Стън, много ми хареса цитата ти и напълно споделям твоето виждане 
Виж целия пост
За отношението на детето към тате
- Публикувана: 16 апр. 2008, 23:25 ч.
- Последно мнение: 9 май 2008, 20:03 ч.
# 61
30 апр. 2008, 10:33 ч.
Заставам напълно до Сабина, това е което чувствам и аз.
Виж целия пост
Стъни, лично аз ако не мина през прошката, няма как да забравя. За да загърбя станалото и да продължа живота си начисто, трябва да простя. Безразличието към този човек е нещото, което желая най-силно в момента, но горчивината, която нося в сърцето си не ми дава вътрешен покой. Хич не си мисли, че съм някоя възвишена душа, желаеща пречистване и незнам-там-какво-си. Още повече, че не съм особено вярваща и религиозна...да не кажа нещо по-силно...По-скоро от егоистични подбуди искам да простя, демек на мен да ми стане по-леко! 
Заставам напълно до Сабина, това е което чувствам и аз.
# 62
30 апр. 2008, 11:11 ч.
Само че вие не се опитвате да простите, а да разберете... Ми няма да стане.
Прошката е именно да приемеш нещо, без да се налага да го разбираш. Приемаш факта, че съществува, че се е случило, че не може да се върне и продължаваш напред. Ако продължаваш да обвиняваш някой полза няма никаква. Да желаеш отмъщение - това пак няма да промени миналото и болката. Да се опитваш да разбереш защо друг човек е направил нещо трябва да си изживял целия му живот и пак може да не ти стане ясно...
Виж целия пост
Прошката е именно да приемеш нещо, без да се налага да го разбираш. Приемаш факта, че съществува, че се е случило, че не може да се върне и продължаваш напред. Ако продължаваш да обвиняваш някой полза няма никаква. Да желаеш отмъщение - това пак няма да промени миналото и болката. Да се опитваш да разбереш защо друг човек е направил нещо трябва да си изживял целия му живот и пак може да не ти стане ясно...
# 63
30 апр. 2008, 11:59 ч.
Ами аз съм му простила, ама то всеки ден наново трябва да му прощавам. За до днеска съм му простила, ма днеска пак трябва, щото днеска пак не се обажда да пита как е детето му. Така че всеки ден наново и наново, аз нямам проблем с това, толкова може човека, толкова му дал дядо господ - той по рождение го е наказал и в главния мозък... съжалявам го и всички от този род.
Виж целия пост
# 64
30 апр. 2008, 12:06 ч.
де тоя късмет и на мен 
къде къде по-друго да бях само с майка ми живяла, ама тя е от тия, дето не намират сили.. и смелост
Виж целия пост
Аз лично изпотвах облекчение след като моите родители се разведоха и никога не зададох въпроса - защо?
къде къде по-друго да бях само с майка ми живяла, ама тя е от тия, дето не намират сили.. и смелост
# 65
30 апр. 2008, 12:15 ч.
Ей тия думи все едно аз съм ги писала, ама 100%
Виж целия пост
толкова може човека, толкова му дал дядо господ - той по рождение го е наказал и в главния мозък... съжалявам го и всички от този род.
Ей тия думи все едно аз съм ги писала, ама 100%
# 66
30 апр. 2008, 12:52 ч.
ами съжалявам го, голям е нещастник. кво да направя - няма как да ме е яд, как беше приказката '..господи, той незнае какво прави'.... пълен малоумник, и да не беше той, друг щеше да е, щото то се напълни, ами другата огромна част, дето въобще пък нямат деца, и не искат, и гаджетата им ги чакат по 5-10 години да се наканят.... абе думи нямам в какви времена живеем
добре, че има и свестни
Виж целия пост
добре, че има и свестни
# 67
30 апр. 2008, 16:55 ч.
Stun поуката е ясна 
А какво аз разбирам под прошка? Забравянето за което споменаваш е съвсем различно от прошката. Да простиш означава да си на чисто с този индивид, все едно нищо не се е случило. Не можеш да простиш унижение и посегателство над твоята собствена личност и душа. Ако го направиш, то това означава да направиш компромис със самата себе си и да признаеш, че в общи линии човека е бил прав да се държи така с теб.
Да забравиш - това всеки го може, просто продължаваш на пред без да се обръщаш - както в описаната от тебе ситуация.
Не става въпрос за влачене. Ако не бяха децата, отдавна да съм забравила за БНД и той много добре го знае. Ако му простя обаче, значи че му давам още един шанс, шанс да ми покаже колко е съвършен....
За мен по-скоро е валидно следното: научи урока който си имала да учиш, извлечи си поуките и продължи на пред!
Сещам се за част от песен а Графа: дори да простиш че си простила.... За мен това казва много.
Виж целия пост
А какво аз разбирам под прошка? Забравянето за което споменаваш е съвсем различно от прошката. Да простиш означава да си на чисто с този индивид, все едно нищо не се е случило. Не можеш да простиш унижение и посегателство над твоята собствена личност и душа. Ако го направиш, то това означава да направиш компромис със самата себе си и да признаеш, че в общи линии човека е бил прав да се държи така с теб.
Да забравиш - това всеки го може, просто продължаваш на пред без да се обръщаш - както в описаната от тебе ситуация.
Не става въпрос за влачене. Ако не бяха децата, отдавна да съм забравила за БНД и той много добре го знае. Ако му простя обаче, значи че му давам още един шанс, шанс да ми покаже колко е съвършен....
За мен по-скоро е валидно следното: научи урока който си имала да учиш, извлечи си поуките и продължи на пред!
Сещам се за част от песен а Графа: дори да простиш че си простила.... За мен това казва много.
# 68
30 апр. 2008, 17:11 ч.
Киара, прощаването в смисъла, в който ти си го написала има значение, ако наистина ще даваш шанс на човека. Ако обаче си наясно че повече с този човек не можеш да имаш близки отношение(или никаквиа според ситуацията) да простиш за мен е просто да не се ровиш повече, да не търсиш вина, причина или каквото и да е. Да приемеш факта че нещо се е случило. Това значи и да оставиш на другоя бряг. Докато ровиш миналото си пречиш да имаш бъдеще и настояще. Може някой много да те е обидил и наранил, но нужно ли е всеки божи ден да си спомняш за това и да мислиш за тоя човек? Ако спреш да мислиш няма да одобриш постъпката му, просто ще я омаловажиш. Ще спреш да си жертва.
А именно това правят някои девойки тука. Изживяват се като жертви и това им пречи на тях самите и ги дърпа назад.
Виж целия пост
А именно това правят някои девойки тука. Изживяват се като жертви и това им пречи на тях самите и ги дърпа назад.
# 69
30 апр. 2008, 17:52 ч.
Говорим за различен вид и степен на прошката.
Аз те разбрах
Да ти кажа, това освобождаване за което говориш не може да стане докато самия човек не осъзнае че вече е преминал от другата страна За мен тези които според теб се приемат като жертви все още не са стигнали до другия бряг. Те в момента прекосяват реката и от там идва тази несигурност и неувереност. Веднъж стъпили на брега.... е, от там на сетне картинката е ясна.
Виж целия пост
Аз те разбрах
Да ти кажа, това освобождаване за което говориш не може да стане докато самия човек не осъзнае че вече е преминал от другата страна
За мен тези които според теб се приемат като жертви все още не са стигнали до другия бряг. Те в момента прекосяват реката и от там идва тази несигурност и неувереност. Веднъж стъпили на брега.... е, от там на сетне картинката е ясна.
# 70
30 апр. 2008, 19:26 ч.
Аз мисля така- когато някой жестоко ме е наранявал, знам че това е по причина, причина свързана с мен, с душата ми с порастването ми. Изтрадвам го и продължавам, понякога става бавно, но става.
Имаше един текст ще го намеря и ще го пусна, за мен той отговаря на този въпрос, макар че в обидатата си човек трудно го вижда.
.........поствам го отдолу, малко е дългичко
Виж целия пост
Имаше един текст ще го намеря и ще го пусна, за мен той отговаря на този въпрос, макар че в обидатата си човек трудно го вижда.
.........поствам го отдолу, малко е дългичко
# 72
30 апр. 2008, 20:01 ч.
А какво аз разбирам под прошка? Забравянето за което споменаваш е съвсем различно от прошката. Да простиш означава да си на чисто с този индивид, все едно нищо не се е случило. Не можеш да простиш унижение и посегателство над твоята собствена личност и душа. Ако го направиш, то това означава да направиш компромис със самата себе си и да признаеш, че в общи линии човека е бил прав да се държи така с теб.
Да забравиш - това всеки го може, просто продължаваш на пред без да се обръщаш - както в описаната от тебе ситуация.
Не става въпрос за влачене. Ако не бяха децата, отдавна да съм забравила за БНД и той много добре го знае. Ако му простя обаче, значи че му давам още един шанс, шанс да ми покаже колко е съвършен....
За мен по-скоро е валидно следното: научи урока който си имала да учиш, извлечи си поуките и продължи на пред!
Напълно съм съгласна с написаното.
Шансове давах много до последно го защитавах и търпях унижението на което ни подлагаше двете с малката.Но вече немога повече.Още повече след поредната му наглост да ме заплашва,че ще ми вземе дето.Това беше върха на айсберга.
Идеми не да го
това ще му е малко.
Виж целия пост
А какво аз разбирам под прошка? Забравянето за което споменаваш е съвсем различно от прошката. Да простиш означава да си на чисто с този индивид, все едно нищо не се е случило. Не можеш да простиш унижение и посегателство над твоята собствена личност и душа. Ако го направиш, то това означава да направиш компромис със самата себе си и да признаеш, че в общи линии човека е бил прав да се държи така с теб.
Да забравиш - това всеки го може, просто продължаваш на пред без да се обръщаш - както в описаната от тебе ситуация.
Не става въпрос за влачене. Ако не бяха децата, отдавна да съм забравила за БНД и той много добре го знае. Ако му простя обаче, значи че му давам още един шанс, шанс да ми покаже колко е съвършен....
За мен по-скоро е валидно следното: научи урока който си имала да учиш, извлечи си поуките и продължи на пред!
Шансове давах много до последно го защитавах и търпях унижението на което ни подлагаше двете с малката.Но вече немога повече.Още повече след поредната му наглост да ме заплашва,че ще ми вземе дето.Това беше върха на айсберга.
Идеми не да го
това ще му е малко.
# 73
30 апр. 2008, 21:39 ч.
Stun,идея нямаш колко си права.
Заставам напълно зад идеята ти.
Аз не съм простила,и никога няма да го направя.Не заради мен ,заради детето ми.
Не съм простила,просто съм го изтрила от мислите си.С дебела гума.
Не считам за нужно да прощавам,защото прощаваш на някой с който искаш да започнеш отначало.Аз със него нямам бъдеще,така че няма защо да прощавам.
Свикнах с живота си,такъв какъвто е,чувствам се добре,не прекрасно, но добре.
Не мисля за него,не очаквам нищо от него.Ако недай си Боже,нещо се случи с детето ми,той ще е последния човек от който ще търся помощ.
Сабина,опитай се да го изтриеш.Знам че ще ти е трудно да забравиш,но поне опитай да не мислиш за обидата.Такова нещо не се прощава,не е и нужно да го правиш.Просто го изрежи от съзнанието си и на боклука,където им е мястото на такива "бащи",като него.
Ще видиш колко по-добре ще се почувстваш.Всичко зависи от тебе.
Виж целия пост
Заставам напълно зад идеята ти.
Аз не съм простила,и никога няма да го направя.Не заради мен ,заради детето ми.
Не съм простила,просто съм го изтрила от мислите си.С дебела гума.
Не считам за нужно да прощавам,защото прощаваш на някой с който искаш да започнеш отначало.Аз със него нямам бъдеще,така че няма защо да прощавам.
Свикнах с живота си,такъв какъвто е,чувствам се добре,не прекрасно, но добре.
Не мисля за него,не очаквам нищо от него.Ако недай си Боже,нещо се случи с детето ми,той ще е последния човек от който ще търся помощ.
Сабина,опитай се да го изтриеш.Знам че ще ти е трудно да забравиш,но поне опитай да не мислиш за обидата.Такова нещо не се прощава,не е и нужно да го правиш.Просто го изрежи от съзнанието си и на боклука,където им е мястото на такива "бащи",като него.
Ще видиш колко по-добре ще се почувстваш.Всичко зависи от тебе.
# 74
30 апр. 2008, 23:23 ч.
Стън!
Аз така направих - омаловажих го! Настрадах се, нагърчих се и реших, че НЕ ЗАСЛУЖАВА нито нервите ми, нито мислите ми, още по-малко чувствата ми, защото е НЕДОСТОЕН! И за да ми е по-лесно, когато неминуемо някоя предателска мисъл за него все пак се провре в главата ми, си повтарям ежедневно колко в пъти по-добре съм, че си би камшика донорът и, надявам се
, повече няма да ми трови живота. Решила съм да имам друг живот!
сори за офф-а, ама то всички се отплеснахме
Виж целия пост
...Ако обаче си наясно че повече с този човек не можеш да имаш близки отношение(или никаквиа според ситуацията) да простиш за мен е просто да не се ровиш повече, да не търсиш вина, причина или каквото и да е. Да приемеш факта че нещо се е случило... Докато ровиш миналото си пречиш да имаш бъдеще и настояще. Може някой много да те е обидил и наранил, но нужно ли е всеки божи ден да си спомняш за това и да мислиш за тоя човек? Ако спреш да мислиш няма да одобриш постъпката му, просто ще я омаловажиш. Ще спреш да си жертва.
А именно това правят някои девойки тука. Изживяват се като жертви и това им пречи на тях самите и ги дърпа назад.
А именно това правят някои девойки тука. Изживяват се като жертви и това им пречи на тях самите и ги дърпа назад.
Стън!
Аз така направих - омаловажих го! Настрадах се, нагърчих се и реших, че НЕ ЗАСЛУЖАВА нито нервите ми, нито мислите ми, още по-малко чувствата ми, защото е НЕДОСТОЕН! И за да ми е по-лесно, когато неминуемо някоя предателска мисъл за него все пак се провре в главата ми, си повтарям ежедневно колко в пъти по-добре съм, че си би камшика донорът и, надявам се
, повече няма да ми трови живота. Решила съм да имам друг живот!сори за офф-а, ама то всички се отплеснахме
Препоръчани теми