Разглезване

  • 5 074
  • 48
# 15
И Петър като малък беше така - заспива на рамо, а в леглото се буди. Ето ги моите трикове:
- затопляш чаршафите с топла грейка и така по-трудно ще открие разликата, че вече не го гушкаш (въпреки, че е по-вероятно да се успокоява от тупкането на сърцето ти)
- около 1 месец спях в полуседнало положение (в ъгъла на дивана), а бебо беше върху мен по корем - поне и двамата си отспивахме  Simple Smile
средата на втория месец го сложих в шезлонга (легнало положение) и около 1 месец спеше в него. Минаха коликите с стана примерно дете - спеше от от 9 до 5 при това в неговото си креватче Simple Smile
Търпение му е цаката.
А гушкането е най-сладката работа. Мен ако има кой да ме гушка по цял ден - няма да откажа.
Петър вече е на 1 г. и 7 месец, но не мога да кажа че е разглезен. Винаги, когато е плакал е бил на ръце. На ръце е бил и когато е буден, защото беше любопитко. Нито за миг не съжалявам, че съм го гушкала. Не съм го и оставяла да реве. Може би и това е причината да е много общителен и лесно да прие тръгването ми на работа (в смисъл, разбрал е, че като му потрябвам ще съм там и няма да го изоставя, а винаги ще се върна). Но ще видиш, че като започне да се обръща вече сам няма да иска да е на ръце - просто ще установи, че е самостоятелен и т.н.
Дълго е - ама горе главата.
Виж целия пост
# 16
Цитат на: boyana
Май изпуснах нещата от контрол. Мойта дъщеря е голяма глезла, на един месец е, а вече ми се качи на главата. Не мога да мръдна без нея, закачила ми се е като пиявица...Оставя ли я за малко и започва да реве. Какво да правя, не издържам вече, на ръба на силите съм? Зная, че някои ще ме посъветват да я оставя да реве, обаче и това не се издържа.


deteto ne e razglezeno.. na 1 mesez e wse pak Simple Smile
ima tolkova mnogo statii i knigi , procheti , mnogo shte ti pomognat. Wsiaka maika si misli che deteto e razgleseno a wsushtnost ne e .. Prosto tova e chowek, koito s wseki izminal den razbira che e zavisimi ot maika si i ima nujda ot neja
Виж целия пост
# 17
Хей, миличка, не може да ти е разглезено бебчето на 1 месец...Има си някаква причина да плаче - колики най-вероятно, но може просто да има нужда от твоето успокояващо присъствие. Синът ми беше същият като малък - след като отминаха коликите и изби първото зъбче всичко си дойде по местата. Разбирам как се чувстваш, но единственото което мога да те посъветвам е да намериш някой, който да те сменя поне за малко ( майка, приятелка, съседка ). В такива моменти дори 1 час е достатъчен да се почувстваш поне малко по-добре Laughing Пък се разбери и с таткото да се сменяте нощем - той ако ходи на работа през деня, твоята "РАБОТА" пък е денонощна. Все пак и ние имаме право на малко почивка - нали?! Ако пък не - остави бебчо да пореве малко - знам, че е трудноно се успокочвай с това, че е полезно отвреме навреме да си поревават по малко! Успех, миличка!
Виж целия пост
# 18
Здравейте,
Моя опит показва, че когато аз съм нервна и децата са нервни, плачат, не искат да си лягат, да спят или спят по-малко. Пише го това в почти всички книжки които съм чела за бебета и деца и се оказа вярно.
Уморени сте и е напълно нормално да е така в началото. Неуверени сте, спи ви се, може би се чудите се защо ви беше всичко това, не си ли живеехте добре преди, липсва ви тишината спокойствието, предсказуемостта, излизането. Най-вероятно не влизате в дрехите от миналото лято, ако кърмите и сте пушачки още не можете да си запалите една цигарка, не може да пиете едно хубаво кафе, липсват ви страшно много неща, хората около вас ви дразнят ако не се справят с бебето както трябва и застрашават ролята ви на майки ако се справят твърде добре. Честито, най вероятно имате следродилна депресия. Хубавото е, ще мине, бързо най-вероятно преди или заедно с коликите на бебето. После ще ви стане по-лесно, по-хубаво и ще се чудите как въобще се ви минавали тези мисли през главата - че не сте добри майки, че друг разбира по добре детето ви, че то се глези ..... Ако си мислите, че едномесечното ви бебче реве та се къса и го чуват през девет планини в десета, елате да чуете как се дере две годишния ми син когато не стане неговата. Най-вероятно съседите ви въобще не чуват вашето детенце.
За през нощта - съветвам ви да вземете детето близо до вас, например сложете го в количката, децата спят по-добре в по-тесни места, чувстват се по-защитени. Дори да ги гушнете в леглото при вас, не вярвам на тази възраст да им създадете лош навик. За да чувствате добре през деня трябва да намерите ваш си начин да спите през нощта. Аз се справих в този период като разделихме нощта с таткото на две - аз си лягах към 9 и половина и той ставаше за детето до към 1, а после дежурна бях аз.
Сигурна съм че вие сте най-добрите майки за вашите си деца, просто сте единствените.
Виж целия пост
# 19
Цитат на: Ellypr
Здравейте,
Моя опит показва, че когато аз съм нервна и децата са нервни, плачат, не искат да си лягат, да спят или спят по-малко. Пише го това в почти всички книжки които съм чела за бебета и деца и се оказа вярно.
Уморени сте и е напълно нормално да е така в началото. Неуверени сте, спи ви се, може би се чудите се защо ви беше всичко това, не си ли живеехте добре преди, липсва ви тишината спокойствието, предсказуемостта, излизането. Най-вероятно не влизате в дрехите от миналото лято, ако кърмите и сте пушачки още не можете да си запалите една цигарка, не може да пиете едно хубаво кафе, липсват ви страшно много неща, хората около вас ви дразнят ако не се справят с бебето както трябва и застрашават ролята ви на майки ако се справят твърде добре. Честито, най вероятно имате следродилна депресия. Хубавото е, ще мине, бързо най-вероятно преди или заедно с коликите на бебето. После ще ви стане по-лесно, по-хубаво и ще се чудите как въобще се ви минавали тези мисли през главата - че не сте добри майки, че друг разбира по добре детето ви, че то се глези ..... Ако си мислите, че едномесечното ви бебче реве та се къса и го чуват през девет планини в десета, елате да чуете как се дере две годишния ми син когато не стане неговата. Най-вероятно съседите ви въобще не чуват вашето детенце.
За през нощта - съветвам ви да вземете детето близо до вас, например сложете го в количката, децата спят по-добре в по-тесни места, чувстват се по-защитени. Дори да ги гушнете в леглото при вас, не вярвам на тази възраст да им създадете лош навик. За да чувствате добре през деня трябва да намерите ваш си начин да спите през нощта. Аз се справих в този период като разделихме нощта с таткото на две - аз си лягах към 9 и половина и той ставаше за детето до към 1, а после дежурна бях аз.
Сигурна съм че вие сте най-добрите майки за вашите си деца, просто сте единствените.


napulno si prawa ..
as sushto sum chela, che bebeto ne triabva da se ostavia samo vurhu prostranesweni goli neshta(legloto napriemr).. kolkoto se moje da mu e meko i da e obgradeno s meki neshta, taka che da chuvstva che ima njakoi do nego.Inache izpitvali ujas.
Виж целия пост
# 20
Ellypr, мога само да кажа "Жалко, че си от София - много бих искала да се запозная с теб"
Виж целия пост
# 21
Цитат на: Emi
И аз се притеснявам да не стигнем дотам, а и Тати има виждане по въпроса-не иска да го свикваме на ръце...4удя се какво да правя, осъзнавам, 4е съм адски преуморена, бебто не спи по цяла нощ, колики , газове, незнам..Аз през деня не мога да спя, през ноща той като се унесе, аз не спя нормално, защото той доста повръща и хълца и като по4не да се напъва и стяга от корем4ето, повръща и ми е притеснено...На 21 дни сме, но едва от седмица сме си вкъщи..Като се няде, заспива на гърдата, като не го уригнеме поне 2 пъти междинно повръща, после вместо да се уригне заспива на раменце и то непробудно, но като го оставиш в креват4ето веднага заплаква...Омагьосан кръг...Към 5(през нощта) по4ва да се дере по страшен на4ин, понякога и следобяд го прави и нищо не го успокоява...Понякога го взимам в леглото с мен и като го стегне корем4ето му държа ръ4и4ката и като 4е ли се успокоява, но пък не искам да свиква..Изобщо- явно пове4ето май4ета трябва да минат това изпитание:-) Simple Smile Simple Smile
Аз също се измъ4вам и ми е много трудно да го оставям да реве, но пък нашият Тати има страхотен усет (за разлика от мен) и някакси диференцира дали се глезиме или ни боли...По4ти насила ме изкарва от стаята-казва- Остави го само за 10мин, моля те...И бебето си заспива и спи спокойно!!!!! Това на моменти ме депресира, 4е явно не си усещам добре детенцето, а и татко му на моменти май се справя и с другите неща по-добре.... Оф! Незнам къде е баланса:-(( Но е успокоително, 4е не сме сами-и можем да споделяме тези неща тук:-) 10X


Ама я не се излагайте и си гушкайте бебчетата! Малките бебета и особено новородените не плачат ей так апросто за кеф или за да тормозят родителите си!
Моят син чак сега на годинка започна да проявява характер и да използва рева като оръжие.
Не мога да си представя да го оставя да реве до скъсване или докато се умори.
По-добре помислете каква може да е причината за плача - я колики, я глад, може да му се спи, да му е топло, студено, самотно, да го е страх от нещо, да му е скучно, да е наакано, да го сърби някъде, да го боли нещо или куп други причини.
Виж целия пост
# 22
Цитат на: mam3kids
Ellypr, мога само да кажа "Жалко, че си от София - много бих искала да се запозная с теб"


О, може аз пък да дойда до Варна за едно моренце  Grinning и да си направим една среща. Нали ми изплатиха 200 лева за второто та се чудя как да ги изхарча  Grinning .
Виж целия пост
# 23
Милата..
Разглезването става към 6-7 месец и нататък. Сега това не е въобще за притеснение. Детето иска да те усеща, иска да си до него. какво по-хубаво от това.
Ти просто не знаеш какво е глезла.....
Има време и това ще стане Wink  Wink  Wink
Гушкайте се, докато сте малки, че гледай после какво става Wink
Виж целия пост
# 24
Цитат на: Milena B.
Аз съм по цял ден с бебо и на мене ми реве на главата, а когато татко се върне от работа, на него му се усмихва. Нещо не е честно, нали Crossing Arms



А аз пък какво да кажа като двама ми реват на главата? Laughing
Най-важно е спокойствието и увереността.
Не се оплаквам Grinning
Виж целия пост
# 25
Все повече като чета тук и все повече се убеждавам, че следното е абслютната истина: не може за една нищо и никаква шофъорска книжка да те карат да минеш изпит, а иначе всеки да може да става родител, ей така просто.
Виж целия пост
# 26
Какви са тези работи - пълзене, пиавици и незнам какво си. Това да не е цирк? Някой да се е изнасял като Човека паяк - по тавана?

Всяко бебе на един ( че и на два и на три ) месеца има огромна нужда от гушкане. Много по-голяма, от колкото нуждата на майката от социален живот. Да, мама трябва и тя да се усамоти. И за нея стреса е голям и и трябва почивка, но нека я прави като си дойде татко.

Майчета, оставете татковците ( бабите, дядовците и прочее рода ) да ви отменят за час - два. Излезте вечерта, вижте се с приятели, отпуснете се. Сами ще видите, че през 15 мин. ще си гледате часовниците - да не закъснеете за храненето.

Помнете, че вие сте всичко за вашето бебе. То е толкова малко и си има само вас...
Виж целия пост
# 27
Цитат на: kopche


Мило майче, бебето ти е още толкова, толкова малко, още се адаптира, опознава, свиква... Само преди месец то е било вътре в теб, близо до теб, неотлъчно с теб. Не е познавало светлината, топло, студено, допира на дрехите. То още те търси и се чувства несигурно без теб. Бъди там, гушкай го много. Дай му сигурност и топлина.
 Simple Smile


  202uu   202uu   202uu
Виж целия пост
# 28
Shocked  Shocked  Shocked
Не искам да обиждам никой но бебе на 1месец разглезено???????
На 6м разглезено?????????
Разглезването става на доста по-късен етап .
Съвети как да се справиш с депресията са ти дадени.Аз искам да добавя че бебетата освен всичко друго нямат и чуство за време и пространство тоест то иска нещо  и го иска веднага и сега .За бебетата няма после.Бебетата се нуждаят от ласки гушкане и прегръщане.Сещам се и за една статия на Мадлен Алгафари че всяко дете дори и по голямо има нужда от галене всеки ден.
Лиорена и ти си права ,но все пак майчето трябва да свикне с бебето и да се отърве от депресията
УСПЕХ
Виж целия пост
# 29
Цитат на: boyana
Май изпуснах нещата от контрол. Мойта дъщеря е голяма глезла, на един месец е, а вече ми се качи на главата. Не мога да мръдна без нея, закачила ми се е като пиявица...Оставя ли я за малко и започва да реве. Какво да правя, не издържам вече, на ръба на силите съм? Зная, че някои ще ме посъветват да я оставя да реве, обаче и това не се издържа.


Бояна,нашите дъщерички са родени в един и същи ден-19.04.2004 г. Stuck Out Tongue Умората и при мен е много голяма,гледам си детенцето почти сама,таткото е на работа и се прибира късно,така че те разбирам напълно!В един момент и аз се бях ошашавила,нямам време да ям,да спя,а бебето все плаче.Но мисля че лека-полека му намирам цаката! Wink
Сега вече се оправя времето,излизайте по-често на разходка.Мойта Евичка спи като заклана навън,а и въздуха я "уморява" и след банята вечер и едно хубаво масажче спи спокойно цяла нощ,като се буди естествено само да папка и заспива пак.Когато има колики / а при нас са доста силни,и са само по време на хранене/ я гушкам много и когато видя че се е унесла,я слагам в количкана и започвам разходка в апартамента Grinning  заспива почти веднага!Е има и моменти в които нито един от триковете не действа,но аз продължавам да търся варианти.Не се отчайвай,трябва ти един ден хубава почивка и ще видиш как нещата няма да ти се виждат чак толкова ужасни.
Ако искаш можеш да ми пишеш venelinova@msn.com,ще се радвам да обменяме опит!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия