От самото начало половинката ми НЕ ЖЕЛАЕ ТВЪРДО второ дете. До хитрости не бих прибегнала посмъртно, първо, защото ще се усети веднага, и, второ, защото може сериозно да си навредя на брака. Знам му идеално доводите, не ги приемам, но какво да направя?
Лошото е, че аз съм на 37....вече почвам да се изморявам все по-лесно и скоро и на мене ще ми се отще.
Лошото е, че аз съм на 37....вече почвам да се изморявам все по-лесно и скоро и на мене ще ми се отще.
Уф и аз съм на две крачки до въпросната възрас и започвам искрено да се притеснявам че няма да си имам второ. Таткото засега е категоричен, покрепян от майка си. До хитрост немога да прибегна - и той се пази ..
Малкия редовно разправя за бебета и как ще си ги гушка, ъче сега са на такава вълна в детската. Няколко от съвипускничетата му си имат братче/ сестриче, а той ме поглежда изподвежди все едно аз съм подучила детето.Вече съм се отказала да мрънкам, защото и от това ефект определено няма да има. Само се моля и си стискам палци.
)" Да не би когато си твърдо убудун вече да е малко късно и да си блъскаме главите защо сме се ослушвали толкова време?! "
