Вървяли ли сте по ръба?

  • 3 670
  • 69
# 45
Доста време вървях по ръба.Не искам да си спомням този етап от живота си.
и сега се чудиш заек ли си или щраус...  Joy (шегичка)
Всичко е за заблуда на противника Mr. Green
Виж целия пост
# 46
Че то ако не си вьрвял по рьба живял ли си ???Какьв живот ще е без трьпката да стьпиш вьрху тьньк лед...Скука СКУКА ! Аз не мога да живея без емоции.А каква по-голяма емоция от това ???
Виж целия пост
# 47
Да вървяла съм, но не паднах Peace
Виж целия пост
# 48
не става въпрос да вървиш по парапета на 12-я етаж .... по-скоро да знаеш че нещо което правиш е неправилно, но да продължиш или просто да не можеш да се спреш ....

Досега съм го правила два пъти. Опасно е. Боли като паднеш. Трябваше да си извадя поука от първото падане, но не успях и паднах за втори път. Сега чакам да видя дали този път съм си научила урока.
Виж целия пост
# 49
Вървяли ли сте по ръба?  - Да.
А да сте стъпвали по тънък лед? - Да, много пъти.
А да сте се плъзгали по "налонената плоскост" ? - Веднъж, два пъти.
А да сте падали при това упражнение?  - Падала съм по време на второто упражнение. Два пъти.  Grinning Не съжалявам  Blush
Виж целия пост
# 50
вървяла съм по парапета на 15 етаж в апартамента на една приятелка. С какъв акъл съм се правила на интересна - не знам ooooh! ooooh!

Дано детето ми е по-умно от мен!

В преносен смисъл - не не съм вървяла по ръба никога. Залагам все на сигурното и на премерения, добре пресметнат риск.
Виж целия пост
# 51
Тц.Много умни и премерени крачки явно съм правила от малка Mr. Green
Виж целия пост
# 52
Вървяла съм много пъти по ръба,но така както в последната година и половина....е,така не е било никога.Не бих желала да коментирам,защото е много лично,но това ми костваше много нерви и безсънни нощи,както и риск за живота ми.
Виж целия пост
# 53
Ъхъм, веднъж, дваж. Обикновенно здравия разум не върши работа за освестяне, а нещо малко, но съществено което те тряска изведнъж по неразумната кратуна Simple Smile.
Виж целия пост
# 54
Вървяла съм, даже се пързалях с бясн скорост надолу.. обаче съм видна галеница на съдбата, като гледам сега как ми е работил късмета години наред..
Виж целия пост
# 55
Дали съм вървяла?!Това ми беше страст!Дали съм падала?!Много пъти.Мотото ми е-Което не те убива,те прави по силен.

И сега съм си същата,но малко по разумна,и малко по преценяваща риска,но това е защото съм и отговорен родител,не защото съм по различна...Но и аз по някога се изморявам...От друга страна успехите,ме зареждат с много енергия,а неуспехите...Избягвам да мисля за тях...
Виж целия пост
# 56
  Постоянно се движа по ръба. И това взе да ми натежава. Вече едвам издържам на това напрежение. Твърде много годинки станаха, а ледът не свършва, даже на моменти толкова изтънява, че виждам дъното.
дааа преди,вече не
Виж целия пост
# 57
Минавал съм по' Кончето' в Пирин -това брои ли се?
Виж целия пост
# 58
Не само вървя, но и тичам! Все съм на ръба, начин на живот ми е.
Понякога ми писва, но съм приела съдбата си..
Виж целия пост
# 59
Направо отвътре ми идва - 1 ръб да има и 100 прекрасни магистрали аз пак като идиотка по ръба се засилвам. Сега покрай детето като се заоглеждам за прав път.... Crazy и пак  не улучвам - късогледа съм явно Mr. Green Ама поне все намирам отбивката овреме Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия