Какво правим когато децата "отработват" болката

При всяка реплика, че мама няма да дойде сякаш всичко се сгромолясва. И отново и отново се преживява нещо, което май само те си знаят колко е силно.
Фоксче, това с изгризаните устни ... дано отшуми бързо. Никога аз не съм преживявала толкова силно своите болки, колкото усещах болката на Вики. Сякаш всички реплики, чути, запомнени и недоразбрани се събират. Сякаш всички въпроси и страхове се появяват накуп. Едното водеше друго след себе си. Беше кошмарно. Опитвах се да пиша всичко, през което минаваме, защото беше много силно и той задаваше точните въпроси. Стигнах до извода, че на всеки въпрос сякаш той се опитваше да запомни своя отговор, да го отрепетира, за да може сам да се защитава.

Абсолютно съм съгласна, но... от два дни разпитва за другата майка - не за своята, просто за другата. Например: "Тати, Ники има ли друга майка?". Ники е най-добрия му приятел, но не това е от значение - ние не сме говорили за другата майка, не сме стигнали до там, караме кротко, значи или помни нещо или в градината някой му говори нещо.
При него беше много засилен и все още е засилен изразът "Аз си имам мама и тати." - с тези думи го изписахме от дома, това повтаря постоянно, като вече добави към израза и Дара и Арес. Предполагам, че затова децата в детската са го дразнили, но нали нашите деца са чувствителни на тази тема...
Иначе при нас мъките продължават - наред е коремчето - кой извади бебето от коремчето ти, защо го извади, но все още не пита той от кое коремче е излязал, така че аз си мълча.

По повод това, какво чуват децата ни... много се разтройвам от такива истории. Фоксче, гушни го тоя малък горканчо, силно силно, докато пусне сок 
Бях пуснала една тема в Нашите деца преди 100 години - сега ще я изровя, беше въпрос към останалите мами - как обяснявате на децата си за осиновените деца... Ама там, както обикновено писаха само изрядни и образцови майки 

Ето я:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=204071.0

Момичета, малко извън темата, но мисля, че е важно.Едва днес обърнах внимание на надписа под лентата на Fussii
Това, което е написала е от изключително значение и много истинско, заслужава да бъда написано с големи букви.
Нека всички настоящи и бъдещи осиновители, всички социални работници, които минават оттук като гости, всички юристи, работещи в сферата на осиновяване, да прочетат внимателно написаното и преди да предприемат  незаконни действия или действия в заобикаляне на закона, да поискат първо разрешение от съвестта си!

Fussii, извинявай, че се намесвам, това е твоят надпис, но се стреснах, че едва днес го видях, а наистина мисля, че трябва да го види и внимателно прочете всеки!

Фоксче, аз категорично отказвам да приема израза "друга майка". Винаги съм я наричала "жената, която ви е родила" и съм им казала, че тя е родилка, защото тя ги е родила, но никога не съм използвала за нея "майка". Вики ме е питал дали тя му е майка. Моят отговор беше, че според мен аз съм тяхната майка, защото те са моите деца, аз зная какво обичат да си хапват, познавам кога се чувстват зле ..... Понякога пускат реплика ти истинска майка ли си и тогава започва едно доказване колко съм истинска  - преминава в игра.
Сякаш имат нужда да подредят мислите си, чувствата си. Трябваше да открия какво Вики иска да чуе и да го повтарям и да завършвам разговора всеки път по точно определен начин. Сякаш това го успокоява. Нашата реплика беше, че за мен те са по-важни от Х., защото ги обичам и сме семейство. Ние сега сме на въпроса "защо Х. ни е родила?' И моят отговор е 'за да ви бъда майка" А Преси е на вълна "Тя в каква къща живее?" Когато му предложа да й нарисува къща му минава интереса и решава, че сигурно е в оранжева или розова. ?това са момичешките цветове, според него?
Стискам ви палци! Ще се справите. При нас беше много дълго и много зловещо с огризаните до кръв нокти. Дано при вас мине по-бързо и по-лесно.

Ако искате ми вярвайте, но съм на милиметър от момента, в който ще му кажа, че аз съм го родила и няма друга майка. Ситния спря да говори по въпроса за "взимането", само пита за "другата си майка", опитах се да уточня, коя е другата му майка - не е ясно. В градинката само ходи по другите майки и се заговаря с тях. Мислех си, че просто се опитва да уточни броя на майките, които му се полагат - като имам 2 баби, една вуйна, един вуйчо, един чичо и т.н., но не. Преминахме във въпроса - "Къде е другата ми майка?". "Коя е другата ти майка?", "А, а, аз имам само една майка." - с това приключва привидно, но нещо го дълбае.
В същото време си е изградил реплика за дома - "когато бях малък". Когато бях малък вас ви нямаше, и Арес го нямаше, а бебето беше в коремчето на мама. Струва ми се, че толкова иска да чуе, че и той е бил в коремчето на мама... Не искам да го лъжа, но нещата отиват натам. Тъжно е, тежко е, на всичко отгоре се отдръпва от мен - не дава да го гушкам, не ще да си играе с мен, отдръпва се и от баща си, а беше толкова влюбен в него... Май в момента само кучето му е слабост  все още .

Фоксче, явно Исак мисли, разсъждава, лута се и се терзае! Мисля, че болката на нашите деца е именно там когато са били сами и нас ни е нямало. Наскоро Дъщеря Mоя сподели: "Когато бешох малка ми беше много трудно,шотоТАМ бешох сама и нямаше кой да ми помага!"...

Аз позитивирам всичко, което е възможно да се позитивира!Тъй като другата майка е факт, това което смятам да кажа, когато отсреща се заинтересуват е, че:Тя има две майки (за разлика от повечето деца).Че е  расла в коремчето на  едната майка, която се е грижила за нея девет месеца, за да  може да стане такова прекрасно дете! Че аз ще бъда до нея винаги и ще се грижа за нея до края на живота си; че винаги ще бъде в сърцето ми"... Непрекъснато повтарям, че ТАМ е минало; че НИКОГА НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕ!ЧЕ ТЯ СИ ИМА СВОЕТО СЕМЕЙСТВО;ЧЕ ВСИЧКИ МНОГО Я ОБИЧАМЕ!...
 МИСЛЯ,ЧЕ РЕЦЕПТАТА ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ е да повтаряме пак и пак настоящата реалност на децата ни. Другата майка не е страшна, тя просто е имала своята тъканно изграждаща роля за децата ни и е минало! Сега ние сме наред да съзидаваме и сме избрали да не лъжем и объркваме децата си, проектирайки им нашите страхове!...

Една част от нашето помагане спрямо децата ни е през думите, останалото е на ниво присъствието ни до тях, подкрепата ни и техните интуитивни усещания. Децата ни волно или неволно правят разликата между преди и сега и знаят/чувстват сега е по-хубаво; че са нечии,обичани и значими! Това е , което им е необходсимо, което вече притежават!... Другата мама вероятно ги посещава и смущава душите им през нашите разкази, които е възможно да са преждевременни!?
Фоксче, през поста ти усещам майчината ти тревога, която никак не е различна от тази за Дара! Подчертавай еднаквостта на децата ти за теб през любовта си към тях!...

Знам ли кажи на Исак, че децата първо са звездички, които живеят някъде новисоко и от там наблюдават родителите си... и си ги избират!Той е преценил, че твоето коремче тогава не е било дастатъчно силно, за да го приюти за 9 месеца и затова е избрал коремчето на друга жена и твоето голямо сърце, в което винаги ще бъде заедно със сестричката си!....

Като че ние-големите преекспонираме другата майка, повече от необходимото!? Мисля, че няма лошо в това да си живял като малко зрънце в нечие друго коремче! Белята и болката е от изоставянето, след напускането на тази първоначална "квартира", а не, че си бил в утробата на друга жена!...

Фоксче най голямата глупост ще бъде да му кажеш , че ти си го родила. Като започне да те пита защо си го оставила в дома а Дара не какво ще отговориш, а и той има доста спомени от там. Според мен синът ти просто ревнува. Понеже синът ми го тресеше страшна ревност първите 6 месеца и по лека до година и половина. Исак донякъде се чувства застрашен от малката от повечето внимание което и се отделя. Той е наясно че ти не си го родила и ако успееш да го провокираш да говори ще видиш че го е страх да не би да го върнете. Ако има кой да гледа малката отдели му няколко преди обеда само за него, разходки ходене на люлки но само двамата или тримата с тати.
 Синът ми макар и голям когато много ревнуваше практикувах да излизам с него на по сокче и така невинно започвам разговор за малката за дома , за това че ще свикне с нея, че той ни е първо дете и винаги ще бъде по специален за нас. Малката започва да расте сигурно пълзи може би му взема и играчките а доколкото си спомням някои в градината му беше казал , че няма майка и нещата просто са се наслагали.
 А за това като бях малък малък , малката по същия начин определя времето в дома. Ти спомняш ли си когато бях малка и т.н.... Въпреки че започнахме трета година у дома наскоро ходихме на една станция във Врачанския балкан и като тръгнахме тя седна в мен и никакво роптаене от моя страна че вече тежи и е голяма не можаха да я разубедят да слезе. Докато аз накрая я попитах от какво толкова се страхува и тя ми каза , че се страхува да не я върнем в дома. При което аз и казах че харесва ли или не връщане в дома няма има само мама тати и бати.
 След това се успокои и слезе от мен. Аз не крия нищо от тях говоря направо но ако реша, че нещо ще ги натовари и не е за тази възраст им казвам ,че когато му дойде времето ще им кажа. Ако нещо повече те интересува питай.

Фоксче, как ми е тъжно, че преживявате това. Явно Исак много страда от негови мисли. Как безсилна се чувствах. Как съжалявах, че не съм излъгала. При нас сякаш продължи цяла вечност, но отмина. Сега сме на вълна "аз имам една майка и един татко. И една родилка". Това явно го устройва. Понякога говорим за нея, но вече не така както преди. Не се чувства така болката, ноктите понякога пак са поогризани, но през почивните дни си остават на мястото и и не е до кръв.
И аз си мисля, че ревността има много голямо значение. Нашата реплика е, че Х. ви е родила, за да сте наши деца и да сме много щастливо семейство. Разказваме как ще й отидем на гости след като станат достатъчно големи, как аз ще й купя едно цвете и ще и кажа "Благодаря, че роди моите деца". "Мамо, а тя може да харесва жени и те покани да пиете кафенце" - това е реплика на Преси.

Благодаря ти, Venecias , това доста помогна, само че пратих на небето три звезди - кучето, Исак и Дара. Това му хареса и отприщи още по-долни слоеве от проблема. Направо не мога да повярвам, какво е в дъното, просто седя и не мога да повярвам.
Преди месец подстригахме кучето - беше здраво обрасъл. Като го видя Исак каза, че много му харесва този Арес, а къде е другия Арес? Обяснихме, че е същия и мислехме, че е приключило - грешка, хора, никога не отминавайте подобни дребни реплики - изключително важни са. През това време то е седяло в него - до ден днешен детето си мисли, че сме върнали стария Арес и сме взели нов. Какво ли мисли за себе си. Друга голяма грешка - като се роди бебето той видя, че е извадено от моето коремче - трябваше да му обясня за другото коремче. Мислех, че е малък, не исках да му пълня главата - ГРЕШКА - той не е намерил логично обяснение, от къде се е появил той. Днес ме попита "Мамо, защо върнахте мене в дома?".  Обясних му за другото коремче - той очакваше това обяснение, каточели дори го знаеше. На въпросът "Защо ме е оставила в дома?" отговорих - "Защото ти си нашето дете - така сте се разбрали на небето с Арес и Дара и не е можело да останеш при нея, трябвало е да отидеш в дома, за да те намерим ние.". Каква ли следваща болка отключих с това?
Хубавото е, че той има желание да говори за това, лошото е, че му липсват думите и не може да изрази чувствата си, а и много боли бе, хора.

Вече си мислех, че сме преодолели притесненията свързани с дома и снощи госпожицата започна старата песен на нов глас.Снощи се прибираме и тя започва- мамо защо точно мен избрахте, аз започвам обясненията наново колко много сме искали точно нея и бати, колко са добри и умни . След доста обяснения от сорта тя ме пита - ами ако не ме бяхте харесали и взели аз къде щях да бъда сега. При този въпрос сърцето ми се смрази. И понеже не исках да и отговарям нищо а тя продължи да настоява за отговор я попитах - според теб къде щеше да бъдеш. Отговорът и беше в групата, тя така нарича дома. И пак успокоения от моя страна. Когато съпругът ми се прибра от работа и му казах първо се шокира а след това побесня, защото се усъмни, че е чула някакви коментари в градината от някои лели или госпожи. В градината има две три госпожи които видимо не я харесват и игнорират и сега на сборни групи пращат точно тях. Боже какво ли още ме чака и дали ще съумея да се справя със ревностите и страховете на децата си. А най странното е че иска да отиде в дома и да види децата. Това ни го казва вече няколко пъти обаче мен много ме е страх да не се разстрои много ако отидем. Просто не знам какво да правим . Отначало мъжът ми не искаше и да чуе но след ентото повтаряне е вдигнал бял байрак. Страх ме е да не отприщим стари спомени и болка. И в двата дома в които е била е много тормозена, заключвана в тъмното много бита. Хубавото е че на 4 юли имаме рожден ден и чакаме с нетърпение подаръците.

Сега, когато поотшумя всичко си мисля, че и двамата имаха нужда да минат през това. Всяка реплика наистина отключва нещо. Когато говореше единия другия мълчеше и слушаше. Само, когато преси  я прати при звездите и искаше да я реже с ножа се караха.
Фоксче, аз си мислех, че сгреших като казах. Сега когато разговорите за нея не им носят толкова болка /наистина не се усеща напрежение и болка/ си мисля, че не съм сгрешила. Мисля си, че нашият майчински инстинкт подсказва времето. Може би точно тогава Исаче не бил никак готов за такъв разговор.
Неизвестна, аз също си мисля, че децата дочуват шепота зад гърба си в детската градина. Учителките умишлено или не отправят към тях реплики, които децата не бива да чуват. А за дома. Ние ходихме. Те бяха на малко повече от 3 години. И не съжалявам. Мисля, че това беше призрак от който и четиримата трябваше да се оттървем.

мисля, чета, анализирам, и не знам.
аз, радетелката за  истината, мисля да излъжа. не точно да излъжа, ама да не казвам.
какво да и разказвам. филмчета гледаме. във всяко има или дете, изоставено, или деца без майки.............намерени от добри хора.
101 далматинци, братът мечка, книга за джунглата, ледена епоха.
почнах да плача вече на всяко филмче. естествено, в сюблимните моменти. ходя в банята, за да не ми личи.
преди бях толкова сигурна, сега вече не съм.
какво да и кажа, че някаква себелюбива тиква се е правила на велика ли, как да обясня на моята малка въшка, че на този свят има хора, за които тя не е центърът на вселената.
детето ми е толкова щастливо сега, как ще успея в името на истината да убия този блясък в очите и. сърце не ми дава.

Ще й кажеш, Мата, не можеш да живееш с такава лъжа. Не знам, как ще бъда при вас, при нас положението е утежнено от факта, че той помни дома, помни мъката, която е изживял там и я проектира върху нас, вярвайки, че ние сме виновни за престоя му там. Не е стигнал още до болката от оставянето - не може да я осъзнае в тази възраст, но изживява болката от самотата в дома.

Добре, де, все се каня да питам, може и да съм питала ама от толко разписване по темите да не помня, ама задължително ли е да бъде отработена болката по този начин  
На моменти чак се притеснявам, че милен не дава никакви болезнени признаци на отработване на болката, дори и на наличието на такава.
Просто като иска да пита нещо, пита, ако го задоволява отговора, спира да пита, ако не - задава още въпроси, докато се почувства удовлетворен.
Чудя се дали аз не греша някъде, та няма тръшкане за сега  
Просто той приема като най-нормален факта, че не е роден от мен /само веднъж е ставало на въпрос за това в моето коремче ли е бил и аз отговорих най-непринудено, като че ли това е най-естественото нещо на света - о, не, не си бил в моето коремче/, не проявява интерес към това кой го е родил.
Оф, знам ли. И така не е май добре.