Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 4

Кифла, взимай тротинетката за срещата, щото и ние ще дойдем с тротинетка.И ние я мъкнем навсякъде.
Молба към пловдивчани!.Имам час при нашия пловдивски лекар в 14 ч. на 5.05.Ще пътуваме с Мишо сами с влак или автобус.Има ли някой желаещ да ни прави компания и да ни бъде гид докато сме в града?И ни помогне да не се изгубим.Аз съм много зле с ориентацията.

Сега ще проверя  какви автобуси има, а /не се смейте - незнам/ може ли да се пътува с влак?

Проверих, можело с влак - бях забравила.Отивам да си купя билети.Тъкмо ще проведа едно обучение какво е истински влак.

Катина  пусни това съобщение и в седмичната. Росониери замина за Балкана.

Катинка, ако все още си нямаш компания за 5-ти, ние сме на среща!

Момичета,предварително се извинявам,че пускам и тук запитване-освен в литературния клуб.
От месеци търся новата книга на проф.Матанова-"Аутизъм диференциална диагноза",но във Варна нито в една книжарница не са чували за нея,а я няма в електронните книжарници.Молбата ми е ако някой има възможност да намери книгата да ми пише на лични

Здравейте, момичета  . Искам да ви похваля Мири с нещо, което много ме впечатли. Не че друг път не е реагирал адекватно в дадени ситуации, но просто сега...... беше различно. Цяла седмица бяхме в болница. В нашата стая имаше още едно детенце на близо три годинки с майка си. Казва се Мишо. Та на Мири малко като му светна и почна да се заиграва с другото дете. Като искаше да се закачи го бутваше и бягаше и се смееха. Та застанал е Мишо до едни стъпала - стръмни и Мири се приближава и посяга към него. Аз съответно уплашено извиквам, като си мисля, че отново ще бутне детето и направо си представих как онуй полита надолу по стъпалата. Ноооо, не. Мири го хвана за раменете и го дръпна назад. Бях направо изумена. Разсъди ситуацията точно като едно голямо дете и помогна на по-малкото. Хванах го и ги разцелувах докато не ми избяга.
После пак подобно. Бяхме с майката и децата навън. Те тичат някъде около нас. По някое време гледаме Мишето нещо прибягва настрани и викнахме да дойдатдо нас. Мири почна да го побутва за раменете и го дотика до нас.
Радвам се и в същото време си викам - Та това е нещо напълно нормално за дете на неговата възраст 

pepi_r, добре дошли 
Усещаше се липсата ви  .Господ взима с едната ръка, а с другата дава.Всяко зло за добро.Цункай го нашия бодигард.

Вероника, ще прегледам по книжарниците, но след празниците.
Сега не работи нито една.

Благодаря от сърце! 

ето ни и нас..
Катина, съжалявам, че те изпуснах, надявам се Марианка да е успяла да бъде твой гид и да сте си изкарали добре в Пловдив, Дороти правилно те бе упътила.

Здравейте,
искам да ви разкажа за нашият малък Криси. Той е на 2г и 4 м и преди две седмици го заведохме на консултация в клиниката Св. Никола в София. Причината за това беше, че той не говори (много рядко казва сричките ба, па и то нецеленасочено, а когато е гладен или уплашен казва мам, което е за мама и ядене според мен), много често като му говориш все едно, че отсъства, не сочи с пръстче, не изпълнява команди (освен Спри, Ела, Не там). Комуникацията му с мен и мъжът ми се изразя в това да се гушка в нас или да ни виси на вратовете, почти не обръща внимание на братята си. Когато иска нещо ме хваща за ръка и ме води на съответното място, после с побутване се опитва да ми подскаже какво иска, но никога не посочва с пръст и не казва нищо. Ако откажа да му дам каквото иска (с цел да го насърча да каже сричка поне) той плаче съвсем за кратко и много рядко и също за кратко се сърди, а после лесно се примирява.
В клиниката сме били на посещение два пъти. Наблюдават го д-р Трендафилова и логопед Мери Горина, а в понеделник ни предстои среща с психоложката Зоя Михайлова. Според психиатъра и логопеда Криси притежава някои черти от атустичния спектър - липсата на говор, липсата на общуване, но  смятат, че е благодатен за работа. Той е сръчен, няма никакви проблеми с моториката. Казаха ми, че ще ни включат в тяхната логопедична група и ни препоръчаха един логопед за индивидуална работа, казва се Илина Илиева. Според тях се е специализирала в работа с малки деца и постига добри резултати. Тук във форума обаче не открих никакви мнения за нея.
Иначе за Криси най-кратко мога да ви разкажа следното: роден е от трета нормална бременност, нормално раждане с чисти води. Не е боледувал тежко. Антибиотик пи за първи път тази зима. Според мен до първата си година се развиваше нормално, проблем забелязахме на ок. 1ги 5м, когато очаквах да се появят първите думи, но това не стана. Тогава забелязах, че като му говоря не ме гледа. С времето очния контакт се подобри, но само толкова. По едно време мислехме, че не чува, но точно когато решихме да го водим на аудиологично изследване, той започна да реагира на името си и забелязахме, че като чуе определена музика от другата стая веднага притичва да разбере за какво става дума. Затова се и отказахме и решихме да търсим причината другаде. Така стигнахме до клиниката.
Това е най-общото за нас. Ние с мъжът ми изчетохме две книжки за аутизма, освен това доста материали в интернет, а също и почти всичко в този форум, но може все пак да сме пропуснали нещо. Затова искам да ви питам, дали има някое детенце с подобни проблеми като нашите? Искам да ви кажа също, че Криси е много спокойно дете. Случвало се е да има периоди на по-неспокоен сън, но през деня никога не е правил някакви кризи, няма никакви стереотипни навици или движения, не го притеснява непозната обстановка, реагира на болка нормало, няма никакви претенции за дрехите и обувките. Храни се обаче еднообразно. Любими са му тестените продукти, ориз, картофи, сирене, мляко. Преди няколко дни за първи яде месо (пилешка пържола) просто така иначе го хапва рядко в сготвени яденета и то месото да не е преобладаващото. От страни си изглежда като необщително и затворено дете. Единственото странно нещо в поведението му е, че като се радва надава викове (средно силни), маха с ръчички (по бебешки) и се смее много високо.
Постът стана много дълъг, обаче исках да бъда максимално ясна, защото наистина се нуждая от някакъв съвет и насока.
Благодаря ви, че ме изчетохте 

Галя, чудесно е че сте видяли проблема толкова рано. Всички тук знаем, че колкото по-рано се започне работа с детето, толкова по-бързичко ще навакса и влезе в норма.
От прочетеното "виждам", че сте спокойни, информирали сте се подробно, това е чудесно. Когато родителите са спокойни, реакцията им съответно е по-адекватна.
Аз ще ти разкажа за симптомите, които мен ме наведоха на мисълта, че Мими има проблем. някои от тях са сходни с вашите:
- на 3г.6м. не правише изречения, имаше набор от думи, но съвсем недостатъчен за възрастта. Но понеже имаше по-богат пасивен речник (разбираше команди, изпълняваше ги), нас ни подведе.
- имаше вид на глуха, не реагираше от първия път на името си, а като по-малка изобщо не се обръщаше при повикване.
-не сочише с пръст
-липса на очен контакт
-невероятни проблеми със съня
-стериотипни движения с ръчички, които като че ли се появиха около 2 годинки
-не позволяваше да я гушкаме
-трудно задържане на едно място
-липса на интерес към другите дечица
Мисля че лекарите на този етап са ви насочили чудесно - да започнете работа с логопед. По разказът ти и аз съдя, че дететнцето има потенциал да се развива. Успех!

Глая, това, че детето ти чува и си разпознава името и чува музика от другата стая не означава, че слуха му не е засегнат.  Аз не съм много наясно кое как се нарича но има състояние при което детето чува, но не достатъчно - то е като да чуваш различните звуци - примерно ш да го чуваш като т и т.н. и речта всъщност я чуваш обаче тя е просто шум.... и им треябва много време за да се научат да разбират правилно този "шум" ако въобще се научат.
Затова и преди да почнеш да мислиш за проблем от спектъра трябва да направите аудиограма на детето.

МНОГО Е ВАЖНО ТОВА!

Казвам ти го защото наскоро писа мама от Хасково май беше - на момченце над 2 години, което говорело малко - но казва мама и някои други думички...детето е било изцяло глухо от момента на раждането си и са разбрали едва сега. Така, че не се заблуждавай с това, че детето чува. Може да чува, но да не може да "слуша" реч.
Не искам да ти кажа надявам се да не е това или онова, защото и двете неща ми звучат еднаква страшно.
Надявам се детенцето ти да е просто "лейтър"  - незнам как е на БГ - тук акто наричат децата които просто развиват речта и уменията си по-бавно и около 4-5 годинки рязко напредват и наваксват. Води се че няма отклонения при тези деца.

За твое успокоение също - големия ми син проговори на 2г8м. Няма никакъв проблем. Обаче като бебе си казваше някакви думи....
Средното ми момченце обаче прекалено много ми напомня твоето най-малко и ще си замълча с коментари.

[desi], това за чуването и разбирането и мен ме тормози от известно време. Обаче докторката и логопеда казаха, че според тях детето разбира повечето (или много, не съм сигурна как точно го формулираха) от нещата, които му говорят. Та затова леко се успокоих на тази тема. Но все пак ще кажа на мъжа ми и ще го мислим пак. Ние всъщност отлагахме изследването за слуха, защото тук се прави с пълна упойка, а той през зимата почти през цялото време беше с хрема и нямаше как да го упоят. И така като отлагахме и решихме, че всъщност няма нужда. Освен това като го тествахме за упойки се оказа, че е алергичен към три от лекарствата и ние много се уплашихме, да не би пък да му стане нещо, че още е мъничък.
А той всъщност преди годинката имитираше като го учехме да казва `мама` и `тати`, казваше папа на патенцето и па-пу на влакчето, докато си играеше с него на релсите. Това е, което казваше целенасочено, другите звуци и срички бяха безразборни. И моля те, казвай какво мислиш, защото аз много разчитам на вашият опит. Може и да е тежко, но какво от това. Ако живея в заблуда дали ще ми е по-леко?

Мари_Анка, това, което е различното при нас и внася известно спокойствие е, че с мен много се гушка, ама много. До скоро бяхме като залепени през деня, сега положението е по-добре. Също така не прави никакви стереотипни движения и без проблем стои на едно място дълго време - реди пъзели, пъха формички в дупки. С деца не играе. Онзи ден като бяхме на пясъчника забелязах, че отиде и седна точно в средата на групата деца, обаче не им обръщаше внимание. Просто взе от играчките, които бяха там (чужди, не наши) и започна да си играе.
Всъщност засега сме спокойни, защото все още не са ни дали никакво заключение от клиниката. Някакси всичко е предварително. Надявам се, че няма да изпадна в паника и безпомощност, защото имам и други деца и не ми се ще те да страдат поради слабостите на родителите си.

Нещо, което забравих да ви кажа е, че той много силно стиска зъби през деня и скърца с тях. Освен това понякога много силно се напряга като ме прегръща и хем ми се радва, хем прави една напрегната физиономия. Не знам как точно да го обясня.

Галя,всеки път,когато прочета за още едно такова детенце,ме обзема тъга и безсилие.Хубаво е,че рано сте открили нещата.Няма да те лъжа,чака ви много труден път,търпение и лишения.И не на последно място,цялата всемирна любов,за да запалиш живота в човечето.Сега искам да ти кажа за "чуването".Това,което Деси ти казва не е съвсем така.Човек възприема определени честоти от аудио-спектъра.Той или е глух,или с намален слух.Това,че не може да разграничи видовете шум,конкретно речта/и тя е шум/,се нарича речева агнозия.Заболяването се определя като сензорна алалия,т.е. детето чува,но не разбира и не може да говори по тази причина.Няма говор без разбиране.Това заболяване носи след себе си много аутистични черти,които са вторични.Диференциалната диагностика е особено трудна.Не може лесно да се прецени,дали детето не говори,защото не разбира/сензорна алалия/;или не говори,защото няма нужда от това/аутизъм/.Все пак за алалиите по принцип се търси органично нарушение.Знам какво говоря,защото по професия съм логопед,макар,че от няколко години единственият пациент е синът ми.Така,че аз не толерирам изследване на слуха в твоя случай,най-малкото заради анестезията.Може да направите тестове вкъщи.Правят се от 3 метра разстояние и без зрителен контакт с детето.Може да ми пишеш ,ще ти обясня точно как.Успех!

Галя, това го прави и Мими. Скърцането със зъби започна още когато беше бебе, а по-късно се появи и силно стискане. Разбрах те перфектно!
И моята щерка реди пъзели и пъхаше фигурки във форми, но се сетих да и ги предложа в доста по-късен етап - може би година след възрастта на твоето детенце. А на около година Мими можеше да имитира няколко животинчета, казваше как се казва и показваше с пръстче че е на 1 годинка. И въпреки това, сега след като имам вече второ дете, осъзнавам колко е била различна, а аз не съм го забелязала...
И аз мисля като avicom за изследването на слуха. Никога не сме правили на Мими такова изследване, интересното е, че никой от лекарите не ни го е препоръчал. Може би са успели да направят някаква преценка.