаите уроки или по някакъв друг начин, май няма такова значение. Тук не става въпрос за това да се оставим на страха от урочасване да управлява живота ни. Но все пак нека не отричаме с лека ръка всичко, което не може да се види с просто око.

Кики27, благодаря ти за съвета да разкарам онези свои познати, които вярват в уроки, но едва ли ще се възползвам Гледам да съм толерантна с хората и избягвам да ги съдя строго. Всеки има право да вярва в каквото си иска. Това би трябвало да си го разбрала ако не в часовете по културна антропология, то поне на лекциите по етика.
Съвсем между другото, каква специалност си завършила? Да не се окажем колеги от университета?

Един много важен принцип в моя живот е: "Не съди, за да не бъдеш съден".
Не отричам нищо с лека ръка, напротив опитвам се да подхождам рационално към нещата, доколкото мога с разбиране.
Още веднъж признавам, че емоционалното в първото ми изречение взе връх (естествено в този форум само на тези неща се обръща внимание обаче ), защото внезапно се шокирах от поведението на твоите познати и приятели - аз със сигурност не познавам отблизо такива хора, още повече майки с малки деца. Явно се движим сред хора с различни разбирания и затова се съмнявам да сме били колеги.
Колкото до толерантността ми конкретно към хората, вярващи в уроки, тя е изключителна  - просто не възниква комуникация между нас и предполагам и двете страни са еднакво доволни от това

Ще ви разкажа това ,с което се сблъсках сама.Второто си дете родих на 1.07 2003 г. след много мъки от моя страна и от страна бебчо.Слава Богу бебо се роди най-после и всички ахнаха,защото след нормално раждане да се появи на бял свят бебе с мерки :Т-4,440 и ръст 53 см си е за чудене.Аз сякаш не бях на тоз свят-чувствах се омаломощена и тялом,и духом.Персонала,който помагаше за появата му почнаха един през друг да му се възхищават колко бил голям и хубав и т.н.акушерката обясняваше че няма как да не е голям след като и таткото не е малък и т.н.На следващият ден дойде педиатърката да го прегледа и започна да ми изрежда един дълъг списък от неща ,които не му били в ред.Сред този списък имаше и конюнктивит-остър по нейните думи.Правиха му снимка на сърцето,вземаха му кръв и на следващият ден ни закараха в окръжната болница за допълнителни изследвания.Там ми казаха че с този упорит конюнктивит съм го заразила аз(посочиха заболяване без да ме изследват ,за да видят дали ще изолират и при мене същите бактерий)както и да е изписаха му за целта антибиотик и на мен също.Изпих си антибиотика,на сина ми му боцкаха крачето няколко дни с пеницилин и след като се прибрахме вкъщи ми казаха същите там специалисти пак да му давам антибиотик.Давах го точно,но оченцата не минаваха-и така 2 месеца си го влачихме.Един ден след като ходихме при лекарката се спускаме към центъра и там ме среща една позната и както се предполага се надвесва над количката и ме пита:Какво му има на оченцето?На което аз и отговарям че ако знам какво му има ще и кажа.И тя почва да ми разказва нашата история ама в техен вариант и накрая казва да го заведа при една баба да му бае за уроки.Понеже бяхме изпробвали вече какви ли не илачи и нищо не помогна ,се втурнахме с надеждата че това вече ще помогне.Заведох го при бабата,бая му тя на едно шише с преварена вода и каза да му мия очичките с нея и от време на време да му давам да пие-за 3 дни му минаха мъките,които ни преследваха 2 месеца.Може да ви се струва невероятно,но аз мисля че не всичко,което не можем да си обясним -не съществува.Синът ми се оправи и сега от време на време го водя при същата тази баба и съм спокойна за чуждите недобри погледи.Успех в отглеждането на бебоците!

здравей, Анастасия също плачеше винаги след като се бе срещала с много хора . Например след като се роди и докато всички се изредят да я видят стана една .... както казват бабите, като започне да плаче му измивбаи очичките .. или след като сте се срехстали с много хора ... Ас също не вярвам,но по някой път така съм се учудвала много . Примерно някой да дойде към нея  да и се порадва и тя само при вида и започваше да плаче.И това само при някои определни хора. При едни плаче , при други не ...