Чувствам се използвана и това ми пречи?!

Пример:
 - Миличка, ще ни закараш ли .../ще ни ушиеш ли/ ще ни пренесеш ли...?
 - Не.
 - Защо?
 - Съпругът ми не дава.
 - Защо? (ако са толкова нагли, че продължат със "защо-тата")
 - Защото не мога да му обърна достатъчно внимание/не обръщам достатъчно внимание на детето (ако имате). Обади му се на него, ако позволи.... (Дано съпругът ти да може да казва НЕ.  )
След това, с голямо съжаление, казваш:
 - Ами не дава, какво да направя.


Тук вече могат да те изкарат, че мъжът ти те командва, но мисля, че за теб е по-добре да мислят така. А какво говори родата ти зад гърба ти, не трябва да те интересува. Знаеш, че на всички накуп не може да се угоди. Така, че гледай си семейството, на теб ти е пределно ясно, че от близките си помощ никога няма да получиш.

Време е да станеш "лоша" за другите, за да може да си добра към себе си. Винаги можеш да кажеш, че имаш работа или каквото и да е било. Не е необходимо да даваш обяснения. Пий, ако трябва чай от мента или валерианче и давай смело с "не-то".

Просто не прави каквото се очаква от теб. Носят ти нещо за шиене, казваш о'к и не го правиш - нямаш време/отлагаш, нормално е, аз наистина нямам. Трябва да ги закараш в 17.00ч - о'к, в 16.55 се обаждаш и казваш, че имаш спешен служебен/семеен или друг ангажимент. И така си я караш - те сами ще се откажат когато разберат, че твоя свят не се върти около тях. Просто се прави на разсеяна или започни и ти да изискваш. Честно да ти кажа, не разбирам какво толкова има да отказваш на хора, които само те използват. Първият път е трудно - после се свиква. Успех, повече самочувствие и всичко ще се нареди.

Малко преувеличаваш,едва ли майка ти ако и откажеш нещо ,ще иска да ти премери температурата.... ?

Айде бе, не можеш да повярваш! Има майки които убиват децата си, всичко е възможно...

А по темата:
И аз съм така използвана като теб, за даденост ме имаха, вменяват ми вина, че видиш ли КАК така няма да помогна на брат си, той има проблеми АУУУУ леле! Това че той ме лъже, че ме използва и краде, а се държи по най-безобразно селският начин? Ами то е защото има проблем детето
Изгоних брат си, казах на баща ми че е ненормален и има нужда от лечение и прекратих отношенията си с тях. ТОЧКА! Това беше едно от най-страшните неща които съм правила.
Не ме засягат вече...
Аз така се отърсих от хората които ме подтискаха и депресираха.

Не се страхувай, а събери смелост и да знаеш че майка и баща имат смисъл тогава когато свързваш образът им с уважение, любов и подкрепа.
Не им се чувствай длъжна само защото са ти родители

Да ти кажа как аз държа роднините възпитано настрана...при мен е малко обратното, ако те направят услуга на мен(най-вече да дойдат за няколко часа да гледат малката) винаги им се отплащам с нещо..пари..подарък, а те от неудобство ли не знам..винаги като искат нещо от мен е с много обяснения докато разбера всъщност какво..ако решат да дойдат 'в новата ми къща' се обаждат задължително, питат може ли  и тн., тоест показала съм че мога сама, че дори да имам нужда от помоща на някой, така да се извъртят нещата че сякаш те я предлагат не аз да я искам. Малко заплетено се получи, но аз също не можех да казвам 'не', докато живота не ме научи, че да поискаш помощ от роднини е по-страшно и с повече последствия, отколкото да поискаш от приятел...пробвай да направиш така че когато поискат нещо от теб, не ти да се чустваш зле да откажеш, а те да се чустват зле да поискат.. И все пак първото което казах на роднините си(възрастните, защото имам по-малки две сестри и брат) е, че ЩОМ СА ДОСТАТЪЧНО ГОЛЕМИ ДА ДАВАТ АКЪЛ, ЗНАЧИ СА ДОСТАТЪЧНО ГОЛЕМИ И САМИ ДА СЕ СПРАВЯТ С ЖИВОТА СИ!

Напълно съм съгласна с Как'Сийка!
Трябва непременно да се научиш да казваш "НЕ!". Твърдо и категорично!
Да, в началото ще си чепата, неуслужлива и т. н... Но след кратко време ще се научат да те питат преди да предлагат услугите ти на който им дойде!
Казвай не, обяснявай защо сега не можеш (ако става дума за много близък роднина) и бъди готова да ти омърморят душичката до втръсване и пак да остене твоето не валидно!
След кратко време негативните им реакции при отказ ще спрат и ще свикнат, че и ти имаш "капацитет" и не си робот в постоянна готовност за шрищевките им!

Проблема е в по-голяма степен в теб. Искаш да те харесват, да те хвалят, да се гордеят с тебе, да те смятат за голямата работа, което сигурно е така, но ти искаш и постоянно да го казват и показват. Едновременно с това не искаш много много да те ангажират. Интересно ми е до колко оценяваш нещата които те правят за теб, защото съм убедена че те според тях също се раздават. Дали оценяваш, че майка ти примерно е сготвила нещо и е намерила начин да ти прати, защото ти го обичаш. Дали оценяваш, че брат ти е мъкнал мебели или нещо когато си имала нужда или имаш склонността да позабравяш техните жестове и да виждаш и цениш само своите. Опита ми подсказва, че нещата са някъде там, но все пак аз бих ти дала следните съвети:

1. Откажи се от образа на "добрата". Като не искаш да ти искат услуги нека знаят, че не винаги ще ги получат.
Примерно: Майка ти води кака Гита от 6-я етаж да я подстрижеш. Покажи на майка си с недоволното си поведение и студено държание, че това не ти допада. Предполагам, че няма да ги изгониш с комшийката, но извикай майка си в другата стая и и кажи, че ти е неприятно да подстригваш чужди хора. Тях с брат ти и снаха ти е друга работа, но хора извън най-близките не желаеш и сега е за последно.

Пример 2: Майка ти води приятелка да и ушиеш като нейната пола. Хоп пак казваш на майка си  , че искаш да и кажеш нещо в другата стая. "Мамо, за вас най-близките вземам от съня си, лишавам мъжа си/децата от внимание да ви зарадвам като ви ушия нещо, но на чужди хора няма да се притеснявам и не мога да шия!" И излизаш от стаята преди майка ти да отговори. Отиваш гледаш плата и казваш, че не можеш да прецениш и не се наемаш да не и развалиш плата, а и си доста заета. Тя почва да те успокоява,ч е и да го развалиш няма нищо, казваш колкото пъти е необходимо "Не, не мога така" и не поемаш и на крачка.

Научи се с мек тон да казваш. "Не! Не мога! Нямам възможност" и като те питат защо просто повтори "Защото не мога или защото нямам възможност!" Не си длъжна да даваш обяснения. Ако се чуставаш притисната да се обясняваш то в такава ситуация просто стани и се махни. Ако се мърмори след теб се обърни и пак спокойно кажи "Винаги когато мога помагам на семейството, мъкна, возя, правя всичко за да ви зарадвам! Така, че като кажа че не мога, значи не мога!"

Приеми факта, че може да те смятат за дръпната или с лош характер - ами и в това си има чар   

Аз пък не разбирам защо трябва да даваш обяснения за нещо си. Казваш: не мога, не знам и не разбрах, а ако някай ти поиска обяснение му кажи, че не е негова работа. Ако не ти се прави нещо си, не си длъжна да обясняваш на никой защо.
Пък родата никога няма да е доволна. Ако те разнасят и клюкарят, то поне го оправдай

Наистина не те разбирам. Явно си успяла в кариерата...как позволяваш другите да те мачкат така...

ПС. Аз за роднините(особено свекърите) никак не съм хубава, но за себе си съм перфектна. Правя точно това, което АЗ желая и вече всички се съобразяват с това.

 Започни и ти да искаш пари за услугите, или ще се откажат или поне ще имаш полза. А ако се възмущават, бъди и ти обидена, че имат различно отношение към децата си и тн. Нали знаеш, че атаката е най-добрата защита.

Как пък авторката не каза нищо добро поне за един от роднините си,познатите.....?Била давала безплатни консултации по телефона....е хубава работа какво лошо има в това.....да посъветваш близките си....колко трябва да ти плащат,че говорят с теб?Не отричам,че има хора ,които злоупотребяват,но постовете ти са препълнени с напрежение и недоволство......не ставаш по добър човек от тях след като ги разнасяш по форумите......по този начин.След като си самостоятелен човек с добра кариера и авторитет,спокойно можеш да кажеш не ,в твоя случай услугите са ти мечешки.....Както виждам и самочувствие не ти липсва ,щом се възмущаваш ,че им даваш безплатни консултации по телефона..... Хубаво би било ,човек първо да потърси причината в себе си  за това положение и след това да описва близките си като група от човекоядци.Тях не можеш да промениш,но можеш да поработиш върху себе си...

Споко    аз и да помагам или не пак съм черната овца на семейството    ама както казваш имаш свои приоритети и свое семейство което също иска внимание     Смело действай и вземи обясни че за да ползват твоите услуги първо да питат дали можеш да помогнеш а не да заповядват и да се разпореждат 
В началото ще имате упреци ,но се надявам да свикнат с новото ти мислене и току виж започнат да те уважават повече .
Нямам идея какви са точно близките ти но все пак ако твоите родители са били също толкова услужливи и добри нормално е да искат същото и от децата си като възпитание .


Ааа точно такива надути роднини и мен много ме дразнят и гледам на разстояние от тях

От написаното имам чувството, че ти си емоцонално зависима от тах, а те не толкова от теб, защото определено може да са останали с впечатлението, че ти е приятно да им помагаш.
Ако категорично им заявиш, че неискаш да те занимават с техните прищявки , едва ли ще ти се натрапват повече.