Промених се и се радвам, че стана така! И физически повече се харесвам. В емоционално отношение съм много по-търпелива, приоритет отдавна ми е семейството! Двете деца са най-хубавото нещо в живота ми! 
Виж целия пост
С какво се променихте откакто станахте мама?
- Публикувана: 15 апр. 2008, 09:26 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2008, 14:54 ч.
# 62
19 апр. 2008, 14:24 ч.
Ооооо, промених се много. Една приятелка наскоро ме укори, че съм станала много скучна 
. Каза ми, че преди съм ходила на театри, кина, оперети, обсъждали сме книги, политика...абе всичко, а сега само пюрета и захранвания са ми били в главата 
Откакто се роди Калоян животът ни придоби съвсем друг вид и смисъл. Със съпруга ми се занимаваме с компютри. Доскоро знаех и се интересувах от всичко което има на БГ пазара, свързано с техника. Сега допирът ми с компютри се свежда до посещаването на тоя форум 
Виж целия пост
. Каза ми, че преди съм ходила на театри, кина, оперети, обсъждали сме книги, политика...абе всичко, а сега само пюрета и захранвания са ми били в главата Откакто се роди Калоян животът ни придоби съвсем друг вид и смисъл. Със съпруга ми се занимаваме с компютри. Доскоро знаех и се интересувах от всичко което има на БГ пазара, свързано с техника. Сега допирът ми с компютри се свежда до посещаването на тоя форум 
# 65
19 апр. 2008, 15:22 ч.
С нервите и с това,че не мога да гледам тежки филми,които преди ми доставяха удоволствие.С това,че сьм станала по-милостива,по-тьрпелива,мисля повече за нещата от живота. Ами май вьв всичко. 
Виж целия пост
# 66
20 апр. 2008, 05:35 ч.
Станах по-наблюдателна, успях да сваля 30-те кила трупани по време на бременността и да се възстановя (а така се опасявах, че ще си остана тлъста лелка), единственото важно нещо в живота ми станаха детето и семейството, станах по-търпелива, въпреки недоспиването и останалите екстри, станах по-самоуверена - знам и съм показала вече и на практика, че мога да се справя с всичко, което зависи от мен, мисленето ми коренно се промени...,станах обаче твърде чувствителна и към другите деца, не само към моето (може би в това се изразява майчинския инстинкт, знам ли...) - когато видя/чуя плачещо бебе ми се иска да го гушна и накърмя, когато по тв дадат репортаж с някоя гадост, свързана с дечица стомахът ми става на топка и ми потичат сълзи.
Уж привидно съм същата, но всъщност не съм.
Виж целия пост
Уж привидно съм същата, но всъщност не съм.
# 67
20 апр. 2008, 05:39 ч.
И никога вече няма да бъдем, мила!
Но в това откривам нещо толкова сладко и приятно... а преди идеята само ме плашеше и ми беше необяснимо и странно, и..., и...
Виж целия пост
Просто не съм на първо място аз вече 
И никога вече няма да бъдем, мила!
Но в това откривам нещо толкова сладко и приятно... а преди идеята само ме плашеше и ми беше необяснимо и странно, и..., и...
# 68
20 апр. 2008, 15:21 ч.
Станах по отговорна,по взискателна за мен децата са на първо място.
Промених много от навиците си,започнах да се съобразявам много повече от преди.
Научих се да готвя,да съм по търпелива и много други неща.Май вече не съм същата.
Но съм много доволна от тези промени
Виж целия пост
Промених много от навиците си,започнах да се съобразявам много повече от преди.
Научих се да готвя,да съм по търпелива и много други неща.Май вече не съм същата.
Но съм много доволна от тези промени
# 69
20 апр. 2008, 16:05 ч.
Ами нищо вече не е същото - каквото и да направя, мисля първо за детето. И да си призная съм много по-напрегната и изнервена отпреди. Цялото ми търпение е за детето, към близките ми съм много избухлива и трудно се владея.Просто май всички, освен нея много ме дразнят 
Но, естествено, съм много, много по-щастлива, отколкото преди. И всичко се върти около малката - радвам се на всичко, на което се радва и тя, нейните нужди са с приоритет.
Виж целия пост
Но, естествено, съм много, много по-щастлива, отколкото преди. И всичко се върти около малката - радвам се на всичко, на което се радва и тя, нейните нужди са с приоритет.
# 70
20 апр. 2008, 17:13 ч.
Станах по-нервна, но и по-спокойна в някои отношения. По-сприхава съм също, особено към непознати и техните съвети...
По-отговорна може би станах, като някои определят това като "скучна".
Във физическо отношение не мога да се оплача, близо съм до фигурата, която имах преди трите раждания.
Виж целия пост
По-отговорна може би станах, като някои определят това като "скучна".
Във физическо отношение не мога да се оплача, близо съм до фигурата, която имах преди трите раждания.
# 71
20 апр. 2008, 17:21 ч.
Същото, само дето името на детенцето е маааалко по-различно 
Виж целия пост
Като се замисля по-лесно щеше да ми е да опиша с какво не се промених след раждането на сина ми.Това разбира се е в рамките на нормалното.Животът вече не е същият.Приоритетите-също.Искам обаче да подчертая ,че тази огромна промяна е най-хубавото нещо, което ми се е случвало.Ако преди съм живяла за себе си ,то сега го правя за Иван.
# 72
20 апр. 2008, 17:43 ч.
Освен по толерантна към хората и чуждите деца, май всички останали промени са минус.
До годинката промени почти не се усетиха, бях едва ли не в някаква еуфория, въпреки недоспиването, можех да се срещам със старите си приятелки, бебето в количката дори не пречеше, а и като беше по-малък шанса да го оставя на баща му да го гледа , а аз да поизляза го имаше, за разлика от сега.Колкото по голям става толкова повече внимание и грижи изисква, по труден за гледане, съответно никой неще да помага.
Съответно аз се превръщам с всеки изминал ден в една перманентно уморена жена, а социалните ми контакти / не по мое желание разбира се/ сведени до приказки в нета или срещи с мамчета и разговори около децата. От четири години моментите , в които съм се чувствала жена, а не майка се броят на пръсти.
Виж целия пост
До годинката промени почти не се усетиха, бях едва ли не в някаква еуфория, въпреки недоспиването, можех да се срещам със старите си приятелки, бебето в количката дори не пречеше, а и като беше по-малък шанса да го оставя на баща му да го гледа , а аз да поизляза го имаше, за разлика от сега.Колкото по голям става толкова повече внимание и грижи изисква, по труден за гледане, съответно никой неще да помага.
Съответно аз се превръщам с всеки изминал ден в една перманентно уморена жена, а социалните ми контакти / не по мое желание разбира се/ сведени до приказки в нета или срещи с мамчета и разговори около децата. От четири години моментите , в които съм се чувствала жена, а не майка се броят на пръсти.
# 73
20 апр. 2008, 17:46 ч.
С какво се променихте откакто станахте мама?
Пораснах във всяко едно отношение и превъзпитах себе си!
Виж целия пост
Пораснах във всяко едно отношение и превъзпитах себе си!
# 74
20 апр. 2008, 23:14 ч.
Станах по -щастлива, удовлетворена, търпелива, оттам и по- добра и отстъпчива.
Виж целия пост
Препоръчани теми