Чак пък да съм крещяла, не не съм. Зарадвах се разбира се и то много, бебето беше планирано и не ме изненада или по-скоро стресна толкова много. Първо съобщих на съпруга си и родителите ни и доста по-късно на близки и познати.
Виж целия пост
изкрещяхте ли "бременна съм"?:)
- Публикувана: 15 апр. 2008, 22:27 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2008, 21:55 ч.
# 61
17 апр. 2008, 19:02 ч.
Не, не изкрещях. Бях с мъжа ми и просто седнахме на леглото един до друг и гледахме теста и мълчахме. Бяхме безкрайно щастливи .Дълго чакахме този момент. 
5дена по-късно казахме на родителите ни. На Благовещение
желая ти скоро и ти да видиш двете чертички
Виж целия пост
5дена по-късно казахме на родителите ни. На Благовещение
желая ти скоро и ти да видиш двете чертички
# 62
17 апр. 2008, 19:14 ч.
Не,с 1-та бременност.Само бях много щастлива,но по-скромно изразих щастието си. 
Сега обаче,ако съм забременяла
-мисля,че ще изкрещя на целия свят! 
Желая и на теб в най-скоро време да изпиташ това щастие!
Виж целия пост
Сега обаче,ако съм забременяла
-мисля,че ще изкрещя на целия свят! Желая и на теб в най-скоро време да изпиташ това щастие!
# 63
17 апр. 2008, 23:59 ч.
Не съм крещяла,само се ухилих доволно,когато прегледът потвърди съмненията ми.Първа научи новината моя колежка,която ме придружи до лекарския кабинет,защото ми беше лошо.Съпругът ми научи вечерта,но и за него не беше изненада,защото знаеше,че МЦ закъснява и че ще ходя на лекар.На следващия ден съобщих на майка ми и на приятелките ми.
Виж целия пост
# 64
18 апр. 2008, 00:42 ч.
Здравей, Десинка.
Аз разбрах, че съм бременна преди 2 дни и въобще не крещях. Нямах идея как да реагирам, само гледах в монитора и се надявах мъжът ми като влезе, да изрази някаква емоция, но момчето застина пред екрана и очите му се свиха, сякаш го бяха изритали много болезнено. Почнахме да говорим с лекарката дали бебето на пръв поглед изглежда добре, да не е изначално увредено, тя почна да ни обяснява колко е хубаво че сме толкова млади и че ще се разбираме страшно добре с детето и че и тя и всичките и приятели и колеги са направили първите си деца в първите студентски години. Аз започнах да плача и 1/2 час докторката, сестрата и момчето ме успокояваха, все едно ми се е случило нещо КОШМАРНО. Веднага щом си тръгнахме с моето момче започнахме да си говорим всъщност колко е хубаво това, колко се радваме, как със сигурност ще се справим и колко глупаво сме реагирали
това е от мен. П.П. Добре че е анонимността на Интернет, защото се чувствам глупаво сега
Виж целия пост
Аз разбрах, че съм бременна преди 2 дни и въобще не крещях. Нямах идея как да реагирам, само гледах в монитора и се надявах мъжът ми като влезе, да изрази някаква емоция, но момчето застина пред екрана и очите му се свиха, сякаш го бяха изритали много болезнено. Почнахме да говорим с лекарката дали бебето на пръв поглед изглежда добре, да не е изначално увредено, тя почна да ни обяснява колко е хубаво че сме толкова млади и че ще се разбираме страшно добре с детето и че и тя и всичките и приятели и колеги са направили първите си деца в първите студентски години. Аз започнах да плача и 1/2 час докторката, сестрата и момчето ме успокояваха, все едно ми се е случило нещо КОШМАРНО. Веднага щом си тръгнахме с моето момче започнахме да си говорим всъщност колко е хубаво това, колко се радваме, как със сигурност ще се справим и колко глупаво сме реагирали
това е от мен. П.П. Добре че е анонимността на Интернет, защото се чувствам глупаво сега
# 65
18 апр. 2008, 00:43 ч.
Разбира се , че на мъжо съобщих с крясък новината и се хвърлих на врата му 
Виж целия пост
# 66
18 апр. 2008, 01:21 ч.
И първия и втория път сега, се разплаках от радост. Но за втората ми бременност о6те никои незнае, само мъжа ми и всички мами от форума 
.Желая ти от сърце скоро да изпиташ това чувство 
.
Виж целия пост
.Желая ти от сърце скоро да изпиташ това чувство .
# 67
18 апр. 2008, 01:46 ч.
И двата пъти първо споделих съмненията си с мъжът ми.След тестовете съответно и резултата.После казах на майка ми и сестра ми.
Пожелавам ти скоро да се осъществи желаниято ти
Виж целия пост
Пожелавам ти скоро да се осъществи желаниято ти
# 68
18 апр. 2008, 11:26 ч.
Аз се разплаках. Хем бях щастлива, хем ме беше страх- много странно чувство.
Виж целия пост
# 69
18 апр. 2008, 11:48 ч.
Първият път беше направо шокиращо, защото не беше планирана бременост.
Вторият път мъжът ми видя двете чертички преди мен, понеже аз цялата треперех от вълнение и от притеснение. Но бях щастлива!
Желая ти и на теб съвсем скоро да изпиташ това вълнение и крещиш от щастие!
Виж целия пост
Вторият път мъжът ми видя двете чертички преди мен, понеже аз цялата треперех от вълнение и от притеснение. Но бях щастлива!
Желая ти и на теб съвсем скоро да изпиташ това вълнение и крещиш от щастие!
# 70
18 апр. 2008, 11:53 ч.
Изкрещях си наум и двата пъти! 
След раждането на децата ми, това са най-щастливите моменти в живота ми!
Виж целия пост
След раждането на децата ми, това са най-щастливите моменти в живота ми!
# 71
18 апр. 2008, 16:30 ч.
Не крещях от радост. Не знаех дали да се радвам или не на 2-та черта. 
Въпреки че си знаех, че тестът ще е положителен по някои ранни признаци на бременност. Бременността ми не е случайна. Бях си правила тестове за овулация, за да 
, когато трябва. Не бях радостна заради това, че от месец бях на нова работа и не знаех как новите шефове ще приемат новината, откриха рак на баща ми /той почина 3 седмици след като казахме на родителите ми, че съм бременна 
/, предстои ми да тегля ипотека... Просто събудих приятеля ми и му казах, че съм си направила тест и той каза: "Бременна си." Прегърнахме се, но и двамата, някак си, бяхме уплашени. На следващата сутрин си направих още един тест, който пак беше положителен. Ако не бях лекувала ендометриоза, щяхме да изчакаме още с бебчо. Но болестта промени живота ми до голяма степен. Знаех, че след медикаментозното лечение шансовете са големи, защото яйчниците работят, едва ли не, на двойни обороти. И затова решихме да използваме периода...
Виж целия пост
Въпреки че си знаех, че тестът ще е положителен по някои ранни признаци на бременност. Бременността ми не е случайна. Бях си правила тестове за овулация, за да , когато трябва. Не бях радостна заради това, че от месец бях на нова работа и не знаех как новите шефове ще приемат новината, откриха рак на баща ми /той почина 3 седмици след като казахме на родителите ми, че съм бременна /, предстои ми да тегля ипотека... Просто събудих приятеля ми и му казах, че съм си направила тест и той каза: "Бременна си." Прегърнахме се, но и двамата, някак си, бяхме уплашени. На следващата сутрин си направих още един тест, който пак беше положителен. Ако не бях лекувала ендометриоза, щяхме да изчакаме още с бебчо. Но болестта промени живота ми до голяма степен. Знаех, че след медикаментозното лечение шансовете са големи, защото яйчниците работят, едва ли не, на двойни обороти. И затова решихме да използваме периода...
# 72
18 апр. 2008, 17:04 ч.
Казах, без да крещя на мъжа ми, родителите ми, неговите родители. След това кой когато видяхме.
Казах веднага след двата положителни теста
Виж целия пост
на мъжа ми, родителите ми, неговите родители. След това кой когато видяхме. Казах веднага след двата положителни теста
# 74
22 апр. 2008, 18:59 ч.
Първо споделих с мъжа ми и веднага след това с две приятелки, с които съм и колежка (теста си го направих в работатат).
После ми идваше да крещя, но не го правех от пусто суеверие. Но това беше за кратко, след това на всеки казвах, чуствах се страхотно и сега тези моменти много ми липсват.
Виж целия пост
После ми идваше да крещя, но не го правех от пусто суеверие. Но това беше за кратко, след това на всеки казвах, чуствах се страхотно и сега тези моменти много ми липсват.
Препоръчани теми