Религията е симптом на нелогична вяра и необоснована надежда.

Ей това и аз се чудя.
Аз също не съм вярваща в Бог, не съм религиозна, дори съм настроена доста анти спрямо тези неща. Това обаче не ми пречи да вярвам и поддържам доброто, справедливостта и т.н. И не мога да разбера защо тези ценности трябва непременно да се асоциират с някакъв си Бог-мог. Религиозните много обичат да поставят знак за равенство между тях, обаче за мен това абсолютно не е задължително!
А пък за разните му кръстещи се и молещи се, които после си вършат какви ли не свинщини - е нямам думи какви лицемери!

Не искам да зесегна някой, но е неправилно да се вадят изводи за Господ на базата на определен тип хора вярващи в него.
Не мисля, че ние можем да променим черното в бяло и обратното....... можем само да сложим грим сами на себе си и да заприличаме на клоуни........... и вярващи и атеисти....

пълна глупост
религията не е симптом, тя произлиза от вярата, която пък най-малкото е нелогична и още по-малко необоснована ... заигравка на сценарист, които се прави на интересен.

Говориш като политик  - нищо конкретно не казваш 

Ами ние хората сме пълни с чувства ...всякакви, понякога сме най добрите самаряни на света иска ни се да запретнем ръкави и да оправим всички проблеми на света.Друг път обаче....няма и помен от нашата ''любов ''готови сме да предадем,излъжем, замажем,теглим майна на целия този свят(който вчера искахме да спасим) . ... Не можем бе хора сами, нашата справедливост се ръководи от много външни фактори,няма край тука този разговор....

Човек разбира се ,че  има разни добродетели в себе си  но винаги ми е било смешно някой да каже'' вярвам с справедливостта но не вярвам в Бог'' ....доброта ,справедливост...на базата на какво,на кое ....светът в ,който живеем отдааавна е доказал ,колко опасна е безбожната справедливост.   Живеем в един ужасно несправедлив свят ....
 Всеки има право да мисли както си иска ,не споря с никого ей.

И аз не искам да се заяждам, обаче ей това на мен пък не ми е понятно

Шоко ,мога да напиша цял доклад защо няма истинска  Справедливост и Праведност без Бог.Но това пак ще си е моето мнение нали така, а аз нямам сега за цел да се боря със зъби и нокти   с/у мнения различни от моите.
щом ти е непонятно,значи е така за теб .Може пък някой ден да не ти е толкова непонятно,знае ли човек...живота е интересен .

Вярваме или не фактите са си факти - т.е. нашата вяра или невяра може да засегне единствено нас самите - няма да промени истината, но може да промени единствено нас, а ние да променим заобикалящия ни свят.
Ние сами избираме дали да се доверим на думите на съвършено справедливия Бог, който е любов, е живот, е Създател на всичко видимо и невидимо - казвам да се доверим, защото, докато сме тук на земята можем да стигнем до Него единствено чрез вяра.
Сами избираме също да не се доверим - да отхвърлим Библията, като измислица (въпреки доказателствата, които съществуват в защита на истинността й - археологически, исторически и т.н.).
Но според мен не съществува вакуум . Ако не вярваме в Бог ние търсим други заместители - науката, изкуството, доброто, себе си......! Но всъщност, както е написала Хариет, всички неща, изброени по-горе са просто части от едно цяло. Те не съществуват сами по себе си. Те са взаимно-свързани.

Имам въпрос към тези, които вярват в доброто и справедливостта - що е добро? Що е справедливост?
В този объркан свят, в който живеем днес всичко е относително. Когато нещо ни се струва добро от наша гледна точка може за другите да е зло. Например, защо няма единодушие по въпроса за аборта и евтаназията? Ако имам проблем със съпруга си, кое ми дава правото да го напусна и да потърся друга "сродна душа"? Нормално ли е съществуването на хомосексуализма? И още, и още.......! Все въпроси, на които обикновено се дава субективен отговор.
А Божиите заповеди са напълно обективни. Там прелюбодейството е грях, убийството е грях, лъжата е грях дори пожеланието е грях и не защото на Бог така му е хрумнало и иска да ни ограничава в нещо си, а за наее добро. Всичко е единствено за наше добро - защото за Бог всеки човек е важен. А грехът винаги засяга човека- и този, който го извършва и срещуположният човек.
Така, че - имаме светлината. Знаем кое е добро и зло. Изборът е в наши ръце  

Искаш да кажеш, че Бог е обективен.
Съгласна съм, че на хората ни е трудно да бъдем обективни - винаги има нещо което да повлияе на избора ни да бъдем добри и лоши, с едно или друго мнение...

И аз не споря  

Всичко на този свят е относително. Религиозните дефиниции на доброто са също толкова относителни и предразполагащи към противоречиви интерпретации, колкото и нерелигиозните такива.
Бог казва: Не убивай. Ясно и просто. Но ако убиеш, защитавайки собствения си живот или този на детето си? Това грях ли е?
Християнството по принцип отрича и самоубийството. Но да гладуваш до смърт в името на бога  май се водеше не грях, а мъченичество. Защо?
Не пожелавай жената на ближния, нито мъжа, нито осела... нито каквото и да било друго. Ами ако все пак ги пожелая, но без да посягам към тях... Защо това да е грях, след като никой не е пострадал? Аз например много често пожелавам нещо чуждо, но не ми и хрумва да го открадна, просто отивам и си го купувам, а ако не мога да си го позволя или набавя просто махвам с ръка и не се терзая. (Това с купуването не важи за мъжете, все още не съм нито толкова стара, нито толкова богата. )

Ще внеса едно разяснение за десетата Божа заповед: "Не пожелавай" -  означава "Не завиждай", а не "Искам да го имам - отивам да го купя" - разликата е огромна. Завистта е едно от най-пагубните чувства наред с гнева и омразата.

За да не шикалкавим с "вратички" в закона, е казано ясно и просто "Не убивай". Това е нормата, правилото, това е законът, а частни случаи - колкото искаш, всеки ще намери извинение за делата си. Затова си има Господ да отсъди и ако реши - да прости, защото само Господ знае какво става на всеки човек в сърцето и душата.

Религия е това което ни свързва с народа ни. Докато вярата е съвсем различно. Вярваш в Буда, Исус, Аврам, Аллах, вярваш в себе си , близките, страната, президента дори на шефа си вярваш. Аз съм християнка баба ми е била такава майка ми баща ми. Вярвам в бог, страх ме е от него когато правя бели, но пак си ги правя защото животът е мой и съм готова да посрещна шамарите но не искам той да не е с мене. С мен е от детството ми моля се всеки ден той ми помага да преодолея трудностите той е с мен когато оставам сама благодарна съм че ме предупреди за някой заболявания излекувах се от това от което хората умират защото го слушах и не се предавах. Може и вярата в мен да ме е спасила, но аз вярвам в бог защото така ме е възпитало семейството ми а и когато всички ме изоставят знам че не съм сама.

Сийкеееееееее, хареса ми това.......

Отдавна съм без логика за много от нещата, които стават около мен......Добре поне,че имам вяра, иначе да съм се сдобила с жълта книжка отдавна......Да, вярвам в Господ!

 
Прочети го пак...

Чета, чета  Добре де, не те разбрах на първо четене. 

Аз мисля, че всички говорим за едни и същи неща и вярващи и не толкова. Само ги обличаме в различни думи.