Номинации за най-голям муньо сред бившите гаджета!!!

По-ниският на снимката (за съжаление).

http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=1425982

Ха ха,айде да видим сега дали някои ще го познае .Айде и другите номинирани искаме снимки

 Блаа, ама и физиономията му е типично муньовска.

обратно пък на всичко пък моят първата ни вечер ме подкара и не ме остави на мира четири часа ама пък и аз не му се дадох
егати муньото искаше да ме уплаши:)

 Абе да не са се свършили муньовците, нима темата се изчерпа? Давайте още

Прекрасна тема, много се смях!

Аз си нямам много муньовци, защото никога не съм била от харесвания тип момичета.  Но имам си няколко кандидат-ухажори, за които се сещам понякога и ми става смешно.

Първи муньо: уж сме приятели с него, сядаме в някакво заведение да си говорим. Не знам какво му прищрака и изведнъж решава да ме сваля и в процеса на свалката се изцепва: "Много възбуждащо ми действат космите на ръцете ти" , а аз го гледам така , защото на всичкото отгоре на ръцете съм си кьосе, не знам какво му се е привидяло.
Оттогава тази реплика за космите на ръцете ми е номер едно в сваляческото дневниче. Ако реша да свалям някой мъж, може да я пробвам.

Втори муньо: Той ми беше колега и в някои дни се връщахме от университета заедно, около половин час пеш, защото живеехме в един район. Та един път в края на такава разходка той изведнъж започна много издалеко: нали съм знаела, че си има сериозна приятелка (знаех), че ходят заедно от няколко години, той много я обичал и като завършели щял да се ожени за нея, а какво щяла съм да кажа за една гимнастика край езерото? Да, за секс говорел, да не съм се правела на лисичка, малко гимнастика за отпускане. Обаче искал да бъде сигурен, че после няма да претендирам за честта да му бъда гадже, защото той си имал гадже и много я обичал! А мен, ако можело, от време на време да ме ощастливява... Добре, че бяхме стигнали на разклона, та само смутолевих нещо и си тръгнах, после се правих, че нищо не е станало, но тогава много зле се почувствах.

Влакови муньовци: Влаковете са огромно сборище на муньовци, не знам на какво се дължи. Имам три "предложения за брак", направени все в нощни влакове, от абсолютни непознати.
Първото беше от майката на един новобранец . На една гара се качиха цялото семейство, изпращаха младо войниче. Настаниха се в мойто купе и като си запредаваха дамаджаната с ракия, едни наздравици, едно чудо, извадиха баница, майката ми навира в ръката пластмасова чаша с алкохол, абе цирк! И ми вика - "Ей, снаха да ми станеш, виж това хубаво момче" - показва новобранеца, пък той зачервен, ухилен до ушите и над ухото - червен карамфил! И кима - съгласен демек.

Вторият път в купето като ме подхвана един пияница, половин час ми повтаря "Ех, каква хубава жена, слез с мен на село!", щял да ми купи герданче. Искаше да слиза на моята гара, за да ме изпрател до вкъщи, да видел къде живея, пък утре да прател сватбари. Сега ми е забавно, ама тогава - хич.

За третото предложение няма да разказвам, защото е по-скоро тъжна влакова история, една от многото, които съм видяла и чула по нощните влакове на България...

Това ми напомни за един пияница, който ме спря веднъж на улицата и ми каза: "Ти си най-хубавата жена, която съм виждал днес!"
 

Ох... айде пак да се включа, любима тема.
Не е муньо, а един колега, ама напил се беше човека. И на едно фирмено тържество ми вика: "Алекс, да ти кажа, ти си най-готината мацка в целия отдел!". Аз: "Ми как да не съм бре, то само аз съм жена там!". Много кофти му стана на момчето.

Аз предлагам да номинираме в отделна категория влаковите муньовци. 

Покрай влаковите муньовци се сетих за автобусните. Понеже имам няколко братовчедки в Сливен, при които години наред си изкарвах училищните и университетските ваканции, редовно пътувах с автобус (мразя влаковете) и доста съм срещала, но най-интересният беше един, който 5 ч. не спря да ми лази по нервите.
Още от качването седеше зад мен, но помоли стюардесата да се премести до мен (уж, заради телевизора, а те оставят нарочно празни места и нямаше проблеми).
Аз бях капнала от умора (предната вечер бяхме цяла нощ на дискотека), а и тъкмо бяха пуснали на видеото "7 години в Тибет" и исках да си гледам тихичко и спокойно Брад Пит. Та, сяда човекът и като почна да приказва, не млъкна през целия път. Доктор бил, идвал на незнам-каква специализация в Пирогов (по специална програма - щял да обучава студенти), много добър бил, търсел си жена, имал в София апартамент, къща на морето, дрън-дрън-та-пляс. Черпи ме от онези сусамените блокчета, абе дивотия. Среща ми определи за другата вечер, а аз мълчах като партизанин (то и нямаше как да взема думата).
И само седмица по-късно, пак пътувах за Сливен и отивам аз във въпросната болница (леля ми и братовчедка ми работят там) и хоп - изненада. Великият "хирург" се оказа портиер във въпросната болница и като ме позна няколко пъти си смени цвета.

и аз и аз 

Е, не...  Не съм се смяла толкова от доста време!!! С удоволствие побутвам темата!

ОЩЕ!!!  ОЩЕ!!!  ОЩЕ!!!

Прясна случка от тази сутрин - ще пресичам улицата и чувам зад гърба си неистови крясъци, че нещо се клати. Спрях се да разбера за какво става въпрос, обръщам се - един продавач на вестници, който отдавна ми е хвърлил око, крещи на някакъв друг мъж да ме види как красиво ми се клати косата като вървя .... Това за тях може да е било комплимент, но на мен не ми подейства по този начин... Утре ще сменя маршрута, че не се знае какво ще измисли. Муньовци навсякъде.

Хе, щом косата е това, дето ти се клати, пак добре Аз имам една колекция улични комплименти от времената, когато ходех без сутиен Та любимият ми е "Виж, виж, как рипат като прасенца в чувал"

  Добре бе, този изби рибата