Днес съм щастлив(а) / тъжен(на), защото... 7

Оморфис ,разсмя ме ,мила ,а нещо точно в този миг се бях вкиснала от мисли.
Гледам ги как спят моите ,слънчица и осъзнавам колко много ги обичам и им се радвам.
Не ,че понякога не ми идва да хвана гори тилилейски

Ех,Славееее.....да са ни живи и здрави.
Аз ще взема да се метна в кревата,ама хич не ми се ляга сама.....
Що ли всяка вечер кат се стъмни,почвам да си мисля за разни неща.....
Абе айде,кат остарея може и да ми премине.
Лека нощ и хубав ден ти желая утре.
Аз си лягам....сама мамка му.

За книгите аз не знам колко съм изчела. Все пак и не само книги чета за възпитанието.
Когато става въпрос за нещо по-глобално - наистина няма разминавания.
Но за това как да се справяме с ежедневните проблеми има различни мнения.
Просто основната ми мисъл беше, че трябва да се водим подетето и повече по инстинкта си кое е добро за него в даден момент. От книгите донякъде можем да получим поглед какво мислят децата, защото докато са малки и не говорят наистина е проблем това. После като пораснат и ен искат да говорят - пак

Така е Стъни,голямият и като по-малък и сега си е бърборан ама за глупости ,взжните и сериозни неща са си там някъде скрити е него -скорпионско -мъжка му работа.

Има го този момент,че всяка книга различно казва  Нищо, аз засега събирам различни гледни точки като млада мама
Иначе днес съм вкисната ,защото съм болна и не можем да излезем с бебо  То не че навън е много приятно за излизане , де Бе нали днес щяло да бъде 27 градуса ? Може би някъде към Бахамите

Абе, какво им става на тия деца бе, моят вече изобщо не го разбирам.
Ще го водя утре на лекар, понеже вече за незнам кой път в училище решава, че е болен/лошо му е/боли го корем/боли го глава. Тоя път го болеше корем до 4 часа, когато го взех от госпожата и му мина. Искам да го прегледат много обстойно и ако се окаже, че му няма нищо, ще трябва да търсим нещо на нервна почва, знам ли вече 
На всичкото отгоре пак е сътворил беля днес и ми писна вече да се ядосвам и да мисля наказания и да говорим едно и също ...
Помолих баща му да го вземе тая вечер да спи при него, защото психически съм на ръба. Това беше най-тежката седмица от години с много напрежение, нерви и ужасни срещи - като днес беше най-тежката, почти две вечери съм се мяткала из леглото сънувайки как правя презентацията и ме нападат с ужасни въпроси, на които не мога да отговоря.
1 час преди нея ми се обади, че е зле, а 10 минути преди нея - ми се обадиха за белята - вместо да чака госпожата в двора на училището, отишли до съседната градинка да играят. И аз като се панирах - беж в тоалетната за един бърз рев (от паника какво можеше да се случи) и после - срещата. Хубавото е, че бях толкова емоционална покрай Иво, че вече хич не ми пукаше за презентацията, в следствие на което всичко мина идеално 
От гледна точка на детето нищо лошо не е направил - асфалтирали училищния двор и било шумно и прашно и излезли в градинката до училището  - няма пресичане на улици, нищо. Играли така, че да могат да видят госпожата и като я видели, че идва, се втурнали да й кажат къде са.
Успокоих се, че поне са разсъдили, че няма да пресичат и ще могат да видят госпожата. Говорихме надълго и нашироко, сложих му запор на част от джобните, да видим.

Birdy, сама си го написала - детето нищо лошо не е сътворило, напротив: с разум е подходило. И за добро те е разтревожило: помогнало ти е да мине отлично презентацията. Да вземеш да го почерпиш Ивака - заслужава!

Бърди, на мен ми се струва, че много го наказваш.... в случая е нямало за какво, не е напарвил нищо лошо в крайна сметка, особено след като сте разцъкали случая, можело е да му спестиш наказанието

Джали, Миленче, наистина ли така мислите или само ме успокоявате? Честно?

Писах ти на лични, да не занимавам всички с примери и съждения по темата, но абсолютно съм убедена, че няма за какво да се тревожиш. Мойто диване добре, че сам се усеща от време на време инак сестрата в у-ще можеше да пусне абонамент "за редовна заболеваемост" 

Ами аз така знам, в един момент се налага да си избираш битките с него и тогава наистина  е добре да избираш важните, големите битки.
Освен това,  за да лъже толкова често че му е лошо, аз по-скоро бих тръгнала да търся какво не му е тамън в училище, явно има такова нещо.. имровизирам си, ама ти си знаеш детето, познаваш училтелката, училището, можеш да прецениш..... Според мен децата не лъжат за спорта за такива неща, има  някаква причина, за нас може да изглежда маловажна, а на тях да им  е важна, просто  с различен аршин мерим

Благодаря ви и на двете 
Точно това ми е плана, да изключим утре евентуална болест, защото не искам да пренебрегвам и това и дай боже да се окаже, че нищо му няма, почвам да ровя за причината да иска да клинчи.

Ako позволиш да те насоча, причините най-често са свързани със самочувствието на детето или някое "мазолче", по което някой в училище го настъпва....

Джали, аз по-скоро мисля, че той иска да клинчи от следобедната госпожа - защото не настоява да не продължи да е на училище, а по-скоро някой да го вземе по-рано следобяд.
Знам, че не му е много добре там, тя е доста възрастна, много ги кара да учат - според мен прекалено, но иначе не знае как да ги озапти (две момчета са) и изобщо е с доста остарели педагогически разбирания.
Но както му обяснихме днес и аз, а после и баща му - ние не настояваме той да я харесва, има право да харесва или не който си реши. Просто в момента, месец преди края на учебната година, нямаме друг вариант.

Ъъъъъ...едно бивше такова дете да се обади може ли? 
Случваше ми се да реша, че не ми се ходи на училище чат-пат. Не поради някаква конкретна причина...просто така от мързел. Вечерта се опитвам да убедя баща ми да си остана вкъщи. В половината от случаите той се съгласяваше - имах либерални родители.  В другата половина на сутринта ме болеше коремчето... ама наистина ме болеше.... до около 15 минути след като си остана у дома. 

Лелееееее, не им е било лесно.  Дано не ми се връща - аз изобщо не гледам така леко на нещата по отношение на Дариа както моите родители.