Много хубава тема! 
Аз физически не се промених много,въпреки,че точно там очаквах основни промени.Но даже станах по-слаба и от преди.
Промених се в друг аспект.Станах по-организирана,по-дейна и работоспособна,по цял ден не се спирам.Преди бях някак по-мързелива.
Сега гледам да има всичко нужно за детето,дори и аз да се лишавам от доста неща не ми тежи,не е останала и капка егоизъм,а преди го имах в една или друга степен...Не мога да си обърна внимание,да се поглезя,но и това вече не е чак толкова важно.
Лошото е,че станах и по-нервна,дразня се и аз от нахални шофьори,шумни съседи,дупките по улиците,пуснатите свободно кучета,алармите на колите,с една дума от несъобразителни, невнимателни и невъзпитани хора,които не се интересуват,че си майка с дете...Преди не обръщах чак такова внимание на тези неща.
Но в едно съм сигурна,никъде,никога и с никого не бих могла да изпитам такава обич,както към детето
Виж целия пост
Аз физически не се промених много,въпреки,че точно там очаквах основни промени.Но даже станах по-слаба и от преди.
Промених се в друг аспект.Станах по-организирана,по-дейна и работоспособна,по цял ден не се спирам.Преди бях някак по-мързелива.
Сега гледам да има всичко нужно за детето,дори и аз да се лишавам от доста неща не ми тежи,не е останала и капка егоизъм,а преди го имах в една или друга степен...Не мога да си обърна внимание,да се поглезя,но и това вече не е чак толкова важно.
Лошото е,че станах и по-нервна,дразня се и аз от нахални шофьори,шумни съседи,дупките по улиците,пуснатите свободно кучета,алармите на колите,с една дума от несъобразителни, невнимателни и невъзпитани хора,които не се интересуват,че си майка с дете...Преди не обръщах чак такова внимание на тези неща.
Но в едно съм сигурна,никъде,никога и с никого не бих могла да изпитам такава обич,както към детето
Към по-добро.Станах по-уверена в себе си ,по-отговорна ,по-трезвомислеща ,по-обичаща ,по-търпелива 
). 
не се харесвам как изглеждам с излишните килограми и неподдържания вид, а това за мен е много важно и ми влияе зле на отношенията с околните. психически съм изнервена, уморена, раздразнителна, твърде взискателна... не е розово положението, дано се подобри малко по-нататък 
Като съм мама, да не живея в гората я 
и сега знам какво е да обичаш от цялата си душа и да си готов на всичко в името на щастието на едно малко същество 
