Дали да не опитаме да номинираме ....

оставам твърдо в София!!!
бих посетила доста месенца, но винаги ще се връщам тук!

Аз също оставам в София, макар че град до морето или в планината ме изкушава, но май повече за почивки, а не за постоянно местоживеене.

Берковица

Трявна

Жеравна

Пловдив,обожавам го този град

Созопол
Дряново
оставам тук, в покрайнините на София

Бургас или по-точно някое градче на 5-10-15км от Бургас.Тишина, спокойствие, чистота, хладен бриз и мирис на море...Стоиш си на верандата, чуваш как вълните се разбиват в брега, над хоризонта се вият чайки, всички около теб са с бронзов загар, а някъде далече се разнася аромат на печена рибка, виждаш как рибарите прибират мрежите и лекият бриз разрошва косите ти...
Не искам да живея далече от морето, дано никога не се налага.Единственото с което бих заменила моренцето е океан, но тъй като говорим само за България ще се задоволя с Черно море.

Варна , Варна и пак Варна. Прекрасна е лятото. Морската граднина , нощния живот.Само дето доходите там са ниски за стандарта на града.

''Всичко далече от морето е провинция''- Хемингуей

Ами хайде на анкетата тогава  , да видим кой - кой 
Включих изброените до тук градове ..... ако има още номинации , ще добавям 
С опция за 3 гласа на човек .... мисля би било най-обективно 

Я!
Аз май съм първата пристрастена софиянка

Сложих и Варна като единствена алтернатива.

Велико Търново
Варна

Както е тръгнало, в София ще остана само аз.
Лошо няма, тъкмо ще е наистина приказно място за живеене

Варна/моят град/
Плевен/щото ми е роден град/
Стара загора, заради всички хубави хора, с които искам да си пия бирата !

п.с. Търговище, въпреки всички години изживяни там го пропускам...става за почивка обаче

Оставам си във Варна.
И аз като Катюша съм живяла на много места, но това е моя град 

Темата не е от интересните явно, та използвам да споделя нещо малко странично ... по повод Жеравна 
Едно от местата  за мен си някакъв символ на българщината останал от онова време, един от малкото до който не бях ходила до преди близо няколко години .....
Е, случайно или нарочно ... удаде ми се тази възможност 
На едно прибиране минахме с мъжа ми през Сливен / който , признавам опроверга някои съображения които съм имала до този момент за него/, после бяхме на гости при едни приятели в Трявна / и нея да зърна за сефте  / и така по пътя за София следващата точка от картата беше Жеравна.
Трявна много ни хареса ... тишинка, спокойствие ... едно слънце жули... 
Вечерта, както подобава ... избрахме едно уж хубаво кръчме за отмор и приказка на салатка и ракийка.
Никаква приказака не се получи обаче , защото 10-15 минути след сядането ни изникна в ресторанта една циганска тумба - кръчмарски оркестър ... и се почнаха едни джазмаги..../ и как беше натам не помня/ 
Изкарахме цяла вечер усмихвайки се умно един другиму през масата и хвърляйки любознателни погледи на останалата аудитория , която искрено се забавляваше .... знаеше как , пък и беше попаднала на правилното място 
На сутринта казахме чао на приятелите ни и на Трявна и поехме нататък ....
Пристигаме в Жеравна .... късмет : сбор на града 
Едни кебапчета ви казвам, едни бири ... сергии с всичко, за което душата ти копнее , миризми ароматни се носят и позасмяни, поруменяли българи щъкат накъде ти видат очите 
Забравих и музиката .... като на сбор 
Опитахме се да се поразходим ... не ни предразположи атмосферата някак си ...пък "цяло село"  - на мегдана ... не върви да се правим на английски туристи .
Викаме си ... да хапнем по някое кебапче, да се смесим с тълпата и да усетим и ние от радостта българска .
Речено, сторено ....
На 3 тата хапка , спря официалната музика / от колоните ... записите/ и хоп : гледаме нашите хора от Тревненския ресторант дошли 
Да споделям, че репертоара беше същия .... няма нужда 
Новото беше , че бяхме вече в час с текстовете и римите ....
Е , това ми е останало от Жеравна ....  .... дай, боже да се наканим някой ден пак да идем 

ВАРНА - НАЙ ДОБРИЯТ ГРАД ЗА ЖИВЕЕНЕ В БЪЛГАРИЯ!!