С картичка,подписана от всички нас и с целувки 
...
Лошо куче,лошо,лошо куче!!!
Не съм спряла да се хиля....чудесни историйки, но Ню определено държи първото място!!!
. Как ще ми го доставите, все пак? Ще изкочи от торта? Пловдив е голям град, а и за кво ми е да го гледам?
... ше умра!!!
Това сигурно беше една негова кофти нощ. Не вярвам да е такъв по принцип. Пък знам ли... 
Седя и се чудя от няколко дена кой муньо да изтипосам тук
Ама нали не съм много злопаметна, та всичко е минало през ситото и нещата дето ги помня не ми изглеждат вече толкова зле. Обаче се сещам за един сваляч на моя приятелка. Муньо Атанас от Козлодуй я сваляше като демонстрираше завидни познания в най-различни области. Веднъж я беше хванал за слушател да и обеснява за видовете пърхут...
В един момент с огромна гордост започна да и обеснява какъв вид точно е неговият пърхут
Тя милата седя известно време безмълвна
после стана от пейката и
Муньо Наско така и не разбра милия какво толкова не на място беше казал
А на него как ли му плющят ушите, толкова го одумахме човека...


. Аааа... това излезе много гнусно вече.
за Ванката вече.
. Русичък със зелени очи беше човека. Вече наистина млъквам за Ванката... горкия. Изведнъж ми домиля
сетих се една историйка от "младините ми". Бях на около 15, а Муньо Д. беше вече завършил средно... значи някъде към 18 годишен муньо... Та идва една вечер да ме изпраща до вкъщи и баща ми решава да види къв е тоя муньо дето щерка му се мъкне с него... (btw баща ми го наричаше МУНЧО
) Та покани го баща ми да влезе, седнахме в кухнята с родителските тела и се започва обичайният разпит (запазена марка на баща ми като бивш полицай). Разпитва го обичайните неща и накрая го пита: "Ами ти сега като си завършил този техникум (еди-какъв-си), какво мислиш да правиш...?" Мунчо седи и гледа тъпо
Баща ми усети, че явно въпросът е бил зададен не като за него и пробва пак по опростената процедура: "Какъв искаш да станеш?" Тогава Мунчо вече се светна какво се пита в задачата. И отговаря гордо: "Искам да стана космонавт !"
Ужасссссс потънах в земята ако щете вярвайте
може да съм била само на 15 ама не бях проста. Хич и не му се обадих повече. След време го видях опнат на първа страница на един местен вестник, как седи закачен с белезници в районното. Не ми се разказва за какво го бяха прибрали, че е много гадно. Ама определено буташе масло тоя. Добре че се усетих докато беше време. Ми тъй де... аз с космонавт не искам да бъда пък!
Препоръчани теми