Как се справяте с досадните продавачи?

"Просто разглеждам" върши най-добре работа. Поведението на момичетата е фирмена политика, следват инструкциите на шефа. Както във всяка работа, има родени продавачки и такива, които не стават. Имам си една любима, никога за нищо не ме е лъгала, усеща ми предпочитанията, не крие, когато нещо не ми стои добре и никога не ме изнудва да купувам неточната стока.

хахаха 
Интересно ми е какво отговарят на такава закачка продавачките?

Напоследък се сблъсквам с много нелюбезни продавачки.Имам чувството,че са сложени насила в магазините и дори човек да има настроение,те му го убиват.Да си призная обаче,като срещна нагло поведение и аз започвам да ги дразня.

Лелеее мен една овца как ме ядоса. Та влизам аз в един магазин и се загледах в едни поли. В същото време продавачката ме пита какво търся, аз всъщност търсех паналон 7/8 и спонтанно и отговорих. Въпросната лелка вместо да ми покаже каквото трябва ми вика " ма вие кьораво ли сте бе мойто момиче, къде са панталоните, къде са полите" и всичко това с едно ехидно изражение .С такава скорост и свих сармите и излязох, че после сигурно е била любезна цял ден

Не обичам да ми дишат във врата.....,даже и любезни продавачки

Тъй като съм от страната на търговеца, вашите мнения са ми много полезни. При нас се пазарува спокойно и клиентите се оставят на мира. Искам да споделя един разрастващ се феномен, който ме побърква: Увеличава се броя на "клиентите" влизащи в магазина (за дрехи е ), докато се хранят. Баници, вафли. Дояжда и тръгва да пипа. Първата я оставих и всичко което пипна и пожела да купи, й дадох опипаните бройки. Втората я спрях на първата пипната дреха. А тя казва "Трябва да си малоумен, за да пипаш неща с мръсни ръце". А днес една жена си дояде разтопената вафла, изтръска си ръцете и поиска да пипне бяп корсаж. Е, не й разреших.
Има и хора с уникално тежък за изтърпяване стил на пазаруване. Имайте предвид, че след някои посещения се чувствам изпита няколко дни.
Друго много дразнещо нещо е "клиент", който влиза в магазина и се прави, че не ме вижда. Все едно влиза в музей. Аз поздравявам, а все едно нищо не съм казала. Не ми печели уважението определено. И така се изнизва, крадешком.  

За омазаните с храна ръце имаш пълното право да негодуваш.
Последното, което си описала се дължи или на високомерие и темерутщина или на липса на добро възпитание или е превантивна мярка срещу евентуална словесна 'атака' от страна на продавача.

Аз да добавя и продавачите на книги на Славейков, колкото и нелепо да звучи. Абе то бива агресия, бива ама ... Един даже ми дръпна торбата, отвори я и като видя каква книга имам вътре, заяви, че той има и следващата от същата поредица и задължително трябва да я купя от него. Като му казах, че за днес повече няма да купувам, много обидено и грубо заяви, че що ли се хаби да предлага интелектуален труд на такива като мен. Не исках разправии и си тръгнах, ама идиота ме догони и продължи да крещи, че той имал висше образование, а аз съм го гледала пренебрежително   Писна ми и противно на всичките ми принципи му казах - добре де, давай я книгата, ще я взема. Само да ме остави на мира, че върви след мен и не спира да дудне. А той - аа, сега няма да я дам, не заслужавате  Интересното в случая е, че същата история се повтори 2 месеца по-късно. Пичът не ме позна и излезе със същия номер. Едвам се отървах. Сега книги поръчвам само от books.bg и ми е мирна главата. Човек да не смее да се спре и да разгледа нещо, пишман ще стане.

При мен е това. До гуша ми дойде да обяснявам на разни девойчета, че не влизам в М размер, че памук и полиестер са различни неща и че Ханг Киу не е италианска марка.

В големите вериги не се случват такива глупости, затова пазарувам само там вече.
В Мотиви винаги има дежурна девойка, чиито задължения се изчерпват с това да поздравява всеки един клиент на влизане И излизане. Много приятно и весело, нищо че е насила. 

От размер М на една марка има разлика от размер М на друга марка.Би трябвало продавачите да знаят дадения размер дали ще бъде подходящ за вас,защото си познават стоката.А не като чуете кой размер ви приготвят за проба  да казвате"Моля ви,аз не съм за този размер".Повярвай ми,че на продавача и малкия и големия размер са му за продаване.На него му все тая кой вие ще предпочетете,важното е да сте доволни.

Не ме убеждавай в неща, които са ми пределно ясни..
Говоря за нахалстовото да ти се пробута нещо, което очевидно не е за теб, но продавачката си умира да те убеди в противното. На всяка цена -  изкочила паласка, висящ ръкав или изхвръкнали задни части - важното е да няма празно!
Примерът с М беше просто пример. Аз всъщност си знам само ЕУ/УСА размера.


П.П. Според теб трябва да се доверяваме на всяка продавачка, само защото си познава стоката по-добре от собствените ни тела?! Да, да. Аз пазарувам бързо, не мога да чакам всяка кака да си изкаже теорията за размерите на дрехите. Преди го правех, но никога, ама никога не е имало положителен резултат. И съм сигурна, че не съм единичен случай.

Това беше моята гледна точка по въпроса за размерите.Защото ми се е случвало 1000 пъти да твърдя,че това е подходящия размер,а клиентът с недоверие влиза да пробва.Естествено съм била права(в 99% от случаите) и си купува.
Както си казала в предния си пост,знаеш в какви магазини да пазаруваш,за да не се сблъскваш с непрофесионализма на продавачите.И аз така правя.

И аз така смятам - целта не е човек да купи нещо сега, а да се почувства удобно и да види дрехи, които му харесват. Пък когато реши да купува нещо - да се сети за моя магазин и да дойде)  Между другото с всички твои мнения по тази тема съм изцяло съгласна.

Момичета, пропускате още един аспект на проблема - как собствениците на магазини да се справят с персонала си. Едно от разпространените решения е процент от оборота, обаче това често води до така описаната наглост.... От друга страна твърдата заплата е предпоставка продавачите да губят мотивация - каквото и да правят си взимат заплатата. Като са се хванали на хорото, да се научат да го играят, ще кажте..... аз още се боря с този проблем.

И поради това често аз си седя в магазина (или приятелят ми) - да, наистина се радвам истински на хората, които влизат. Повечето са чудесни хора, които искат да поразгледат и да се разведрят)) Има обаче някои, за които се чудя защо изобщо си го причиняват - влизат, гледат лошо, не позравяват, не харесват нищо, викат по детето си, излизат без да кажат довиждане..... явно са много подтиснати...

Ей, пак написах роман Обаче има още едно нещо - към продавачките има негативно отношение, пак не знам защо. Случва се като влезе някой да се държи  грандомански и с явно превъзходство, но по доста неприятен начин. На мен лично не ми пречи, всеки е прав да се възприема както си иска. ОБаче как да оставя някое момиче по цял ден само в магазина и да разчитам, че след 3ма викащи и 4 ма надути ще се държи добре с останалите хора.....

Малко досадни ми идват продавачките , в повечето случаи влизам в магазин и ако ме грабне нещо си го взимам.
Не си купувам нищо от магазини в които продавачката стои до мен или започва да вади това - онова и да ми предлага.Обичам да вляза едно "Добър ден " и да си цикля по стоките.

да ти кажа, колкото и да е странно, но много често се среща и обратното - да поздравя, влизайки в магазина, а отсреща да получа тъпо-учуден поглед и мълчание.