Не пожелавам на никоя мама да чуе това от детето си. Не го очаквах, толкова ме заболя, направо нещо се скъса в мен. Сега се чувствам ужасно, не знам да считам ли тези думи за нещо сериозно, или да ги отмина защото ги е казало 2,8 годишно дете. Досега си мислех че синът ми ме обожава, че съм слънцето за него, и изведнъж тези думи...
Всичко започна от това, че майка ми реши да го приспива следобед на ръце и да му пее песни, защото гледал че носим сестра му на ръце и щял да започне да ревнува.
Той не го е искал, но така му хареса и сега иска само така, в резултат майка ми го носи на ръце два часа, защото на него му е кеф и изобщо няма намерение да заспива. В края на краищата той така и не заспива, а само се превъзбужда повече, започва да хленчи, да крещи и така събужда и сестра си.Реших да взема някакви мерки, докато е време,защото на есен тръгва на градина и там ще му е много трудно, ако свикне така да заспива. Понеже вижда, че при мен номера не минава, иска да спи само с баба си.
Днес реших да бъда по-твърда и му казах, че баба му ще приспива Емито, а аз него. Рева един час без прекъсване ,аз обаче реших да не отстъпвам и ...Мамо, вече нямам мама
В края на краищата заспа, което е добре, но като се събуди не знам как да се държа с него, да се правя на обидена ли , или че нищо не е станало. Вие как бихте постъпили?
Виж целия пост
Всичко започна от това, че майка ми реши да го приспива следобед на ръце и да му пее песни, защото гледал че носим сестра му на ръце и щял да започне да ревнува.
Той не го е искал, но така му хареса и сега иска само така, в резултат майка ми го носи на ръце два часа, защото на него му е кеф и изобщо няма намерение да заспива. В края на краищата той така и не заспива, а само се превъзбужда повече, започва да хленчи, да крещи и така събужда и сестра си.Реших да взема някакви мерки, докато е време,защото на есен тръгва на градина и там ще му е много трудно, ако свикне така да заспива. Понеже вижда, че при мен номера не минава, иска да спи само с баба си.
Днес реших да бъда по-твърда и му казах, че баба му ще приспива Емито, а аз него. Рева един час без прекъсване ,аз обаче реших да не отстъпвам и ...Мамо, вече нямам мама
В края на краищата заспа, което е добре, но като се събуди не знам как да се държа с него, да се правя на обидена ли , или че нищо не е станало. Вие как бихте постъпили?
доколкото съм чела е хубаво в момент, в който децата са ядосани на родителите си и да си го кажат и после да го забравят, един вид да се освободят от емоцията, отколкото да го трупат в себе си. 
