Отношенията с мъжът ми отиват на зле ,откакто го повишиха...?

 Oф,чак сега се докопах до компютъра. Снощи исках да напиша нещо,но малкия се събуди и после съм заспала.Ето това е,че моят работен ден е 24 часов.Почти 100% от времето ми отиват за бебето,но за това по принцип не се оплаквам,защото ми е приятно и добре се чувствам в тази си роля.Добре,че имам природно дадена хубост,че и без особени грижи (освен епилация и постригване),засега изглеждам незле.Просто много негативи натрупах от мъжа ми.Изкарва си на мен стреса ли?Това е тъпо оправдание.И аз имам стрес и трудности.пък и не е толкова изморителна работата му.Може би това,че изтегли 2 кредита за жилището ни го стресира,да не би да я загуби и да се оплескат нещата.
 Всъщност не бих казала,че съвсем не ми помага,Все пак мие чиниите,готви си сам,глади се сам,пере се сам,помага ми за къпането на беб,чисти чат-пат и ей такива неща.Но изведнъж му става нещо и за мен безпричинно,му ставам крива.Затваря се.Странното е,че в съботите и неделите нещо го дразня,а когато е на работа и в командировка му липсвам.Та кавгите у нас са през уикендите,точно когато трябва да сме заедно.Аз искам да разчупим ежедневието и да излизаме заедно.Когато го правим се чувстваме добре всички.Той,обаче иска в къщи,да седи  и дзяпа.Че е интроверт,интроверт е,но поне като вижда,че на всички ни е добре да поизлезем,ми да отдели нялоко часа и после да има мир.Преди повече ме слушаше и уважаваше,сега обаче много порасна,той не стъпва по земята.Може би това,че живеехме при нащите,там не е смеел пред тях да се държи лошо с мен.
 Като цяло идеите,които ми давате са много добри,но има този фактор,че новата му длъжност изискваше да живеем в друг град.Та тук нито имам баба налице малко да ме отмени за бебко,нито имам някви по-сериозни приятелства.Много ми липсва предишната среда.И тази зависимост ме кара да се чувствам като в капан.
 А за това дали може да има връзка с друга жена,не ми се иска да го вярвам,сякаш не е такъв тип.Макар,че има такава възможност,често е по командировки и семинари.Сънувах веднъж,точно когато го нямаше,че е с друга жена,но си мисля,че щях да разбера,все по нещо.
 Напоследък сякаш нещата взеха много надълбоко да се омазват и това е защото диалогът между нас се изпари.Преди все сме се справяли и сдобрявали.Той обещава,че ще се държи добре с мен,но уви скоро го забравя и пак всичко се оправя.Аз вече не му вярвам.И даже в секса вече не ми харесва,за разлика от преди.Налага ми се да си фантазирам друг,за да мога да получа оргазъм.Много,много зле...

 Разговаряла съм с него макар,че всичко пак се повтаря и вече взе да ми омръзва,а и той напоследък ме реже за резговори.
 Кажете ми как да съм му интересна,явно съм загубила тази си спосоност.Какво да направя?Преди общите ни интереси бяха да играем шах.Кога? Да гледаме филми,да играем на копютърни игри...да говорим за работа (имаме една и съща професия).Сега всичко това е невъзмоно.

Много е важно да разбереш, че смяната на местоживеене и работа е стрес и за теб, и за него. Всеки от вас изпитва значителни трудности и способностите ви за адаптация са поставени на изпитание. И тъй като го правите това усилие един за друг, растат и претенциите ви един към друг. Разбираш ли - по-голямото усилие води и до по-големи претенции. Както у теб , така и у него. Но този труден период ще свърши, както свършва всичко в този живот. Може да е няколко месеца, а може да продължи година. Ако сега разбираш какво ти пиша, може би ще можеш да проявиш снисходителност към тъпотията му - тя е резултат от стрес, който и ти изживяваш заедно с него. Не знам защо ни учат, че животът трябва да е непрекъснато весел и щастлив. Аз моят не успявам да го направя такъв. Успехите ми винаги идват след продължителни усилия, след много труд, разбиране към себе си и към хората, след много чакане. Уморих се вече, но животът не се уморява. Той си има своята логика - непрекъснато да изисква от нас максимума, на който сме способни. Така че дерзай, пожелавам ти успех.